Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 502   гр. София, 05 февруари  2009 г.                                          В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и осма година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев         2. Жанина Начева     при секретаря … Кр. Павлова ……………………………… в присъствието на прокурора … Велинова ……………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………… наказателно дело № 510 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. К. П. чрез защитника (адв. Нанков) против решение № 120 от 3.07.2008 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 70/08 г. В жалбата се изтъква касационното основание – явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК, тъй като данните за личността - чистото съдебно минало, възрастта, здравословното състояние, изказаното съжаление и разкаяние, са позволявали изпълнението на лишаването от свобода да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В открито съдебно заседание защитникът поддържа жалбата със същите съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Счита, че не може да се игнорира начина на извършване на престъплението и средствата, които са били употребени – пистолет и нож, причинените увреждания и липсата на проявена от подсъдимия критичност. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 52 от 3.12.2007 г. по н. о. х. д. № 84/07 г. Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия И. К. П. за виновен в това, на 8.11.2006 г. в гр. Л. в качеството на длъжностно лице (пазач – невъоръжена охрана) да е направил опит умишлено да умъртви Н. Ж. Н., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 55 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец обезщетение в размер на десет хиляди лева за неимуществени вреди, в негова тежест е възложил разноските и се е разпоредил с веществените доказателства. С въззивно решение № 120 от 3.07.2008 г. по в. н. о. х. д. № 70/08 г. Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието по чл. 119 вр. чл. 18, ал. 1 НК и е оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение, намалил е наказанието на две години и шест месеца лишаване от свобода и размера на присъденото обезщетение на пет хиляди лева. Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Налице са всички предпоставки за приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, защото за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия И. К. П. не се налага ефективно изтърпяване. Въззивният съд е приел, че извършеното престъпление (опит за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана) не разкрива висока степен на обществена опасност. Значими в тази връзка са и установените факти, очертаващи действията на пострадалия, който упорито е проявявал насилие срещу подсъдимия П. Първоначално го удрял в главата, ритал с крака и пристягал дрехата му в областта на шията, а след като подсъдимият побягнал, той успял да го застигне и отново започнал да го души. Съдът внимателно е изследвал личността на дееца и е открил многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – поведението след деянието (незабавно е съобщил в полицията), направеното самопризнание, чистото съдебно минало и изолираният случай в житейския път на подсъдимия, положителните характеристични данни, улесняващото влияние на настъпили промени в личността, свързани с възрастта (над 70-годишен към момента на деянието), влошеното здравословно състояние (наличие на мозъчна атеросклероза, начален дифузен психоорганичен синдром, паркинсонов синдром). Изложените обстоятелства, които характеризират подсъдимия И. К. П. и конкретно извършеното престъпление дават основание да се счете, че липсва необходимост той да бъде отделян от досегашната си среда и реално изолиран от обществото. Целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и с отложено изпълнение на наказанието лишаване от свобода за подходящия срок от пет години. При така изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 т. 3 НПК   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 120 от 3.07.2008 г. по в. н. о. х. д. № 70/08 г. на Великотърновския апелативен съд, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на наложеното наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода за срок от пет години. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: