Ключови фрази
съдебни разноски * оттегляне на иск * изменение на решението в частта относно разноските

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 455

[населено място], 12.11.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 405 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.3,т.1 във вр. с ал.1 ГПК.
Подадена е частна жалба от Б. Д. Б., С. М. Б., Д. Х. Д. и С. М. Д., чрез пълномощника им адв. Р., против определение № 2733 на В. окръжен съд от 03.09.2010г. по ч.гр.д. № 1733/2010г. за потвърждаване на определение № 11410 от 20.07.2010г. по гр.д. № 2107/2010г. на В. районен съд, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 4 200лв. Според жалбоподателите определението е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Досежно допустимостта на касационното обжалване считат, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за реда, по който следва да бъде допълнено определение за прекратяване на делото в частта относно поисканите разноски, който е от значение за точното прилагане на чл. 248, ал.1 и чл. 250, ал.1 във вр. с чл. 78, ал.4 ГПК Поддържат, че е налице противоречие с определение № 109 от 09.03.2009г. по ч.гр.д.№123/2009г. на ВКС ІІІг.о. и Определение № 169 от 26.04.2010г. по ч.гр.д. № 166/2010г. на ВКС, І г.о., както и че е необходимо тълкуване на закона по въпроса дали нормите на чл. 248 и чл. 250 ГПК се прилагат по аналогия за допълване или изменение на постановеното определение в частта му за разноските - основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по частната жалба К. К. К. и Я. Г. А. сочат, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството по гр.д. № 2107/2010г. на В. районен съд е започнало по искова молба на К. К. и Я. А. против частните жалбоподатели Б. Д. Б., С. М. Б., Д. Х. Д. и С. М. Д.. Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, изготвен от адв. Р., надлежно упълномощена с писмено пълномощно /не по установения образец на адвокатските колегии/. С молба от 04.06.2010г. ищците са насочили иска си и срещу ответниците З. Д. Д. и Д. В. Д., които съдът е конституирал. С молба от 08.07.2010г., преди първото съдебно заседание, ищците са заявили оттегляне на иска спрямо първоначалните ответници. С определение № 10693 от 08.07.2010г. производството против тях е прекратено на основание чл. 232 ГПК. С молба от 20.07.2010г. първоначалните ответници /сега частни жалбоподатели/ са поискали да им бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4200лв., за което са представили договор за правна защита и съдействие /по образец/, от който е видно, че на 12.04.2010г. са заплатили на адв. Д. Р. 4 200лв. С определение от 20.07.2010г. В. районен съд е оставил без уважение молбата като е приел, че доказателствата за заплатен адвокатски хонорар се представят едва с молбата за присъждане на разноски, т.е. не са ангажирани преди прекратяване на делото.
С обжалваното определение В. окръжен съд е приел за правилни съображенията на В. районен съд, като е изтъкнал, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно с отговора на исковата молба, но с него не са представени доказателства за направени такива. Поради това разноски не могат да бъдат присъдени, без доказателствата за тях да са представени преди прекратяване на производството.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че е налице противоречиво разрешаване на въпроса за задължението за плащане на разноски при прекратяване на производството с оглед приетото в определение № 169 от 26.04.20010г. по ч.гр.д. № 166/2010г. на ВКС, ІІ г.о. В посоченото определение съдът е приел, че ответникът /въззиваем в конкретния случай/ има право да получи от ищеца /въззивник/ разноските, които е направил по делото преди прекратяване на производството. Следва да се приеме за правилна именно тази практика. Съгласно чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установявате той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските.
По основателността на частната жалба. С оглед възприетото по-горе и предвид осъщественото основание за прекратяване на производството - оттегляне на иска, частните жалбоподатели имат право да получат направените разноски по производството до момента. Видно е, че те са заплатили 4200лв. адвокатско възнаграждение на 12.04.2010г. Размерът на възнаграждението не е прекомерен с оглед цената на съединените искове и броя на защитаваните лица. Особеността на случая, дала основание на двете инстанции да не уважат искането, е че документът за платеното адвокатско възнаграждение е представен с молбата, с която е поискано присъждането им, а това е след прекратяване на производството. Така развитото схващане от въззивния и първоинстанционния съд не може да бъде споделено. Вярно е принципно, че се присъждат разноски, които са направени и доказателствата, за която са представени по делото. Следва да се отчете, че в настоящия случай делото е прекратено поради действие на ищците – оттегляне на иска, преди първото съдебно заседание и за ответната страна липсва задължение да представя доказателства за разноските си преди разглеждането на делото в открито заседание. Според чл. 80 ГПК списъкът на разноските следва да бъде представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Поради това не може да бъде вменено задължение на ответника да представи документа за платеното адвокатско възнаграждение по-рано. От съществено значение е, че според договора за правна помощ плащането на сумата е станало по време на висящността на процеса и не са налице други данни, които да опровергават посочената дата на плащане. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго за уважаване на искането за присъждане на разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2733 от 03.09.2010г. на В. окръжен съд по ч.гр.д. № 1733/2010г.
ОТМЕНЯ определение № 2733 от 03.09.2010г. на В. окръжен съд по ч.гр.д. № 1733/2010г. и потвърденото с него определение № 11410 от 20.07.2010г. на В. районен съд по гр.д. № 2107/2010г. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ определение № 10693 от 08.07.2010г. на В. районен съд по гр.д. № 2107/2010г. в частта му за разноските като ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН [ЕГН] и Я. Г. А., ЕГН [ЕГН], двамата от[населено място], [улица], вх.Д, ет.7, ап.37 да заплатят на основание чл. 78, ал.4 ГПК на Б. Д. Б., С. М. Б., двамата от[населено място], кв.М., бл.143, вх.4, ет.6, ап.63, Д. Х. Д. и С. М. Д., двамата от[населено място], бул.К. Б. І № 101, ет.12, ап.45 сумата 4200/четири хиляди и двеста/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: