3 Р Е Ш Е Н И Е № 492 гр. София, 8 декември 2009 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ:Цветинка Пашкунова Павлина Панова с участието на прокурора Стефка Бумбалова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 528/09 година. Производството е образувано по жалбите на подсъдимите Г. Х. Д., А. Х. Д. и Т. Х. Д. против решение № 264 от 22.07.2009 год. по внохд № 359/09 год. на Софийски апелативен съд. В жалбите и на тримата подсъдими, като касационни основания за проверка на решението са посочените в чл.348 ал.1 НПК.Доводите за това са, че в присъдата не е посочен механизма на причиняване на телесната повреда, нейният характер и изпълнителното деяние с което е осъществено от подсъдимите, с което е нарушено правото им на защита.Доказателствата от инстанциите по същество са възприети превратно, в разрез с формалната логика.Не са обсъдени противоречията в свидел ските показания на работещите в МБАЛСМ „Пирогов”.В жалбата на Т. и А. Д. се прави собствен анализ само на част от доказателствата по делото, при който избирателен подход се стига до извода, че деянието извършено от подсъдимите е несъставомерно.Прави се искане за оправдаване на подсъдимите и отхвърляне на гражданския иск, или решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане, и алтернативно наказанията се намалят.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Гражданският ищец и частен обвинител О. Н. не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Прокурора даде заключение за неоснователност на жалбите, тъй като не са налице посочените в тях касационни основания за отмяна, или изменение на решението. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 130 от 30.03.2009 год. по нохд № 1556/08 год., Софийски градски съд е признал подсъдимия Т. А. Д. за виновен в извършено престъпление по чл.131 ал.2, т.2, вр. с чл. 129 ал.2, пр3, алт.1 НК и на основание чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от пет години.Осъден е и да заплати на О. Н. сумата от 10 000.00 лв. за причинени му неимуществени вреди, със законните последици. Със същата присъда подсъдимите А. Х. Д. и Г. Х. Д. са признат за виновни в извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.3, вр .с чл.130 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 НК и при условията на чл.54 НК, са осъдени по на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от по четири години.Били са признати за невинни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.131 ал.2, т.2,вр. с чл.129 ал.2, пр.3, алт.1 НК, да са причинил на О. Н. средна телесна повреда, както и да са действали в съучастие с подсъдимия Т. Д..Осъдени са и да заплатят солидарно на О. Н. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 2 000.00 лв., със законните последици. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Въззивната инстанция е проверила изцяло правилността на присъдата на градския съд по чл.314 НПК и след подробно обсъждане на всички обстоятелства по делото е приела, че е обоснована.Фактическата необоснованост на обжалваното решение, както е посочено в жалбите /със собствена интерпретация на гласните доказателства/ не подлежи на самостоятелна проверка и обсъждане в касационното производство-арг.от чл.348 НПК.Направените възражения за допуснати от съда процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствената съвкупност са неоснователни.Въззивният съд отново е обсъдил задълбочено показанията на разпитаните свидетели и е извършил собствен анализ на събраните от градския съд доказателства, като е стигнал до същите фактически и правни изводи.По реда на чл.339 ал.2 НПК в мотивите на решението са посочени основанията поради които са отхвърлени възраженията на подсъдимите и защитата, че не са автори на деянието за което са осъдени, като се поддържа и пред настоящата инстанция.Безспорно е установено, че пострадалият Н. е бил съборен на пода от подсъдимите Г. и А. Д., които го удряли с ръце в областта на главата и тялото.Тогава са му били причинени увреждания с характер на леки телесни повреди.В момента когато св.Д. и Ш. успели да освободят Н. от двамата нападатели и започнал да се изправя, подсъдимият Т. Д. му нанесъл удар с крак в дясната половина на лицето, в резултат на което била счупена ябълковидната кост-средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК.Нанесеният побой над пострадалия с посочения интензитет и резултат се установяват не само от неговите обяснения, но и от свидетелите-очевидци Д. и Ш., частично от В. и Ф., както и от заключенията на съдебномедицинските експертизи, приети в съдебно заседание и не оспорени от страните.Достоверността на доказателствата /в частност отхвърлените показания на св.С.Д.-съпруга на А.Д. и майка на Т.Д., както и на част от показанията на св. Ангелов и Донови и обясненията на Г.Д., възприети от съда като защитна позиция/ не могат да бъдат преобсъждани, когато са спазени изискванията на чл.305 ал.3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване.Направените от тях фактически и правни изводи не противоречат на формалната логика.Кредитираните от съда писмени и гласни доказателства разгледани във връзката помежду им, дават пълна картина на инкриминирания случай.Събрани са необходимите доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата , включени в предмета на доказване, спазени са правила за оценката им и са направени верни изводи от тях.В разглеждания случай липсва несъответствие между приетите фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи, за да е налице касационното основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК.Поради това при установените факти материалния закон е приложен правилно. Неоснователно е и възражението, че в обвинителния акт не е посочен механизма по който са причинени телесните повреди, с което било нарушено правото на защита на подсъдимите.По съдържание като цяло обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 НПК /отм./Обвинението макар и кратко достатъчно ясно е формулирано и определя предмета на доказване за извършеното престъпление и участието на обвиняемите в него, както са очертани и настъпилите вредни последици.Прокуратурата е посочела всички основни елементи от фактическия състав, които обуславят съставомерността на деянието и участието на всеки от обвиняемите в него за да бъде осъществено в пълен обем правото им на защита.Както е приел и въззивният съд прилагането спрямо подсъдимите А. и Г. Д. на закон за по-леко наказуемо престъпление, при липса на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, не е съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до ограничаване правото на защита. Наложените на подсъдимите наказания в предвидения от закона минимум, с приложението на условното осъждане са справедливи.Нови обстоятелства които да водят до друг извод в жалбите не са посочени.Не са налице и други извън приетите за налични от съдилищата по фактите, които да смекчават в по-голяма степен отговорността им, поради което са съответни на извършеното и отговарят на целите предвидени в чл.36 НК. Присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди са справедливи и достатъчно да обезщетят пострадалия за претърпените от него болки и страдания и отговарят на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264 от 22.07.2009 год., постановено по внохд № 359 по описа за 2009 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 2.