Р Е Ш Е Н И Е № 119 София, 03 юни 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май, две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:РУМЕН ПЕТРОВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ , като изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 391/2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото касационно производство, по чл.346, т.1 и сл. от НПК е образувано по жалба на адв.К. С. –повереник на частните обвинители Р. Б. Л., Я. А. Г., К. М. Ц., Е. А. Г., Ж. А. Г. и А. Я. Г. срещу решение №260010/09.02.2021г., постановено по ВНОХД №554/2020 г. от Апелативен съд-Пловдив.Изложените в сезиращия документ доводи и развитите в тяхна подкрепа съображения ангажират касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Касаторът настоява за отмяна на въззивния акт в санкционната му част и връщане на делото за ново разглеждане от АС-Пловдив, при което бъде увеличен размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като бъде отменено и приложението на чл.66 от НК. На съдебното заседание пред ВКС така подадената жалба с изложените в нея съображения и отправени искания се поддържа от повереника адв.С. Ж..Явилите се на съдебното заседание касационни жалбоподатели Р. Л., Я. Г., К. Ц. и А. Г. не изразиха становище. Подсъдимият И. Н. Ч. и упълномощеният му защитник адв.И. Г., редовно призовани, не се явяват на съдебно заседание пред касационния съд.Постъпило е писмено становище от адв.Г., в което се сочи, че жалбата на частното обвинение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като проверявания съдебен акт бъде оставен в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна.Счита, че не е налично заявеното със същата касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С първоинстанционната присъда № 260003 от 16.09.2020 г., постановена по НОХД № 353/2020 г. от Пазарджишки окръжен съд, подсъдимият И. Н. Ч. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3 , б. „а“ и б.“б“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на 28.07.2019г., около 05.30ч. на км 195+230 на главен път 1-8, посока от [населено място] за [населено място], при управление на л.а. „Опел А.“ с ДК [рег.номер на МПС] , негова собственост, в нарушение на правилото за движение, установено в чл.20, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на Е. Я. Г. и тежка телесна повреда на Р. Б. Л., като на основание чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от пет години, съобразно чл.66, ал.1 от НК.На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда, ПОС е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия. По жалба на частните обвинители Р. Б. Л., Я. А. Г., К. М. Ц., Е. А. Г., Ж. А. Г. и А. Я. Г., подадена чрез техния повереник адв.С. е образувано ВНОХД №554/2020г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.С постановеното въззивно решение, на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК е изменена първоинстанционната присъда в наказателната и част, като деянието на подсъдимия Ч. е преквалифицирано в такова по чл.343, ал.4, вр. чл.343, ал.3, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК и подсъдимия е оправдан по първоначално възведеното му обвинение по чл.343, ал.3, б.“а“ и б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.В останалата част присъдата е потвърдена. Изтъкнатият в жалбата, инициирала настоящото касационно производство довод за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователен.Според изложените в негова подкрепа подробни съображения, въззивният съд неправилно е включил сред кръга от смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства съпричиняването на състовомерния резултат от страна на пострадалите, изводимо от това, че и двамата са били без поставени предпазни колани.Наред с това, неоценена в достатъчна степен е останала и личната обществена опасност на дееца, която е висока, предвид наложените му административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП.Подценена е и обществената опасност на деянието, което неправилно е окачествено като типично.На последно, но не по важност място,високия ръст на пътните инциденти от този вид, изисква засилена наказателна репресия, която би могла да бъде реализирана най-вече чрез ефективно изтърпяване на наложеното наказание.Така изложените оплаквания не се споделят от касационния съд.Всички те са били поставени на вниманието на въззивния съд, който аргументирано ги е отхвърлил като несъстоятелни. Наказанието на подс.Ч. е определено при условията на чл.54 от НК, на основание чл.373, ал.2 НПК, в резултат на разглеждане на делото по диференцираната процедура по чл.372, ал.4, вр. чл.371,т.2 от НПК.Първоначално то е било отмерено на четири години и шест месеца лишаване от свобода, като са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. Процесуалният ред за разглеждане на производството е предопределил задължителната редукция на наказанието с една трета при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като по този начин е отмерено на три години.Изводите на ПАС досежно така определения конкретен размер на наказанието лишаване от свобода изцяло се споделят от касационния съд. Липсват основания да се счита, че проверяваният съд е игнорирал което и да е от обстоятелствата по чл. 54 от НК, задължаващи го да прецени точния размер на наказателна репресия спрямо подсъдимия. Правилно като смекчаващи обстоятелства са отчетени младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, трудовата и социална ангажираност, оказаното съдействие в хода на разследването, изразеното съжаление, както и конкретната форма на вината –небрежност, която е по-леката алтернатива на непредпазливостта.В комплекса на смекчаващите отговорността обстоятелства правилно е било включено и това, че пострадалите лица са били без поставени предпазни колани.Инстанционните съдилища не са имали основание да изключат съпричиняването на съставомерния резултат, при положение, че този факт е обективиран в обвинителния акт.При това, на последно коментираното обстоятелство не е придадено решаващо значение, а то е оценено в съчетание с останалите смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.Не почива на истината и възражението, че е подценена относителната тежест на предходните нарушения на Ч., за които е бил санкциониран по административен ред.Недисциплинираността на същия като водач на МПС е съобразена от решаващия съд като отегчаващо отговорността му обстоятелство съобразно действителната му тежест и значение.Безспорно е, че в кратък период от време преди инкриминираното деяние, подсъдимият Ч. е допуснал и други нарушения на ЗДвП, за които е била ангажирана административно-наказателната му отговорност чрез налагане на административни наказания –глоби.Следва да се посочи обаче, че административните деяния, за които подсъдимият е санкциониран не са за тежки нарушения, като в този смисъл не може да се сподели тезата на частното обвинение, че личната му степен на обществена опасност е силно завишена.Коректно е преценено наличието и на другото отегчаващо отговорността на подсъдимия Ч. обстоятелство, а именно-причинените на пострадалата Р. Л. множество телесни увреждания, извън съставомерното.При това положение правилно въззивната инстанция е преценила, че за поправянето му не е наложително да му бъде наложена санкция в по-висок размер. Наказанието не е явно несправедливо и с оглед приложението на чл. 66 от НК. Още първата инстанция задълбочено е анализирала предпоставките за приложение института на условното осъждане, достигайки до споделения и от касационния съд извод, че за поправянето и превъзпитанието на подс. Ч. не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание "лишаване от свобода". Известно е, че докато първите две предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК (наложеното наказание "лишаване от свобода" да е до три години и подсъдимият да не е осъждан до момента на наказание "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер ) са обективни, то третата (за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца да не се налага изтърпяването на наказанието), е свързана с преценка на спецификите на всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова акцентът на законодателя е върху индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение, без това обаче да елиминира необходимостта от преценка на постигането на генералната превенция. В настоящия случай, съдилищата са направили обоснована преценка, че и третата предпоставка е налице, за да се приложи условното осъждане спрямо подсъдимия. Той е с добри характеристични данни, за него не са събрани данни да е допускал груби нарушения на правилата за движения, ангажиран е с полагане на обществено-полезен труд. Правилната оценка на значението и на тежестта на всички тези обстоятелства определя, че за постигане на целта на индивидуалната превенция спрямо подс. Ч. и с приоритет неговото поправяне, не е необходимо наказанието "лишаване от свобода" да бъде изтърпяно. Обосновано инстанциите по фактите са приели, че целите на наказателната репресия успешно могат да се постигнат чрез определяне на максималния размер на изпитателния срок от 5 (пет) години, който сам по себе си също има своя възпиращ и възпитателен ефект. На последно място, доводите във връзка социалния отзвук на престъпленията по транспорта и необходимостта от институционална реакция за снижаване на тяхната тежест и ръст, не държат сметка за това, че преди всичко обществената опасност на деянието се определя от спецификите на конкретно извършеното престъпление, а определянето на наказанието не може да е откъснато нито от преценката на обстоятелствата по чл. 54 от НК, нито от постигането на специалната превенция. С оглед изтъкнатото, ВКС не намери да е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, което да налага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В този смисъл, при отсъствие на релевираното касационно основание, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260010/09.02.2021 г., постановено по ВНОХД №554/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.