О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 82   София,05.06.2009 година   Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   с участието на секретаря изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова ч. т. д. N 44/2009 г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Ч” АД, София против определение № 517 от 20.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1166/2008 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-д състав, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждане от 29.04.2008 г. по гр. д. № 12084/2008 г. на Софийски районен съд, 59 състав. С първоинстанционния акт е отхвърлено заявлението на “Ч” АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. „Д”, гр. С.. Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществения въпрос за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се поддържа, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника Е. „Д”, гр. С. отговаря на всички изисквания за редовност, установени в закона и в образеца на заявлението и че на този етап от производството не е необходимо представянето на доказателства за съществуване на претендираното вземане. Ответникът по частната касационна жалба - Е. „Д”, гр. С. не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.   По допустимостта на касационното обжалване:   Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който, обаче, следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав намира, че касационното обжалване е допустимо. Въпросът за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение представлява в случая съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото, а именно - отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение. Предвид обстоятелството, че този въпрос е предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика, следва да се счете, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество. По основателността на частната касационна жалба: За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отхвърлено заявлението на „Ч” АД за издаване на заповед за изпълнение срещу Е. „Д”, гр. С., въззивният съд е приел, че същото не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид липсата на достатъчна конкретизация на вземането, а именно - не е посочен имотът, за който е доставена електрическата енергия и за какъв период се дължи претендираното вземане. Настоящият състав намира, че като краен правен резултат, обжалваното определение е правилно. Наистина, не може да бъде споделено съображението на въззивния съд, че липсват доказателства за произхода на процесното задължение. За заявителя в производството по чл. 410 ГПК изобщо не съществува задължение да ангажира доказателства във връзка с претендираното вземане. Подобно задължение би било в противоречие със същността и целта на това производство. Напълно обосновано и законосъобразно, обаче, решаващият състав е счел, че искането за издаване на заповед за изпълнение е неоснователно, тъй като не е изпълнено императивното изискване на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно обстоятелство в случая се явява и имотът, в който е доставена електрическата енергия, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч” АД продажбата на електрическа енергия се договаря винаги за конкретен имот, по отношение на който купувачът притежава или право на собственост или вещно право на ползване. Следователно, конкретизацията на вземането на доставчика на електрическа енергия включва по необходимост посочването на самия електроснабден имот. Без данни за имота, претендираното вземане не може да се счете достатъчно индивидуализирано в съответствие с изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, така че да бъде предмет на съдебна защита, независимо от вида на защитата - в рамките на исковото производство или на изпълнителното производство /част от което е и заповедното/. А доколкото договорът за продажба на електрическа енергия е такъв с продължително изпълнение, за индивидуализирането на вземането за неплатена цена на доставките е необходимо да бъде посочен също и периодът на вземането. Предвид горните съображения, настоящият състав намира, че постановеното от Софийски градски съд въззивно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 517 от 20.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1166/2008 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-д състав. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: