РЕШЕНИЕ № 292 София, 24 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1784 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 213/17.12.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 356/2015, в осъдителните му части, с които са уважени предявените искове за сумите 31.820 евро, 6.135 евро и 2.045 евро за връщане на задатък в двоен размер по чл. 93 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за възможността за посочване на нови факти и обстоятелства в случай на връщане на делото от ВКС за отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба и материалноправния въпрос за отговорността на длъжника при неизпълнение по причина, за която не отговаря. По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че при обезсилване на въззивното решение поради нередовност на исковата молба, при новото разглеждане на делото от въззивния съд, след отстраняването на нередовностите на исковата молба, както ищецът, така и ответникът могат да сочат нови доказателства само във връзка с отстранената нередовност. Това обаче не засяга възможността страните да сочат нови доказателства съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК, които са пропуснали да посочат поради непълноти или грешки в доклада на първоинстанционния съд. По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че длъжникът отговаря за последиците от своето неизпълнение, когато не е положил дължимата грижа. Вината в гражданското право (състояща се в неполагане на дължимата грижа) се предполага, но длъжникът може да се екскулпира, като докаже, че е направил всичко необходимо, за да изпълни задължението си, но е бил възпрепятстван от действия или бездействия на държавни органи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били валидно обвързани с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като е установено, че ищцата като приемател е заплатила на ответниците уговореното в предварителния договор капаро (общо в размер на 20.000 евро, от които 10.910 евро + 5.000 евро = 15.910 евро на Е. Н. и 4.090 на Е. Г.) и двукратно е канила ответниците да представят изисканите от банката във връзка с отпускането на кредит документи (такова задължение ответниците са поели в чл. 11, изр. 2 от предварителния договор и неизпълнението му е доказано с удостоверения от банката, видно от които ищцата е направила необходимите действия, но кредит не е бил отпуснат поради непредставяне на необходимите документи) и ищцата е била в невъзможност да изпълни поетото задължение за изплащане на остатъка от продажната цена. Страните са уговорили краен срок на сключване на окончателен договор – 15.06.2012 г., като с нотариални покани ищцата е отправила предизвестие до ответниците да се явят и да представят необходимите документи, а при неизпълнение е посочила, че ще счита договора за развален поради виновно неизпълнение от страна на ответниците. Съдът е приел, предвид уговорката в чл. 14 от предварителния договор, че при неизправност на продавача, той дължи авансово получената сума, представляваща капаро в двоен размер, поради което искът като основателен е уважен. Правилно въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от предварителен договор за продажба на недвижим имот, по който приемателката (ищцата) е платила част от цената като капаро общо в размер на 20.000 евро, от които 10.910 евро + 5.000 евро = 15.910 евро на Е. Н. и 4.090 евро на Е. Г., а остатъка от уговорената цена в размер на 19.000 евро се е задължила да плати след изповядване и вписване на окончателния договор, когато й бъде отпуснат банков кредит, като обещателите са се задължили да й предоставят изискваните от банката документи. Страните са определили срок за изповядане на окончателния договор до 15.06.2012 г. Също правилно съдът е приел, че до 13.06.2012 г. обещателите не са предали на приемателката изискваните от банката документи във връзка с индивидуализацията на обещания недвижим имот, неговия статут и декларации по ДОПК. На тази дата от поканените с нотариална покана от 07.06.2012 г. единствено обещателят Е. Г. се е явил пред нотариуса и е заявил готовност да предаде всички документи, без схемата за имота (самостоятелен обект в сграда) от кадастралната карта, която е поискана своевременно на 07.02.2012 г., но е изготвена от АГКК едва на 27.06.2012 г., като е изразил готовност поради забавянето да се намали уговорената цена. Въз основа на събраните доказателства по делото съдът е приел, че с нова нотариална покана ищцата е поканила обещателите да представят подписан анекс с новата цена и нов срок за изповядане на окончателния договор, както и да представят изискваните от банката документи. П. от приемателката кредит не е одобрен поради непредставянето на съответните документи. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че предварителният договор е развален с двете нотариални покани. Първата нотариална покана кани обещателите да предадат съответните документи на 13.06.2012 г. – преди изтичането на крайния срок. Към този момент обещателите са в неизпълнение, но не и в забава. Отделно стои въпросът, че дори да бяха в забава неизпълнението е по причина, за която те не отговарят. Схемата на обещания имот от кадастралната карта е поискана своевременно на 07.02.2012 г., но е изготвена и издадена от надлежния държавен орган едва на 27.06.2012 г. Втората нотариална покана кани обещателите да приемат предложението за намаляване на уговорената цена, което те не са длъжни да направят и да представят изискваните от банката документи. Неотзоваването им на тази покана не е основание за разваляне на договора. Всички изисквани от банката документи са представени от ответниците по делото и ако ищцата е искала да й бъде отпуснат кредит, тя е могла да ги представи на банката, която не е отказала кредита, а е удостоверила, че без документите не може да го разреши. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Действието на предварителният договор не се прекратява с изтичането на уговорения срок. Той продължава да обвързва страните и след това и всяка от тях дължи изпълнение. От изтичането на срока за двете страни започва да тече единствено давността за предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. За да прекрати действието си договорът трябва да бъде развален поради неизпълнение от една от страните по причина, за която насрещната страна отговаря. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. На ответниците по предявените искове Л. Е. Г. и С. Т. Г. следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 11.199,66 лева, а на ответника Е. С. Н. – в размер на 7.301,70 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 213/17.12.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 356/2015. ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Ж. Ж. от В. срещу Е. С. Н. от В. и Л. Е. Г. и С. Т. Г. от В. искове за сумите 31.820 евро, 6.135 евро и 2.045 на основание чл. 93 ЗЗД със законните лихви на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСЪЖДА С. Ж. Ж. от В. да заплати на Е. С. Н. от В. сумата 7.301,70 лева разноски за всички инстанции и на Л. Е. Г. и С. Т. Г. от В. – сумата 11.199,66 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.