Р Е Ш Е Н И Е № 269 гр. София, 19 май 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..тринадесети май.... две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретар НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора.......КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1400 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. К. Д. срещу решение № 473/ 14.02.2011 г. по внохд № 756/10 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. По същество се иска подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на две престъпления- по чл.124 ал.1 пр.2 и по чл.129 от НК или да се намали размера на наказанието. В съдебно заседание, защитниците на подсъдимия поддържат жалбата и развиват доводи за липса на умисъл за убийство, предубеденост на въззивния съдебен състав и завишеност на размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и поверениците на частните обвинители и граждански ищци мотивират становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното: С присъда от 01.07.2010 г. по нохд № 4942/2009 г. Софийският градски съд признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 28.01.2009 г., по хулигански подбуди направил опит за убийство на повече от едно лице- умъртвил Н. И. В. и направил опит умишлено да умъртви С. В. Г., поради което и на основание чл.116 ал.1 т.4 и т.11 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК го осъдил на осемнадесет години лишаване от свобода. Осъдил го да плати на С. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 хиляди лева, а на Д. К. и И. В.- обезщетения в размер на по 120 хиляди лева. С атакуваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата в частта по правната квалификация, като оправдал подсъдимия по обвинението да е извършил деянието по хулигански подбуди. Потвърдил присъдата в останала й част. Жалбата е неоснователна. Оплакването за нарушения на процесуалните правила е мотивирано с доводи за неправилна и превратна оценка на гласните доказателства, в резултат на което фактическата обстановка е неправилно установена, като е подменен механизма на причиняване на смъртта и на нараняването на св. Г.. Твърди се, че подсъдимият е бил в позиция на защитаващ се от нападението на групата на пострадалите, а не обратно, както са приели съдилищата. Сочи се, че нараняванията на Г. не са от такъв характер, че да застрашат живота му, поради което съдът неправилно е приложил материалния закон. Софийският апелативен съд не е допуснал твърдяните процесуални нарушения при формиране на съдийското убеждение относно фактологията на престъплението. Извършил е проверка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, които прецененил като достатъчни за установяване на фактите, включени в предмета на доказване. Подложил е доказателствената маса на обективна и пълна оценка и при спазване на изисквания на формалната логика е извел фактическите си констатации, които не се различават съществено от приетите от СГС. Въззивният съд е анализирал внимателно показанията на свидетелите от двете младежки компании и на независимите свидетели Ш., като не е пренебрегнал едните за сметка на другите. Обстоятелството, че под влияние на употребения алкохол компанията на пострадалите е била шумна и е предизвикала вниманието на компанията на подсъдимия е възприето от съда, но то не е достатъчно за изводите, които защитата претендира. Липсва каквато и да било доказателствена основа в подкрепа на твърденията, че подсъдимият е бил нападнат и се е защитавал. Безспорни и подкрепени от доказателствата са изводите, че след лавинообразно ескалиралото напрежение между двете компании, подсъдимият и св. П. напуснали жилището, слезли на улицата и нападнали двамата пострадали, като Д. употребил нож, а П. тръба от метално фолио. Лишени от фактическо основание и в явно противоречие със заключението на медицинската експертиза са възраженията относно вида на нараняванията на пострадалия Н. В.. Подсъдимият му причинил прободно нараняване в областта на шията, с пълно прерязване на лявата подключична артерия и три проникващи прободни наранявания в областта на гръдния кош, засегнали диафрагмата и черния дроб. Не може да се говори изобщо, както иска защитата, че тези увреждания са резултат от произволни движения от подсъдимия, които имали и характер на защитни такива. Настоящият касационен състав намира за неоснователни оплакванията на защитата относно извършената от съда оценка на експертните заключения, касаещи телесните увреждания на св. С.Г.. Предмет на анализ са и трите експертни заключения, но в тях не се констатират противоречия относно характера на уврежданията на този пострадал. Експертите еднозначно сочат, че прерязването на дясната лакетна артерия съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, тъй като при неоказване на своевременна квалифицирана помощ обективно може да доведе до съществена кръвозагуба и да застраши живота на наранения. Друг е въпросът, как това нараняване, разкриващо медикобиологичните характеристики на средна телесна повреда се интерпретира от съда в изводите му по приложението на правото. С оглед изложените до тук съображения Върховният касационен съд прие, че претендираните нарушения на процесуалните изисквания по чл.13, чл.14 от НПК не са допуснати от въззивната инстанция, а фактите по делото са установени след обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал. Решението съдържа мотивиран отговор и на всяко от възраженията за необоснованост на присъдата, а отхвърлянето им като неоснователни е израз на изпълнение на процесуалните задължения на въззивния съд по чл.339 ал.2 от НПК, а не на неговата предубеденост. При така установени фактически положения, Софийският апелативен съд правилно е приложил материалния закон, като е изложил подробни и убедителни съображения по правото. Обективно причинените на пострадалия Н. В. наранявания за такива, че пряко и непосредствено са довели до смъртта му. Те сочат безспорно на умисъл за причиняване на смърт, а не на умисъл за телесно увреждане и непредпазлива вина по отношение на по-тежкия резултат, както претендира защитата. Когато деецът използва оръжие, годно да причини смърт- сгъваем нож с дължина 13 см. и нанася удари в жизнено важни области на тялото, като шията и коремната кухина, то не само предвижда, но и иска настъпването на смъртта на пострадалия. По отношение на пострадалия В. липсват основания за преквалификация на деянието по чл.124 ал.1 от НК. Върховният касационен съд изцяло се солидаризира с аргументацията на САС, че поведението на подсъдимия по отношение на св. Г. също сочи на опит за убийство, а не на престъпление по чл.129 от НК. Този пострадал е получил три наранявания- едно в гърба, едно в корема и едно в дясната ръка, с прорязване на лакътната артерия, което е и най-тежко. Вярно е, че първите две наранявания не са свързани с проникване в тялото, но тяхната локализация е показателна за умисъла на дееца. Отново е налице насоченост на ударите в жизнено важна телесна част, обективираща пряк умисъл за умъртвяване и на този пострадал. Защитата упорито акцентира само на нараняването в ръката, твърдейки абсурдност на извода, че някой може да цели смърт чрез засягане на артерия, неизвестна на лице без медицинско образование. Такъв извод действително би бил абсурден, ако не се вземе предвид факта, че това нараняване има характер на защитно, тъй като св. Г. се е предпазвал активно с тази ръка от насочените към областта на торса удари от страна на подс. Д.. Затова Софийският апелативен съд е направил изцяло законосъобразния извод, че деянието разкрива обективните и субективни признаци на престъплението по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК. Касае се за едно престъпление, а не за две деяния, осъществени при условията на реална съвкупност. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Не е налице подценяване на смекчаващите вината обстоятелства, в каквато насока са доводите на касатора. Те са взети предвид и са оценени правилно при индивидуализацията на наказанието, но наред и с отегчаващите такива. Конкретните характеристики на престъплението, незначителния повод за осъществяването му, активното участие и на подсъдимия при възникване и разрастване на конфликта правилно са преценени като обстоятелства, разкриващи висока степен на обществена опасност на извършеното. По-нисък размер на наказанието не би съответствал на тежестта на престъплението и на личността на касатора, а и няма да допринесе за постигане на целите по чл.36 от НК. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 473/ 14.02.2011 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 756/2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.