Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е                               № 477                 София, 16.05.2009 година                                  В   И  М  Е  Т  О     Н А   Н А Р О Д А         Върховният  касационен съд, Първо   гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева                                                            ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова                                                                                    Светла Цачева   при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1113 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 234 ГПК вр. с чл. 231, ал.1, б. “а”, б. “б” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 12 ГПК. С решение № 124 от 21.12.2007 година по гр.д. № 210/2007 година на Т. окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, предявен от Р. М. И. и Н. Б. И. против Л. А. М. и С. П. М. , всички от гр. Т.. П. е сумата 1000 лева – дължима неустойка по предварителен договор от 13.06.2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот в гр. Т.. С молба вх. № 388 от 01.02.2008 година, подадена от Л. А. М. и С. П. М. се иска отмяна на основание чл. 231, ал.1, б. “а”, б. “б” ГПК (отм.) на влязлото в сила решение на решение по гр.д. № 210/2007 година на Т. окръжен съд. Поддържа се, че вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила, молителите са били лишени от възможност да представят доказателства от съществено значение за делото; че отказът на съда да допусне разпит на свидетели и да издаде съдебно удостоверение е довел до постановяване на решение при липса на доказателства, релевантни към изхода на спора; че недопуснатите от съда доказателства са нови по смисъла на чл. 231, б. “а” ГПК (отм.), както и че решението е постановено при неистинност на показанията на свидетелите М, явяващи се в противоречие с обясненията на ищеца Р. М. И., дадени по реда на чл. 114, ал.1 ГПК (отм.). Ответниците по молбата за отмяна Р. М. И. и Н. Б. И. не вземат становище. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл.232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна по следните съображения: Основанието за отмяна по чл. 231, ал.1, б. “а” ГПК (отм.) е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението; когато са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания пред въззивния съд и не са били известни на страната или тя не е могла да се снабди с документа, въпреки положената дължима грижа за добро водене на делото. Изложените в молбата за отмяна твърдения не сочат за наличие на предпоставките по чл. 231, ал.1, б. “а” ГПК (отм.). Молителите не твърдят, че са открили нови обстоятелства или писмени доказателства от значение за делото, които не са им били известни в хода на инстанционното производство. Въведените в молбата твърдения за незаконосъобразен отказ да се допуснат писмени и гласни доказателства по правната си същност съставляват оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които не могат да бъдат разглеждани в извънредния способ за отмяна на влязло в сила решение, каквото е производството по чл. 234 ГПК (отм.). Не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение и на основание чл. 231, ал.1, б. “б” ГПК (отм.). Съгласно чл. 231, ал.1, б. “б” ГПК (отм.), заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Надлежният съдебен ред за установяване неистинност на показанията на свидетел е влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал.4 ГПК (отм.), когато наказателното преследване е изключено поради някоя от основанията по чл. 24, ал.1, т.2-5 НПК, чл. 25, т.2 НПК и чл. 26 НПК. Сочените в молбата за отмяна обстоятелства – неистинност на свидетелски показания поради противоречието им с други доказателства по делото, не попадат в изброените хипотези, поради което молбата за отмяна е неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 234, ал. 3 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 388 от 01.02.2008 година, подадена от Л. А. М. и С. П. М. , двамата от гр. Т. за отмяна на основание чл. 231, ал.1, б. “а”, б. “б” ГПК (отм.) на влязлото в сила решение на решение по гр.д. № 210/2007 година на Т. окръжен съд.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: