6 Р Е Ш Е Н И Е № 105 гр. София, 10 юли 2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 386/ 2019г. Производството е за възобновяване, на основание чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на задочно осъдения С. В. Д., за възобновяване на НОХД № 8416/ 2013г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 20 състав, отмяна на постановената по същото дело присъда от 02. 07. 2015г., потвърдена с въззивно решение № 545 от 26. 04. 2016г., по ВНОХД № 4994/ 2015г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 14 въззивен състав. Искателят, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник поддържа искането, по изложените в него съображения, със заявеното основание. Излагат се съображения, че осъденият не е взел участие в провежданото по отношение на него наказателно производство и делото е разгледано в негово отсъствие. Поради това не са събрани необходимите доказателства и не е разкрита обективната истина. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Участвал е лично и със служебния си защитник в процесуално-следствените действия във фазата на досъдебното производство. След като материалите по разследването са му били предявени, Д. се е укрил, поради което и цялата съдебна фаза на процеса е протекла в негово отсъствие. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425, вр. чл. 423 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо. Макар присъдата, чиято отмяна се иска в настоящото производство, да е влязла в сила на 26. 04. 2016г. с постановяването на потвърдителното въззивно решение, което не е подлежало на последващ инстанционен контрол, а искането за възобновяване да е депозирано на 08. 03. 2019г., видно от щемпела на пенитенциарното заведение, съдържащ входящия номер и датата на постъпване, по делото няма данни, въз основа на които да се направи извод, че осъденото лице е знаело за постановената присъда в един по-ранен момент, предхождащ посочената в самото искане дата- 2. 02. 2019г., доколкото на 04. 02. 2019г., Д. е бил задържан в следствения арест по друго наказателно производство. Ето защо, настоящата инстанция приема, че искането е направено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните: С атакуваната първоинстанционна присъда Софийският районен съд, наказателно отделение, 20 състав, е признал подсъдимия С. В. Д., за виновен в извършено престъпление с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което и на основание чл. 54 НК, го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. На основание чл. 59, ал. 1 и 2 НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. С цитираното въззивно решение, Софийският градски съд, наказателно отделение, 14 въззивен състав, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Данните по делото показват следното развитие на конкретния наказателен процес: На досъдебното производство искателят е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 23. 01. 2013г. (л. 5- 6 от т. 3 от ДП), което му е предявено лично и в присъствието на назначения му служебен защитник. Разпитан е в качеството на обвиняем (л. 9, т. 3 от ДП), отново в присъствието на служебен защитник. С постановление на прокурор при СРП от същата дата Д. е задържан за 72 часа (л. 7- 8 от т. 3 от ДП). С определение на СРС от 25. 01. 2013г. по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която впоследствие е била отменена с определение на СГС от 19. 02. 2013г. и е взета по-лека- „парична гаранция“ в размер на 250 лв. Последната не е била внесена, поради което задържането на осъдения е продължило до новото произнасяне последователно на СРС и СГС- определението на СГС от 12. 04. 2013г., с което окончателно мярката за неотклонение на Д. е била изменена в подписка. Междувременно, с ново постановление от 03. 04. 2013г. (л. 2- 3, т. 2 от ДП) С. В. Д. отново е бил привлечен като обвиняем и е разпитан на същата дата (л. 5- 6, т. 2 на ДП). Видно от приложения на л. 46, т. 2 от ДП протокол разследването му е било предявено по предвидения в НПК ред. Описаните процесуално- следствени действия са извършени в присъствието и с участието на обвиняемото лице и на назначения му служебен защитник. Съдебното производство по НОХД № 8416/ 2013г., по описа на СРС, срещу искателя Д. е било образувано по обвинителен акт на Софийска районна прокуратура, по ДП ЗМ № 199/ 2013г., на 09 РУП - СДВР, прокурорска преписка вх. № 4283/ 2013г., по описа на същата прокуратура. С разпореждане от 29. 08. 2013г., съдията-докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание, разпоредил е призоваването на страните и връчване на подсъдимия на преписи от обвинителния акт и разпореждането, с дадени указания за упражняване на гарантираните му от закона процесуални права. Разпореждането съдържа и изрични указания по чл. 254, ал. 4 НПК (отм.), че делото може да бъде разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269 НПК. Изпратената до подсъдимия призовка на известния му и съобщен от него адрес е върната в цялост- невръчена, с отбелязване от длъжностното лице, че по сведение на близките му Д. не живее в [населено място] от два месеца. От приложената на л. 22 от първоинстанционното дело докладна записка на мл. полицейски инспектор при 09 РУП- СДВР от 31. 10. 2013г. е видно, че при направените справки, проучвания и посещения на адреса на подсъдимия, същият не е намерен. Живеещият на същия адрес негов родственик е обяснил, че С. Д. е напуснал жилището и повече от два месеца не се е прибирал, а също така, че вероятно се укрива, тъй като многократно е търсен от служители на МВР. Същото потвърдили и съседи. При тези данни, след многократно отлагане на делото за призоваване на подсъдимия, изменяване на мярката му за неотклонение и обявяването му за общодържавно издирване, в съдебно заседание на 24. 04. 2014г. първоинстанционният съд е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, с участието на служебния защитник – адв. Н. от САК. На 02. 07. 2015г., отново в отсъствие на подсъдимия, съдебното следствие е приключено, изслушани са съдебните прения и е постановена атакуваната осъдителна присъда. В идентична процесуална ситуация е проведено и приключило и въззивното производство пред Софийски градски, инициирано по жалба на назначения служебен защитник, след като подсъдимият не е открит на адреса за призоваване. Както и първата инстанция, за да установи местонахождението на осъденото лице и да го призове, въззивната е изчерпала всички възможности в тази насока, като отново е изискала актуални справки: от НСС, ГДГП, СДВР, НОИ, ГДИН. При така очертаната фактология относно протичането на конкретния наказателния процес, е очевидно, че компетентните първоинстанционен и въззивен съд са изчерпали всички процесуални възможности да се открие местонахождението на искателя, за да бъде призован, с което да му се осигури възможността да упражни правото си на лично участие в производството по делото. След многократните опити подсъдимият да бъде открит и призован и след събирането на достатъчно убедителни и непротиворечиви доказателства, че същият по собствена воля се е укрил, като по този начин се е отклонил от провежданото срещу него наказателно производство, намиращо се вече в своята съдебна фаза, наред и с липсата на положителен резултат от проведеното общодържавно издирване, напълно законосъобразно районният съд е разгледал делото в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. Спазено е и изискването на чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК за участието на защитник в съдебното производство, приключило с постановяване на влязлата в сила осъдителна присъда. От всичко изложено до тук става ясно, че процесуалната дейност на Софийски районен съд по конкретното дело, не страда от пороци, обуславящи исканата отмяна по реда на възобновяването. Казаното се отнася и до тази на въззивния Софийски градски съд, който също е изпълнил всички предписани му от процесуалния закон действия, преди да пристъпи към разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Нормата на чл. 423, ал. 1 НПК установява в кумулативна даденост предпоставките за уважаване на искането за възобновяване на наказателно дело на задочно осъдено лице, а те са следните: депозирането му в шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда, и неучастието на искателя в наказателното производство, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В конкретния случай, от данните по делото, подробно описани по- горе, става ясно, че цялото досъдебното производство е проведено с личното участие на обвиняемия С. В. Д.. В този смисъл той е знаел за воденото срещу него наказателно производство, което само по себе си е достатъчно, за да се остави искането за възобновяване на наказателното дело без уважение. Обстоятелството, че искателят се е укрил, като е напуснал известния си по делото адрес, поради което не е могъл да бъде открит и призован за съдебните заседания по делото, както и да му се връчи препис от обвинителния акт, въпреки последователните усилия на съдилищата, обосновава извода за негов съзнателен избор за отказ от правото на лично участие в процеса, респ. правото на лична защита. Назначеният в процеса служебен защитник е реализирал пълноценно правата на подсъдимия, включително чрез обжалване на постановената първоинстанционна присъда. Регламентираният с нормата на чл. 423 НПК институт на възобновяването на наказателни дела по искане на задочно осъдения, цели да възстанови правото на това лице да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на наказателното преследване, когато то е било нарушено. Негово конституционно право, скрепено с разпоредбата на чл. 55 НПК, уредено като стандарт и съгласно чл. 6, §3, б. „а“, „c” и „d” ЕКПЧОС, е знанието за обвинението и наказателното производство и участието в последното. Поради това, задочно осъденият успешно може да претендира възобновяване на наказателното дело само тогава, когато правото му на лично участие е било накърнено в резултат на незаконосъобразните действия на компетентните органи на досъдебното производство и/ или съда, но не и в случаите, когато причина за това е собственото му недобросъвестно процесуално поведение, сочещо на отклонение и/ или укриване. Когато обвиняемият (подсъдимият) не е бил уведомен по надлежния ред за предстоящите процесуални действия спрямо него, в резултат на нарушена процедура по призоваването му, и въпреки това съответният орган ги е осъществил в условията на задочно производство, или то е проведено в негово отсъствие, но при липсата на предвидените по чл. 269, ал. 3 НПК предпоставки, няма съмнение, че напълно основателно задочно осъденото лице би се позовало на допуснатите нарушения, рефлектиращи в негативен аспект върху правото му на лична защита в процеса. Аналогично е положението, когато лицето въобще не знае, че спрямо него се води наказателно производство. Безспорно, процесуалният механизъм за защита е именно възобновяването на делото, свързаната с това отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт, и връщане на делото в стадия, когато е започнало задочното производство по реда на чл. 425, ал. 2 НПК. Съвсем различно е обаче положението, когато компетентните органи са изпълнили в пълен обем задълженията си да обезпечат законосъобразното упражняване на правата на страните в процеса, и основанието за провеждане на задочното производство е единствено недобросъвестното процесуално поведение на осъденото лице. Конкретният случай е именно такъв. Ето защо, след комплексната оценка на всички релевантни данни, подробно обсъдени до тук, ВКС намери, че искането на осъдения С. В. Д. за възобновяване на наказателното дело, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение, на основание чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения С. В. Д. за възобновяване на НОХД № 8416/ 2013г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 20 състав, и отмяна на влязлата в сила присъда от 02. 07. 2015г., постановена по същото дело. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :