Ключови фрази
Негаторен иск * защита правото на собственост от неоснователни действия * суперфиция * право на ползване


Р Е Ш Е Н И Е

№33

С., 26.02.2015 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6221 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. Л. чрез пълномощника й адвокат В. Т. против решение № 1468 от 16.07.2014 г., постановено по гр.д. № 1078 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, въззивно отделение, V състав в частта, с която е потвърдено решение № 4565/5.02.2014 г. по гр.д. № 10292/2013 г. на Районен съд-Пловдив, ХІV състав за отхвърляне на предявените от С. Л. Л. против Б. Д. Г. искове за преустановяване неоснователните действия на ответника, с които пречи на ищцата като собственик на първия жилищен етаж от жилищната сграда с идентификатор 56784.521.277.1 да упражнява правото си на ползване върху поземлен имот с идентификатор № 56784.521.277, както и за преустановяване на неоснователните действия на ответника, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху ½ ид.ч. от дворното място и правото си на собственост върху външните стени на етажа си, на дворната чешма, на водомера, просторите и трайните насаждения и на избата, като се осъди ответника да премахне телената ограда, ограждаща цялото дворно място зад входа на избата й от запад и зад входа на етажа й от изток, успоредно на улицата, с височина на оградата около 1.80 кв.м., както и да премахне за своя сметка улука с дължина около 1.20 м под стъпалото на стълбите към съществуващата отпреди на източната стена на сградата, както и да възстанови преградата от бетон и тухла, висока около 70 см и с дължина около 1.50 м, разположена в източната част на дворното място, успоредно на сградата, като продължение на съществуващата, както и да премахне поставените на нейните основи две бетонни стъпала.
В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на предявените искове. Претендира се възстановяване на направените по делото разноски.
Б. Д. Г. е подал отговор на касационната жалба чрез пълномощника си адвокат Н. А., в който оспорва основателността й, като претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 397 от 7.11.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Собственикът на жилищен етаж от сграда има ли право на достъп до външните й стени като обща част и до съоръженията по тези външни стени?” и „Собственикът на жилище има ли право на достъп до избеното си помещение през дворното място, в което е сградата, когато избеното помещение няма вход от улица?”, тъй като отговорът им е свързан с необходимост от тълкуване на закона и по специално дали правото по чл.64 ЗС на суперфициарен собственик да ползва терена, доколкото това е необходимо за ползване на постройката според нейното предназначение, включва и право да има достъп до външните стени на постройката и до избеното си помещение чрез преминаване през двора.
Въпросите са относими към настоящия правен спор, по който ищцата е основала иска си на твърденията, че е собственик на ½ ид.ч. от дворното място, придобито по давност чрез владение на праводателите й осъществявано от закупуването на първия жилищен етаж на 30.10.1968 г. и продължено от нея до 2012 г., когато ответникът чрез действията си я ограничил достъпа, евентуално, че като суперфициарен собственик има право да ползва и дворното място, а ответникът е оспорил иска с твърдения, че е собственик на дворното място, а ищцата като суперфициарен собственик има право да преминава през мястото само с цел достъп до жилището си и този й достъп не е ограничаван.
За да постанови решението си, въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционното решение, препращайки към тях на основание чл.272 ГПК и приемайки, че етажната собственост е възникнала през 1968 г, когато държавата е продала на праводателите на ищцата апартамента на първия етаж, като тогава са възникнали и общите части, изброени примерно в чл. 38 от ЗС. Прието е, че земята не във всички случаи е обща част, тъй като собствеността върху етажи или части от тях може да бъде прехвърлена и без земята, а само с право на строеж - чл. 63, ал. 2 от ЗС, като именно такъв е и настоящия случай - собствеността върху първия етаж е прехвърлена без земята, която е останала в собственост на прехвърлителя Държавата, а впоследствие е била реституирана на основание чл.1, ал.1 ЗВСОНИ и по прехвърлителни сделки ответникът е придобил ¾ ид.ч. от дворното място, а останалата ¼ ид.ч. е собственост на трето за спора лице. Тъй като с прехвърлянето на първия етаж с договора за покупко-продажба от 1968 г. не се прехвърля идеална част от правото на собственост върху земята, тя не придобива характеристиката на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. При това положение ищцата има право да ползва земята само доколкото това е необходимо за ползването на притежавания от нея обект от постройката - в случая жилището на първия етаж. Въз основа на СТЕ е прието, че достъпът до дворното място се осъществява през два входа откъм [улица], като входът обозначен с буква А на скица № 1 към СТЕ обслужва и двете страни и чрез него се осъществява достъп до дворното място и жилищната сграда и пред входа за жилището на ищцата, обозначен с буква В на скица № 1 към заключението има изградени 2 бр стъпала. Същите били изградени след като е била премахната част от тухлено бетонова ограда с височина 0,70 см и дължина около 1,40 м, като на нейно място ответникът е признал в с.з. на 14.01.2014 г. че изпълнил оградна мрежа, означена с червена линия върху скицата, като по средата на оградата има обособен вход от две крила от по 1,20 м ширина, който същият заключил. Достъпът до избеното помещение на ищцата се осъществява от входа от към улицата, обозначен с буква Д от заключението като телената ограда, ограждаща дворното място е зад входа за избата на ищцата. От този вход се осъществява достъп до вътрешността на дворното място и този достъп не е необходим за достъп до входа на жилището на ищцата, който се осъществява от другия съществуващ вход за дворното място и сградата, намиращ се в източната част на дворното място и обозначен с буква А на скицата към заключението От показанията на свидетеля Н. С. е прието за установено, че преди да бъде изградена решетката на западния вход достъпът до дворното място се е осъществявал от двата входа, като ищцата е имала достъп до целия двор, а след поставяне на решетката имала достъп само до входа на избата си, а от другия вход, обозначен с буква А на скицата към заключението имала достъп до къщата и двора. В западната част на дворното място има чешма с корито и водомер, простор-едно въже, завързано на винкелно желязо за бетоновия кол на южната част на асмалъка, до източната регулационна граница има обособена цветна алея, а водосточната тръба, обозначена с кафяв цвят върху скицата се намира пред първото стъпало на външното стълбище водещо до втория етаж на ответника.
При тези данни е прието, че не се установява, че посредством поставената от ответника ограда изпълнена с оградна мрежа ответникът пречи на достъпа на ищцата до нейния апартамент или общи части които по естеството си или по предназначение обслужват всички съсобственици е ЕС. Счетено е за установено, че огражданието на дворното място от ответника по никакъв начин не пречи на ищцата да упражнява правото й да ползва дворното място за достъп до етажа и избеното й помещение, както и че не е установено по какъв начин премахването на тухлено бетонна ограда, съществувала на мястото на изградената от ответника оградна мрежа, пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежаваното нея жилище. Счетено е, че определящо в случая е това, че правата на собственика на отделен обект в сградата по отношение на дворното място са такива по чл. 64 ЗС, а не права на собственик, поради което незастроената част от мястото не може се ползва за такива дейности, които биха лишили от съдържание правото на собственика на земята /в случая за създаване и поддържане на насаждения-цветя, асми, простиране ползване на дворната чешма и др. под./. Ограничаването на правата на собственика във възможността да ползва своя имот следва да произтича пряко или косвено от действията му, като във всички случаи с оглед на конкретните факти по делото следва да се прецени наличието на такова въздействие. Прието е, че в настоящия случай като се съобразят данните по делото за вида и характера на пречките, които изтъква ищцата, следва да се приеме, че такава зависимост липсва, и трудностите, които възникват за ищцата при осъществяване достъпа до имота й не са свързани с действията на ответника, който като собственик има право да иска имотът му да бъде ограден от всички страни. Не се установява ползването на цялото дворното място да е необходимо за достъп до притежавания от ищцата апартамент и избено помещение, поради което и ограниченият достъп не сочи на засегнато право на ползване.
По евентуалния иск, основан на твърдението, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от дворното място са изложени съображения, че процесния имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗВСОНИ и съответно по отношение на него е действала разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (нова, в сила от 22.11.1997 г.), според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба придобивна давност не се зачита и нова давност започва да тече от момента на влизане в сила на тази норма. Ищцата е суперфициарен собственик и затова не може да се позова на кратката придобивна давност по отношение на дворното място, тъй като не е налице годно правно основание,което да я направи собственик, а това е основната предпоставка по чл. 70, ал. 1 от ЗС. В случая следователно тази придобивна давност може да бъде само десетгодишна, поради което периода 1997 г. - 2004 г. не е достатъчен за придобиването по давност на ½ ид част от дворното място, а и не са събрани доказателства по делото за осъществяваното от наследодателите на ищцата владение.
Изложени са и съображения, че като собственици на отделни обекти в сградата страните са собственици и на съответните ид.ч. от общите части на сградата, каквито се явяват улуците, стената и двете бетонни стъпала. Следователно ищцата е активно материално правно легитимирана да иска признаването и зачитането на правото й на собственост върху общите части от другия етажен собственик, но по делото не се установява чрез твърдяните от ищцата нарушения да се създават пречки за упражняване в пълен обем на правата й на собственик. От показанията на свидетеля Е. М. не се установява ответникът да ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на общите части на сградата-улуци стени и др.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпросът: Собственикът на жилищен етаж от сграда има ли право на достъп до външните й стени като обща част и до съоръженията по тези външни стени.
В практиката на ВКС /например решение № 363/17.10.2011 г. по гр.д. № 663/2011 г., І г.о. и решение № 75/28.02.2012 г. по гр.д. № 1283/2010 г., І г.о./ е дадено тълкуване, че съгласно чл.64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използуване на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл.63 ЗС не е постановено друго, правото на собственика на постройката /респ. на обект в постройка, съществуващ при условията на суперфициарна собственост/, се ограничава само до правомощията, установени с чл.64 ЗС – ползуване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползуване състояние, а в решение № 153/7.10.2010 г. по гр.д. № 847/2009 г., ІІ г.о. – че носителя на правото на строеж може не само да притежава собствеността на постройката, но и да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и експлоатацията й терен /прилежаща площ/, като Законът за устройство на територията създава ред, по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради – чл.22, ал.7 ЗУТ препраща за определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7 от 2003 за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони, която наредба се прилага при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост на земята и постройките върху нея /решение № 538/9.07.2010 г. по гр.д. № 519/2009 г., ІV г.о./. Методиката по приложение № 1 към чл.21 от наредбата изисква собственикът на сграда, респ. обект в сграда да има достъп до външните стени на сградата, следователно в случаите на суперфициарна собственост собственикът на обект в сградата има право на достъп до външните стени на сградата като обща част и до съоръженията по тези външни стени.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпросът: Собственикът на жилище има ли право на достъп до избеното си помещение през дворното място, в което е сградата, когато избеното помещение няма вход от улица.
Избеното помещение съставлява част от жилището и може да се намира във или извън него. След като суперфициарния собственик може да ползва дворното място доколкото това е необходимо за използването на обекта му по предназначение, то в случаите когато до складовото му помещение няма достъп от жилището му, то същия може да ползва дворното място за достъп до избеното си помещение. В. съд неправилно е квалифицирал кой от исковете е главен и кой евентуален, но доколкото се е произнесъл, отхвърляйки и двата допуснатата неправилност не се е отразила върху допустимостта на решението.
В случаите когато суперфициарен собственик защитава правото си да ползва част от дворното място срещу неоснователни действия или бездействия на собственика на терена чрез иск по чл.109 ЗС при преценка основателността на иска съдът следва задължително да установи каква е прилежащата площ, необходима за достъп и обслужване на сградата, респ.самостоятелния обект в нея, тъй като според тълкуването в практиката на ВКС /решение № 48/25.04.2014 г. по гр.д. № 2410/2013 г., І г.о./ нормата на чл.64 ЗС е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху терена.
По основателността на касационната жалба:
Ищцата е основала защитаваното от нея чрез негаторния иск право на две основания – притежание на право на строеж върху ½ ид.ч. от дворното място, евентуално придобиване на ½ ид.ч. от дворното място по давност. Квалификацията на спорното право налага да се приеме, че главния иск е основан на притежание на право на собственост върху идеална част от дворното място, а евентуалния иск – на притежание на право на строеж върху идеална част от дворното място.
В. решение в частта, с която исковете са отхвърлени на предявеното основание за защита правото на собственост на ищцата върху ½ ид.ч. от дворното място като придобито по давност, е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения: Правилни са мотивите на съда, че давностното владение в случая е можело да започне да тече от 22.11.1997 г. съгласно чл.5, ал.2 З., тъй като дворното място е отчуждено по ЗОЕГПНС и е възстановено по реда на ЗВСОНИ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че дори и в този случай давността е изтекла и правото на собственост е придобито през 2007 г. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС е прието, че правната последица – придобиване на правото на собственост или на друго вещно право – не настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок, а е необходимо предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост, като при наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. За да породи последици позоваването на придобивна давност е необходимо да е налице владение върху съответната вещ или идеална част от вещ. Ако владението е прекъснато, то с обратна сила се заличават и правните му последици, включително и възможността за позоваване на изтекла придобивна давност. В случая в исковата молба ищцата е заявила, че достъпа й до дворното място е ограничен с поставената на 3.08.2012 г. ограда, като исковете са предявени на 19.06.2013 г., т.е. след изтичане на повече от шест месеца и следователно дори да е осъществявано владение върху дворното място, то е прекъснато съгласно чл.81 ЗС и са заличени правните му последици, включително възможността да се придобие по давност правото на собственост върху ½ ид.ч.
С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване следва, че атакуваното въззивно решение е неправилно в частта, с която са отхвърлени предявените искове на ищцата в качеството й на суперфициарен собственик на първия жилищен етаж от построената в дворното място сграда, поради което решението в тази част следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане на Окръжен съд-Пловдив. При новото разглеждане на делото съдът следва да приложи императивната норма на чл.64 ЗС, като установи каква е прилежащата площ към сградата, първия етаж от който е собственост на ищцата, след което да формира извод дали извършените от ответника, като собственик на терена действия, препятстват ползването на дворното място от ищцата за достъп до жилището й, включително до принадлежащото му избено помещение и съоръженията в него, както и за достъп до външните стени на сградата, необходим за поддържането й.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1468 от 16.07.2014 г., постановено по гр.д. № 1078 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, въззивно отделение, V състав в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Л. Л. против Б. Д. Г. искове с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване неоснователните действия на ответника, с които пречи на ищцата като собственик на първия жилищен етаж от жилищната сграда с идентификатор 56784.521.277.1 и ½ ид.ч. от дворното място върху което е построена, придобита чрез давностно владение, да упражнява правото си на ползване върху поземлен имот с идентификатор № 56784.521.277, включително върху външните стени на етажа си, на дворната чешма, на водомера, просторите и трайните насаждения и на избата, като се осъди ответника да премахне телената ограда, ограждаща цялото дворно място зад входа на избата й от запад и зад входа на етажа й от изток, успоредно на улицата, с височина на оградата около 1.80 кв.м., както и да премахне за своя сметка улука с дължина около 1.20 м под стъпалото на стълбите към съществуващата отпреди на източната стена на сградата, както и да възстанови преградата от бетон и тухла, висока около 70 см и с дължина около 1.50 м, разположена в източната част на дворното място, успоредно на сградата, като продължение на съществуващата, както и да премахне поставените на нейните основи две бетонни стъпала.
ОТМЕНЯ решение № 1468 от 16.07.2014 г., постановено по гр.д. № 1078 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, въззивно отделение, V състав в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Л. Л. против Б. Д. Г. евентуални искове с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване неоснователните действия на ответника, с които пречи на ищцата като собственик на първия жилищен етаж от жилищната сграда с идентификатор 56784.521.277.1 и право на строеж върху ½ ид.ч. от дворното място да упражнява правото си на ползване върху поземлен имот с идентификатор № 56784.521.277, включително върху външните стени на етажа си, на дворната чешма, на водомера, просторите и трайните насаждения и на избата, като се осъди ответника да премахне телената ограда, ограждаща цялото дворно място зад входа на избата й от запад и зад входа на етажа й от изток, успоредно на улицата, с височина на оградата около 1.80 кв.м., както и да премахне за своя сметка улука с дължина около 1.20 м под стъпалото на стълбите към съществуващата отпреди на източната стена на сградата, както и да възстанови преградата от бетон и тухла, висока около 70 см и с дължина около 1.50 м, разположена в източната част на дворното място, успоредно на сградата, като продължение на съществуващата, както и да премахне поставените на нейните основи две бетонни стъпала.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: