Р Е Ш Е Н И Е № 69 С о ф и я , 2 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 ф е в р у а р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 715/2010 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420, ал.1, пр.последно от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 979/17.08.2010 г., постановено по ВНОХД № 2516/2010 г. от Софийски градски съд, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Пострадалата непълнолетна Й. В. И, действаща лично и със съгласието на майка си В. П. Д., редовно призована, не се явява в производството пред ВКС, като чрез повереника си адв.Н.Д. от САК подкрепя искането и моли да бъде уважено. Оправданият подсъдим Б. А. Р. моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното: С присъда от 10.02.2010 г. по НОХД № 1689/2009 г. на районен съд-София-110-ти н.с. подсъдимият Б. А. Р. от София е признат за невинен в извършването на 17.08.2007 г. в София на престъпление по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.1-во вр.чл.343, ал.1, б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК и е оправдан по така предявеното му обвинение. Оправдателната присъда е била протестирана от Софийска районна прокуратура и обжалвана от повереника на частната обвинителка адв.Н.Д. от САК с доводи за неправилност поради необосноваността и незаконосъобразността й, а според прокурора – заради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила (без да се уточнява кой го е допуснал и чии процесуални права са нарушени и оттам чие право на защита е било ограничено), като е поискано от въззивния съд да я отмени и върне делото за ново разглеждане на прокурора, а от частното обвинение – да се проведе допълнително съдебно следствие от СГС чрез допускане на допълнителна тройна КМАТЕ, което да даде основание за постановяване на нова, но осъдителна за подсъдимия присъда. С решение № 979 от 17.08.2010 г. по ВНОХД № 2516/2010 г. Софийският градски съд е потвърдил атакуваната първоинстанционна присъда. Същото, като неподлежащо на касационна проверка, е влязло в законна сила на 17.08.2010 г. С искането на Главния прокурор от 02.12.2010 г. въззивното решение и първоинстанционната присъда се атакуват заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК и с него се иска отежняване положението на оправдания обвиняем. Разглеждайки го по същество, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение приема искането за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Основната част от искането на главния прокурор коментира неправилността на първоинстанционната присъда относно анализа на гласните доказателствени средства и изводите на експертите от А. и упреквайки въззивния съд в безкритично възприемане изводите на първата инстанция по фактите и приложимото право и неоснователен отказ на доказателствени искания на частното обвинение, ограничило правото на защита тази страна да постигне осъждането на обвинения Р., се претендира отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото от втората инстанция. Това може да се обясни, от една страна, с противоречивостта на позицията на прокуратурата относно качеството на обвинителния акт и доводите във въззивния протест за връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, а от друга, неразбиране относно предмета на проверката, дължима от касационната инстанция в производството по глава 33 от НПК. И друг път ВКС е имал повод да отбележи, че когато от някоя страна в процеса е била инициирана въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт, и в производството за възобновяване на наказателни дела (както в касационното) обект на проверка е въззивният съдебен акт. Пред градския съд, въпреки искането в протеста за връщане на делото на досъдебното производство за “прецизиране на обвинението”, но във вреда на оправдания подсъдим, прокурорът от С. абсолютно лаконично е поискал постановяване на нова осъдителна присъда, предоставяйки инициативата на частното обвинение да обоснове този резултат. Безспорно, това е могло да стане само в рамките на повдигнатото на водача Р. обвинение, но качеството на обвинителния акт за постигане на това е оспорено от самия прокурор. След двукратно връщане на делото на прокурора от съдията-докладчик, обвинението е било очертано като движение с несъобразена скорост, а именно “с характера и интензивността на движението”. На стр.2-ра и 3-та в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е описал, как “последният (водачът Р.) възприел опасността на пътя в момента, в който пострадалата И. пресякла средната лента пред пикапа и предприел аварийно спиране, но независимо от това не можал да предотврати удара……В момента, в който пострадалата Илиева е излязла измежду успоредните автомобили от съседната колона, показвайки се пред пикапа, предната част на процесния автомобил е отстояла на 23-24 метра от мястото на удара при бърз ход на пешеходката и ударът е бил непредотвратим”, като такъв не би настъпил, ако “ се движи със съобразена скорост по-ниска от 36 км в час”. Никъде в обвинението не се навеждат съществени факти: видима ли е била за водача Р. пострадалата при навлизането й в платното за движение в неговата посока, на кое място е осъществено пресичането от двете момичета и позволено ли е било то на това място на пътя, какви други обстоятелства са налагали движение със скорост под 36 км в час в тази отсечка от пътя. Както правилно съдията-докладчик при първото връщане на делото на прокурора е посочил, че трябва да има отграничение при излагане на обвинението по чл.20, ал.2 от ЗДвП: дали се касае за движение с несъобразена скорост поради особености в пътната обстановка, изброени в изр.1-во или липса на адекватна реакция от виновния водач при възникнала на пътя опасност, която е имал техническа възможност ефективно да елиминира. Въззивният съд е констатирал тези несъответствия в обвинението, но изхождайки от фактите по делото и положителния за подсъдимия изход от правната им трактовка с основание не се е съгласил да отмени оправдателната присъда и постанови осъдителна, както и да върне делото на прокурора. Като се заобикалят тези процесуални проблеми, упрекват се двете инстанции по фактите в необективен и едностранчив анализ на доказателствената съвкупност, в предоверяване на обясненията на подсъдимия и показанията на св.Н.Н., както и на експертните заключения, които освен непълни, били и некомпетентни. Вярно е, че във въззивната жалба на повереника на частната обвинителка е било направено искане за допълнителна КМАТЕ, но към това искане съдът съвсем не се е отнесъл безотговорно. На база на внимателен, обективен и всестранен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, изводите на тройната А. са били проверени и възприети като компетентни и спомагащи за достигане на обективната истина. Чрез констатациите в протокола за оглед на местопроизшествието, показанията на св.Н. и изчисленията на експертите са отхвърлени твърденията на двете девойки пресичането да е станало в близост до пешеходната пътека, пред спрени и в трите пътни ленти МПС и с нормален ход към място, което позволявало излизането им на трамвайната спирка. След задълбочен анализ съдът е уточнил мястото на пресичане на булеварда от тях на значително разстояние от кръстовището и пешеходната пътека с работеща светлинна сигнализация, при движещи се в двете пътни ленти автомобили, през които са се промъквали, притичвайки, включително и пред “пикап” (факт, приет и в обвинителния акт), ограничил както тяхната видимост към приближаващия се в крайната лява лента джип на подс.Р., така и неговата към тях. Онагледявайки изводите си и със схеми, вещите лица добросъвестно са установили в кой момент се е открила видимост за него към двете момичета, изчислили са със значителна точност скоростта му на движение в онзи момент и възможността да отреагира адекватно на създалата се за движението му опасност, като категорично са заключили, че ударът за него е бил непредотвратим при установения начин на пресичане от последните. Или, при хипотезата на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП водачът Р. не следва да носи отговорност за нараняването на пострадалата И. и горепосочените извадки от обвинителния акт потвърждават това. От друга страна, пътната ситуация в този отсек на булеварда с нищо не го е задължавала да намали скоростта си на движение и дори да се е движил с разрешената за населеното място, ударът в пешеходката е бил непредотвратим при бързо или спокойно тичане, каквото установява св.Н. още от първия си разпит и което експертите потвърждават с изчисленията си, включително и с компютърните графики. Или, претенциите в искането за процесуално неиздържано извеждане на фактите, за неоснователен отказ на доказателствено искане и за ограничаване “правото на частното обвинение” да постигне осъждане на подсъдимия не се оправдават от резултатите от проведеното съдебно следствие и от изложените от съда съображения по съществените за делото факти, като обективната истина успешно е била постигната, поради което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. И при двете хипотези на чл.20, ал.2 от ЗДвП, дори и с разрешената за града скорост, при начина и мястото на пресичане на пътното платно от момичетата ударът в пострадалата е бил непредотвратим при обективно късното забелязване на същата като опасност за движението от водача Р., а той не е бил длъжен заради други обстоятелства от пътната обстановка да се движи с по-ниска скорост. Превишаването на разрешената скорост, освен че не е включено в обвинението, е минимално и не е причина за ПТП. Няма как да се уважи искането на повереника на частното обвинение за връщане на делото на прокурора за предявяване на нови обвинения (за нови нарушения на ЗДвП), още повече при множеството изоставени такива след първоначалното внасяне на делото в съда, както и поради липса на изменени обстоятелства, налагащи реакция от прокурора по чл.287 от НПК. Поради това правилно и законосъобразно е прието, че за водача Р. деянието е “случайно” по смисъла на чл.15 от НК и той не следва да понесе наказателна отговорност за случилото се с пострадалата И. Искането в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 979/17.08.2010 г., постановено от Софийски градски съд по ВНОХД № 2516/2010 г., с което е потвърдена присъдата от 10.02.2010 г. по НОХД № 1689/2009 г. на районен съд-София-110-ти наказателен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :