Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  №  217                                                     Гр.София, 22 април 2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  деветнадесети април,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора ЧОБАНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 102/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   С решение № 1/18.01.10 г.,постановено по В. Н. Д.262/09 г., АС-Бургас /БАС/ е изменил присъда № 104/06.10.09 г., постановена от ОС-Бургас /БОС/ по Н. Д.185/09 г., като я е отменил в частта, в която е уважен предявеният от конституираната като гражданска ищца К. Д. Д. иск за неимуществени вреди и е прекратил производството по делото в тази част. В останалата част присъдата е потвърдена. Със същата подсъдимият Р. Н. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б. В НК. Осъден е да заплати на конституираната като гражданска ищца К. Д. иск за имуществени вреди в размер на 287,00 лв., както и за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.12.08 г., а в останалата част до пълния претендиран размер от 30 000 лв.,искът е отхвърлен. Срещу решението на БАС в неговата прекратителна гражданско-осъдителна част е постъпила жалба от гражданската ищца К. Д. чрез нейния повереник с развити оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон- чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Моли се решението на БАС да бъде изменено, като се остави в сила присъдата на БОС или ВКС сам да постанови решение, с което да бъде уважен предявеният граждански иск. В съдебно заседание е представено допълнително становище , с което се експликира поддържане на жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП намира,че атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и аргументите по нея, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на проверката по чл.347 НПК, намира за установено следното:   Първо, няма съмнение, че жалбата на гражданската ищца Д. е допустима. Тя е страна по делото, която макар и акцесорна, е конституирана в съдебното производство пред първостепенния съд по съответен процесуален ред- в съдебно заседание на 23.09.09 г. И след като счита, че отмяната на присъдата на БОС в гражданско-осъдителната част за неимуществени вреди и прекратяването на производството спрямо нея от второстепенния съд не отговаря на заложените в закона в правила, Д. е процесуално легитимирана да оспорва позицията му. Очевидно се извеждат предпоставките по чл.349,ал.3 НПК с оглед нарушаване на права и законни интереси на обсъжданата страна. На следващо място по претенцията за допустимост, засегната в жалбата- последната, с изложеното в нея съдържание отговаря от формална страна на правилата на процесуалния закон, прогласени за изготвянето й.   Второ, въззивната инстанция е втора първа инстанция по фактите и правото. Съгласно разпоредбата на чл.314,ал.1 НПК тя проверява изцяло правилността на атакуваната пред нея присъда, независимо от посочените от страните основания. А съгласно ал.2 на цитирания законов текст, присъдата се отменя или изменя и в необжалваната част, ако има основания за това. Следователно, след като е преценил, че касаторката незаконосъобразно е конституирана като страна в процеса /преценката е направена само в качеството й на претендираща неимуществени вреди/, без значение,че липсва оплакване от самата нея за заниженост на присъденото й обезщетение, както и на подсъдимия за допускането въобще или за завишеност на обсъжданото обезщетение за неимуществени вреди, БАС е бил легитимиран да се произнесе на основание горепосочената разпоредба. Служебната проверка на въззивната инстанция обхваща възможност за отмяна или изменение на присъдата в полза на подсъдимия В.   Трето, жалбата на Д. по съществото на претенцията й пред ВКС е неоснователна. БАС е отразил подробна мотивировка каква е приложимата регламентация по отношение на внуците на потърпевши от непозволено увреждане по смисъла на разпоредбата на чл.45 и сл. ЗЗД. Разпоредбите за лицата, които могат да бъдат конституирани и са установени като граждански ищци, са разположени от чл.84 до чл.88 вкл. НПК. Посочвайки нормите на чл.60 и 64,ал.1 НПК, въззивният съд очевидно е имал предвид отменения вече процесуален закон. Казаното, разбира се, не води до неяснота на съдебната воля, защото от съдържанието на изложението се извлича категорично заключение за обмисляне на фигурата на гражданския ищец и респективно лицата, които могат да искат конституиране като такива. Оттук насетне анализът на важимите норми на НПК е неразривно свързан с предписанията, визирани в гражданското законодателство и относимите към него задължителни за прилагане от съдилищата постановления на върховния съдебен орган. Наследниците на пострадалия, които по силата на текста на чл.84,ал.1 НПК имат право да претендират конституиране като граждански ищци, се определят в съгласие с ППВС 4/61 г., ППВС 5/69 г.и ППВС 2/84 г. Видно от тези постановления, внуците са изключени по нарочен начин от изчерпателния кръг наследници, защото те не са от категорията “най-близки”,каквито са родителите като възходящи и децата като низходящи. ВС е заел становище по обсъждания въпрос, обсъждайки дори и възможността внуците да се отглеждат от баби и дядовци при живи родители, в какъвто смисъл емоционалната връзка между тях може да бъде изключително силна /ППВС 2-84 г./. Въпросът не търпи друго решение и когато родителите не са между живите. С оглед казаното, К. Д. незаконосъобразно е конституирана като гражданска ищца с приет за съвместно разглеждане и разгледан по същество иск за неимуществени вреди по повод смъртта на потърпевшия по настоящото наказателно производство неин дядо Господин Д. За наказателния процес в коментирания аспект няма значение,че тя е единствен жив негов наследник по силата на наследственото право- по право на заместване /удостоверение за наследници, приложена на л.70 от досъдебното производство/. Тъй като липсва произнасяне на БАС по отношение на уважения иск за имуществени вреди, предявен от Д. пред БОС, както и надлежно атакуване от заинтересована страна в този смисъл, ВКС не намира за нужно да взема отношение по посочения проблем, разрешен сам по себе си в т.ІІІ.1 от ППВС 4/61 г.   Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/18.01.10 г.,постановено по В. Н. Д.262/09 г. от АС-Бургас , с което е изменена присъда № 104/06.10.09 г., постановена от ОС-Бургас по Н. Д.185/09 г. чрез отмяна в частта, в която е уважен предявеният от конституираната като гражданска ищца К. Д. Д. иск за неимуществени вреди и е прекратено производството по делото в тази част.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/