Р Е Ш Е Н И Е № 58 София, 26.04.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 5180 /2015 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 684 от 28.12.2015г. по гр.д.№ 5180/2015г.. по касационна жалба на С. Д. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 94 от 15.07.2015г. по гр.д.№ 142/2015г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 28.10.2014г. по гр.д.№ 70586//2013г. на РС-Монтана, в частта му, с която са определени квотите от допуснатия до делба недвижим имот. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че съдът се е позовал на мотивите на влезли в сила решения между страните, а мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо и за необосваност на извода, че двамата ответници П. и Д. В. притежават частта си като съсобственици вместо в режим на съпружеска имуществена общност. Ответницата по касация П. Р. В. оспорва жалбата. Счита, че е доказала твърдяните от нея права в размер на 4/8 ид.ч. като е поискала приключилите вече дела между страните да се приложат. Ответниците Д. В. и С. К. не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса за пределите на действие на силата на пресъдено нещо и мотивите на влязлото в сила решение ползват ли се с такава. Съгласно чл. 298 ГПК, решението влиза в сила само между същите страни и техните универсални и частни правоприемници, придобили права в хода на процеса, по отношение на предявеното основание на спорното право в исковата молба и формираното искане. Произнасяне по тези три въпроса се съдържа в диспозитива на решението, което е концентриран израз и краен извод за това дали спорното право съществува на предявеното основание за ищеца, а при отрицателен установителен иск – дали ответника притежава отричаното от ищеца право на всички възможни основания. Съгласно чл. 236, ал.1 т.5 ГПК, диспозитивът съдържа какво постановява съда по спорното право. Мотивите се излагат към решението – чл. 235, ал.2 ГПК и по съдържание съставляват анализ на доказателствата в тяхната взаимна връзка и зависимост при използване правилата на логиката, подвеждането на приетите за установени факти под правната норма и формиране на правни изводи от тях. С т.18 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, Р № 44/07.02.2012г. по гр.д.№ 1188/2011г. ІV гр.о. Р № 133/26.10.2011 по т.д.№ 133/2011г. ІІ г.о. Р № 472/12.01.2012г. по гр.д. 1712/2010г. ІV гр.о. и Р № 610/09.12.2008г. по т.д.№ 391/2008г. на ВКС І т.о. се приема, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на влязлото в сила съдебно решение. Ако страната иска да се формира сила на пресъдено нещо по едно преюдициално отношение, тя следва да го въведе като предмет на спора с предявяване на инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК. В противен случай съдът ще го обсъди само в мотивите, за да реши спора, но по него няма да се формира сила на пресъдено нещо. Само в изрично предвидените два случая в чл. 298, ал.4 ГПК за възражение за прихващане и по искане за признаване право на задържане се формира сила на пресъдено нещо, но в тези случаи съдът се произнася с диспозитива на решението. По касационната жалба: Предявен е иск за делба на ПИ 48489.29.647, ведно с еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 48489.29.647.1 с площ 71 кв.м. гараж с идентификатор 48489.29.647.2 с площ 17 кв.м. и постройка на допълващото застрояване с идентификатор 48489.29.647.3 с площ 91 кв.м. от касатора С. Д. С. против П. Р. В. и Д. И. В.. Ищецът се е позовал на н.а. № 194,т.4/20.10.1994г., с който С. Т. П. му прехвърля целия недвижим имот по време на брака му със С. Д. К., прекратен в последствие с развод през 2008г.. С влязло в сила решение от 21.11.2007г. по гр.д.№ 85/2000 г. е отхвърлен предявения от него иск по чл. 108 ЗС, основан на същия нот. акт против Д. и П. В.. Така с влязло в сила решение е установено, че ищецът не е станал изключителен собственик на целия недвижим имот на основание алеаторната сделка. Това решение обаче не формира сила на пресъдено нещо относно това каква идеална част притежава ищеца и ответниците от имота. Ответницата П. Р. В. е призната за собственик по наследство и давност на 1/8 ид.ч. от недвижимия имот с н.а. № 56,т. 206.04.1995г. Тя представя и удостоверение за наследници на баща си Р. К. П., починал на 06.07.1967г. След смъртта си той е оставил преживяла съпруга С. и три дъщери Т., П. и М.. К. е син на Т.. Между страните по настоящото дело е проведен и спор за разпределение на ползването върху дворното место, но иска е отхвърлен с влязло в сила решение № 165/2014г. по гр.д.№ 932/2014г. на ВКС ІІ гр.о. В мотивите на това решение са определени правата на сраните, като за касатора и бившата му съпруга е определена квота общо ¾, а за ответниците – ¼ ид.ч. Искът е отхвърлен поради това, че страните не са внесли необходимия депозит за изготвяне заключение за начин на разпределение на ползването. Въззивната инстанция е приела, че със сила на пресъдено нещо е установено с решението, с което е отхвърлен предявеният от ищеца против ответниците иск по чл. 108 З., че процесния имот е останал в наследство от Р. К. П.. Поради това, че той е починал на 06.06.1967г - преди СК от 1968 г., правата на преживялата съпруга и на трите дъщери са по ¼ ид.ч. Тъй като съпругата С. П. е прехвърлила целия имот на сина на Т. – ищеца С. С. и защото останалите наследници не са защитили наследствените си права, съдът е приел, че правата на ищеца и на бившата му съпруга С. Д. К. са по 3/8 ид.ч. ид.ч., а на ответниците П. и Д. В. са определени по 1/8 ид.ч. Не е посочено, че тези права са в режим на СИО. Съдът се е позовал на възприетата фактическа обстановка по приключилото дело по чл. 108 ЗС и чл. 32, ал.2 ЗС. Не е възприето за основателно оплакването на касатора, че на ответниците следва да се определи само квотата, за която П. В. е призната за собственик по наследство и давност. Съдът се е мотивирал с това, че в делбеното производство следва да определи действителните права на страните. Предвид отговора на поставения въпрос, мотивите на влезлите в сила решения не се ползват със сила на пресъдено нещо. Като се е позовал на мотивите на влезлите в сила решения по чл. 108 ЗС и по чл. 32, ал.2 ЗС, с които тези искове са отхвърлени, съдът е процедирал в противоречие с чл. 298 и чл. 236, ал.2 ГПК и цитираната по горе съдебна практика, поради което постановеното от него решение е неправилно и следва да се отмени. В хода на производството, ответниците са искали прилагане на делата по чл. 108 ЗС и по чл. 32, ал.2 ЗС, в които са твърдяли, че има доказателства за произхода на имота, но поради това, че едното от делата е било висящо, а другото е било приложено по него, и двете дела не са приложени към настоящото. Така спора е останал неизяснен относно това имота на кого от двамата наследодатели е принадлежал. Действително наследодателя Р. К. П. е починал през 1967г. - преди влизане в сила на първия СК от 1968г. и брака му със С. Т. П., починала 18.12.1998г. не е бил заварен от този кодекс, респективно, съгласно чл. 103 от същия, имота не би могло да е съпружеска имуществена общност, но при условията на съвладение двамата съпрузи са могли да го придобият общо като съсобственици. В резултат на владение в продължение на изискуемият се от закона период от време, правото на собственост се придобива автоматично, като позоваването на изтеклата придобивна давност не е елемент от фактическия състав на придоибване правото на собственост, а процесуално средство за защита. / ТР № 4/2012г. на ОСГК/. От приложените дела могат да се ползват само писмените доказателства, но те биха могли да изяснят факти, отнасящи се към правата на наследодателите, респективно на страните по настоящото дело. С влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС между страните със задължителна сила е прието, че С. П. не е била изключителен собственик и не е могла да прехвърли целия имот на касатора и че ответниците по настоящия иск също имат права върху имота. В делбеното производство обаче следва съдът да изясни действителните права на страните, като изследва от къде идва имота, включен ли е бил в откритото наследство през 1967г. и ако от този момент е станал съсобствен, придобити ли са били правата на някой от наследниците от други. За прилагане на посочените дела и изясняване на делото относно правата, при които страните са съсобствени и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 94 от 15.07.2015г. по гр.д.№ 142/2015г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с която са определени квотите от допуснатия до делба недвижим имот с потвърденото решение от 28.10.2014г. по гр.д.№ 70586//2013г. на РС-Монтана ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: