Р Е Ш Е Н И Е
N 662
София, 15.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври...................
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.
при секретаря..Р. И.....................….….................................................. в присъствието на прокурор.................……......................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................
гр.дело N 160/2010 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Министерство на отбраната, под.32890-Бургас, чрез пълномощника му юрк. А. Б., срещу решение № V-86 от 1.10.2009г. по гр.д. № 351/2009 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 192 от 8.05.2009г. по гр.д. № 3375/2008г. на Бургаския районен съд и са уважени обективно съединените искове на Г. И. Г. от[населено място] срещу Министерство на отбраната на РБ, под.32890 Бургас, за заплащане на сумата 5739, 95 лева, съставляваща сбор от неполучени възнаграждения за положен извънреден труд, ведно със законна и мораторна лихва, последната в размер на 1002, 62 лева и разноските по делото. Развива доводи за неправилност на решението поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Г. И. Г. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Я., оспорва касационната жалба и моли да се остави с сила въззивното решение.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд взе предвид следното:
Касационното обжалване е допуснато с определение № 601 от 11.06.2010г. по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с характера и особеностите на правоотношението с кадровите военослужещи и неговата уредба, разпределението на доказателствената тежест в процеса и възможността да се доказва полагането на извънреден труд. Посочено е, че по част от поставените въпроси липсва установена съдебна практика, а по други тя е противоречива, видно от приложените съдебни решения. Поради това е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. По съществото на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да постанови решение в посочения смисъл съставът на въззивния съд е приел, че по делото са представени доказателства, от които е видно, че ищецът е положил труд, който превишава продължителността на служебното време. Той не е бил компенсиран чрез осигуряване на почивки, а след отпадане на тази възможност, поради прекратяване на правоотношението, и чрез заплащане на съответно възнаграждение.
Решението е правилно. В отговор на поставените въпроси следва да се посочи, че уредбата на възнагражденията и обезщетенията при военнослужещите е специална и се намира в ЗОВСРБ и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Тя се отклонява от тази по КТ, тъй като се съобразява с особеностите при изпълнение на задълженията по договор за кадрова военна служба. За неуредените въпроси се прилага КТ, който е общ закон за всички случаи на предоставяне на работна сила. Задължение на ищеца е да докаже даването на дежурства, които надхвърлят законоустановената дневна и месечна продължителност на служебното време, тяхната продължителност и подлежащ на заплащане размер. Задължение на ответника е да установи защитното си възражение, че не е имал задължение да изпълни предвидената нормативна процедура за компенсиране на удълженото работно време с почивка, тъй като фактическо удължаване не е било налице, или дори да е имало надвишаване продължителността на служебното време през дните на дежурства, той го е компенсирал с почивки. При тези изходни постановки следва да се отчетат конкретните данни за процесуалното поведение на страните и предоставените от тях доказателства, включително начина на изготвяне заключението от съдебно-счетоводната експертиза. Последното е от решаващо значение за изхода на делото по паричен спор при положение, че цялата документация се съставя, намира и съхранява от органа по назначаването – ответника по делото. По тези въпроси, както и по съществото на правния спор, вече са постановени множество решения - № 128/26.05.2010г. по гр.д. № 282/2009г. ВКС, № 389/31.05.2010 по гр.д. № 194/2009г. на ВКС, I. г.о., № 439/1.07.2010 г. по гр.д. № 1733/2009 г. на ВКС, IV г.о., №696/23.11.2010 г. по гр.д. № 887/2009г. на ВКС, IV г.о. и др. Тези решения са постановени по реда на чл.290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика и съгласно ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. ОСГТК на ВКС имат задължителен характер.
В конкретния случай е установено чрез заключение на съдебно-икономическа експертиза, че ищецът е положил труд, чиято продължителност надвишава установеното служебно време. Превишаването на служебното време, съобразно чл.158, ал.2 ПКВС /отм./, е 1 424 часа, а дължимото обезщетение възлиза на 7 000, 65 лева. Поради погасяване по давност е приспаднато обезщетението за времето от 11.2004 г. до 1.07.2005 г. в размер на 1 260, 23 лева и е останало да се дължат 5 739, 95 лева, ведно със законната лихва и мораторна лихви в размер на 1 002, 62 лева. Посочените суми са присъдени от съдилищата.
При тези фактически данни въззивният съд законосъобразно е приел, че са налице доказателства за полагане на труд, чиято продължителност е надхвърлила законоустановеното служебно време. Задължение на ответника е било да докаже, че е компенсирал този труд с почивки, но не го е установил. Поради това при прекратяване на правоотношение за кадрова военна служба ответникът, сега касатор, следва да заплати на кадровия военнослужещ разликата до нормалния работен ден като извънреден труд. Г. иск е основателен, а неговия размер правилно е определен по заключението на вещото лице, като е присъдена и съответна мораторна лихва.
Ето защо и в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на I. г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № V-86 от 1.10.2009г. по гр.д. № 351/2009 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |