4 Р Е Ш Е Н И Е №130 София, 15.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2392/2016 година Производството е по чл.47, т.2, предл.1 и т.4 ЗМТА, евентуално по чл.47, т.3, предл.2 ЗМТА /в редакция преди изменението на ЗМТА – ДВ бр.8/2017 г./. Образувано е по подадена от Г. Н. Г. искова молба за отмяна на арбитражно решение № 176/20.10.2016 г. по арб.дело № 176/2016 г. на арбитър Б. Г.. Ищецът поддържа, че договорът за револвиращ заем, въз основа на който е постановено арб.решение, не е подписан от него и следователно не е обвързан от предвиденото в ОУ към него арбитражно споразумение. Евентуално се поддържа, че не може да бъде обвързан от предвидената в ОУ арбитражна клауза, тъй като тя е неравноправна съгл. чл.143, т.16 от Закона за защита на потребителите. Твърди се и ненадлежно уведомяване за арбитражното производство, което е довело до лишаването му от право на участие и защита. В публичното съдебно заседание на 07.06.2017 г. процесуалният пълномощник на ищеца поддържа исковата молба на заявените основания за отмяна. Освен това твърди, че с оглед изменението на ГПК и на ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове с потребители са нищожни, поради което се иска прогласяване нищожността на постановеното от арбитър Г. решение. Ответникът – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] чрез процесуалния си пълномощник, счита подадената искова молба за неоснователна. Подробни фактически и правни съображения са изложени в отговор, поддържани в публичното съдебно заседание на 07.06.2017 г., в което е представено мотивирано писмено становище за неприложимост на промяната в ГПК, ЗМТА и в З., с искане за оставяне без уважение на претендираната отмяна и присъждане на разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Исковете за отмяна на арбитражното решение са предявени от надлежна страна, при спазване на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което е процесуално допустима. Преди произнасяне по въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА, Върховният касационен съд следва да се произнесе служебно по валидността на арбитражното решение. Със Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ бр.8/2017 г. е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по см. на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно § 6, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ГПК производствата по неарбитруеми спорове се прекратяват. С §8, т.5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47, като е създадена нова ал.2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Извършените със ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017 г./ законодателни промени са приложими и към висящите пред ВКС производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по потребителски спорове. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст.дело № 15/2002 г., което е в смисъл, че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред компетентния съд – Върховния касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИД на ГПК защитата е преминала в своя втори стадий - при постановено арбитражно решение и това е висящо производство, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението разпоредби на чл.19 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА. Първата от тези разпоредби изключва от компетентността на арбитража потребителските спорове, а втората разпоредба обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор, с участие на потребител. Във втория стадий на защита в рамките на арбитражния процес, Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, ако с него се разрешава неарбитруем - потребителски спор, без да разглежда по същество твърдяните в исковата молба основания за отмяна на решението. Допълнителен аргумент за правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение може да се изведе и от новата ал.5 на чл.405 ГПК/ ДВ бр.8/2017 г./, съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по см. на чл.47, ал.2 ЗМТА. Процесуалноправната норма на чл.405, ал.5 ГПК има незабавно действие, което означава, че се прилага и за постановени преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по см. на чл.47, ал.2 ЗМТА. По силата на посочената процесуалноправна норма преценката за валидността на арбитражното решение е възложена на компетентния за издаване на изпълнителен лист окръжен съд. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността на арбитражното решение е в рамките на правомощията и на Върховния касационен съд, пред който е висящо исково производство за отмяна на арбитражно решение, т.е. производство, което не е приключило към момента на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ ДВ бр.8/2017 г./ и по което не е постановено решение. С постановеното на 20.10.2016 г. решение по арб.дело № 176/2016 г. на арбитър Б. Г., чиято отмяна е предмет на настоящото търговско дело, е разрешен спор за дължими от ищеца суми по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 28.01.2011 г. Ищецът има качество на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на З., поради което и на основание чл.47, ал.2 ЗМТА следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение в настоящата фаза от защитата в арбитражния процес. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 720 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 176 от 20.10.2016 г. по арб.дело № 176/2016 г. на арбитър Б. Г.. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Г. Н. Г. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] сумата 720 /седемстотин и двадесет/ лева – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: