Р Е Ш Е Н И Е № 331 гр. София, 24 юни 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 942/2013г. Касационното производство е образувано по протест на Военно-апелативна прокуратура срещу решение №12 от 27.03.2013г. на Военно-апелативния съд, постановено по внохд №15/2013г. В депозираната жалба се релевират оплаквания за допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалния и материален закон. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК се излагат фрагментарни съображения за липса на мотиви и налични противоречия в обективираните правни изводи, и се обосновава неправилна интерпретация на нормата на чл.9, ал.2 от НК. Предлага се упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.4, вр.чл.354, ал.3, т.т.2 и 3 от НПК, чрез отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане на Военно-апелативния съд. В съдебно заседание на 18.06.2013г. представител на Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест, като мотивира стриктно правоприлагане на института на чл.9, ал.2 от НК - малозначителност на инкриминираното деяние. Подсъдимата С. С., редовно уведомена не участва лично в настоящата съдебна процедура и нейните права се охраняват от упълномощен защитник, който пледира за оставяне в сила на решението на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, при осъществената инстанционна проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №354/15.01.2013г., по нохд №354/2012г., Софийски военен съд е признал редник С. А. С. за невинна в това на 10.09.2012г., в [населено място], в двора на Спешна помощ при МБАЛ-ЕООД, да е повредила противозаконно чужда движима вещ /специален автомобил-линейка, марка „Пежо”, модел „Боксер”, с регистрационен [рег.номер на МПС] /, като стойността на причинената материална вреда е в размер на 187,95 лева и случаят е маловажен, поради което на основание чл.9, ал.2, пр.2 от НК я оправдал по повдигнатото й обвинение по чл.216, ал.4, вр.ал.1, пр.2 от НК. С атакуваното въззивно решение №12 от 27.03.2013г., по внохд №15/2013г. Военно-апелативният съд, в производство, инициирано от прокурора е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Настоящата инстанция не констатира бланкетно очертаната липса на мотиви в постановения от Военно-апелативния съд въззивен акт. Решението отговаря на изискванията на чл.339 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната норма законодателна воля обосновава заключение за установен стандарт на съдебния акт като форма и съдържание. В обсега на възложената компетентност на въззивния състав при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното въз основа на доказателствата вътрешно убеждение. Тези процесуални задължения са изпълнени от съда. Не е налице и акцентираното от прокурора противоречие по отношение на приетата от Военно-апелативния съд в наказателното производство правна квалификация на инкриминираното престъпление Визираното от въззивната инстанция, при излагане на аргументацията за малозначителност на деянието по чл.9, ал.2 от НК, числово изразяване на престъпната съставомерност на инкриминираното посегателство /чл.316, ал.4 от НК/, различно от претендираното юридическо обвинение по чл.216, ал.4 от НК, ценено в контекста на изложените от решаващия съд фактически обстоятелства и правни изводи, сочи на допусната техническа грешка при изписването и не индицира на налични недостатъци, опорочаващи обявения съдебен акт. Правилно е приложен и материалният закон. Приетата за доказана по делото конкретика, релевантна за тежестта на инкриминираното деяние и установените данни за личността на неговия извършител - С. С., обосновават явна незначителност на обществената опасност по чл.9, ал.2, пр.2 от НК. Интерпретацията на правната нормата на чл.9, ал.2 от НК мотивира прилагането й спрямо всички престъпления, включително за тези в обсега на неправомерните престъпни посегателства против собствеността /Глава пета, Раздел VІІ от особената част на НК/. Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид посегателства, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на законодателя да ги обяви за престъпни деяния и да ги обособи в основни, привилегировани и квалифицирани престъпни състави. Тя е и едно от съществените обстоятелства за тежестта, вида, и размера на наказанието. Тези две характеристики на обществената опасност като иманентно присъщо качество на престъплението са оценени при лимитиране очертанията на престъпната съставомерност на деянието по чл.216, ал.4, вр.ал.1 от НК и обективирани в предвидената от закона наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до ШЕСТ МЕСЕЦА или ГЛОБА от 100 до 300 лева. Степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е от значение да се реши дали то представлява престъпление, или макар формално да осъществява признаците на предвидена в закона съставомерност, неразкривайки или изключвайки изискуемата се обществена опасност, е малозначително във визираните форми. Фактологията по разглежданото дело, коментирана в аспекта на характера и особеностите на непосредствения обект на посегателство; обсъдена при съблюдаване на облика, пространствените и времеви параметри на неправомерните действия, начина на засягане на охраняваните обществени отношения, стойностните параметри на причинените вредоносни последици, мотивите за инкриминираното поведение; и анализирана в корелация с личностните данни за подсъдимата С. С., сочи на явна незначителност на обществената опасност, по смисъла на чл.9, ал.2, пр.2 от НК. Подробна и изчерпателна е предложената от съда аргументация за механизма на реализираното на 10.09.2012г., в двора на Спешна помощ при МБАЛ-ЕООД, [населено място] противозаконно повреждане на специален автомобил-линейка, марка „Пежо”, модел „Боксер”, с регистрационен [рег.номер на МПС] , поверен за управление на Д. М., и за последвалите в областта на лявата странична част на моторното превозно средство деформации, очертаващи нанесени материални щети, оценени от вещите лица в размер на 187,95 лева. Не са пренебрегнати обстоятелствата, сочещи на повода и на предхождащите инкриминирания инцидент събития, нежеланата от приятеля на подсъдимата - И. М. и неговият баща Д. М. бременност на С. С., и упражненото физическо насилие на 10.09.2012г. за прекъсването й, предпоставили ответната реакция - качване на притежавания от нея автомобил „Фолксваген Л.”, с ДК [рег.номер на МПС] и предприемане на маневра, при която умишлено блъснала моторните превозни средства, управлявани от лицата, осъществили нападението- „Тойота РАВ 4”, с ДК [рег.номер на МПС] и линейка, марка „Пежо”, с [рег.номер на МПС] . С юридически усет и проявен професионализъм са обсъдени чистото съдебно минало, безупречните лични и служебни характеристични данни за военнослужещата С. С., обосноваващи изолираност на инкриминирания случай в нейния живот. Не са игнорирани и надлежно доказаните чрез свидетелските показания на дежурния полицай Ц. Д. и чрез съдебномедицинското удостоверение №Ж-50/12г., фактически положения за психическото състояние на подсъдимата на инкриминираната дата - емоционално разстроена, силно притеснена, сломена от преживените при вербалната агресия и нанесения побой /заплашващ я със спонтанен аборт/, болки и страдания. В контекста на изложеното, инкриминираното от представителя на обвинителната власт деяние не очертава типичната за този вид посегателства обществена опасност и не налага приемливост на използването на санкционните средства на наказателното право, поради което правилно е определено като престъпно несъставомерно. Мотивиран от тези съображения, ВКС счита, че в пределите на възложената му компетентност в настоящото производство, образувано по протест на Военно-апелативна прокуратура, следва да остави в сила атакувания въззивен съдебен акт. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №12 от 27.03.2013г., постановено по внохд №15/2013г., по описа на Военно-апелативния съд на Р България. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.