14 Р Е Ш Е Н И Е № 5 [населено място], 22.01.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов Анна Ненова при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2473 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ателие Чупетловски“ ЕООД срещу решение № 261615 от 12.05.2022г. по в.т.д. № 10757/2019г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 63576 от 12.03.2019г. по гр.д. № 29399/2016г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Контрол-П“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за проектантски услуги за изработване на хидромелиоративна-конструктивна част от инвестиционен проект в работна фаза за обект „Корекция на река Марица в регулацията на [населено място] от моста на [улица]до заустването на река Очушница – етап 1“ над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 22 948. 75 лева, ведно със законната лихва за забава от 23.12.2015г. до окончателното плащане, както и за изтекла лихва за периода от 22.07.2014г. до 22.12.2015г. за разликата над размера от 1 444. 50 лева до пълните предявени 5 097. 16 лева. Оплакванията на касатора са, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. По делото са били събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че претенцията е установена по размер – изслушаните експертизи и показанията на свидетеля В., дадени в открито съдебно заседание на 06.06.2018г. Не става ясно въззивното решение, с което исковете се отхвърлят, на кои точно събрани в хода на процеса доказателства се основава. Не са направени самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи, липсват направени изводи на база доказателствата. Направените оплаквания се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд. Касаторът иска въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и предявените искове – уважени в пълните претендирани размери. От насрещната страна по жалбата „Контрол-П“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва. Възраженията се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание. Ищецът не е страна по договора за проектиране. Съгласно съставените актове и протоколи по време на строителството и върху техническия проект като проектант е посочена инж. М. Ч.. Дори да се приеме, че е сключен договор с ищеца, при сключване на договора не е била спазена писмената форма за действителност по чл. 160, ал. 2 от ЗУТ и чл. 29, ал. 1 от ЗКАИИП. Доколкото нищожността произтича от неспазване на формата на сделката, дори без нарочно възражение от страните съдът е длъжен да се произнесе относно валидността на сделката и да съобрази липсата на форма за действителност. Съставената фактура от 13.12.2010г. не може да преодолее липсата на форма на договора. Правилни са и изводите на въззивния съд относно неустановения обем от изпълнените работи. Дружеството иска въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, да бъде потвърдено. С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса дали въззивният съд е длъжен да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира недоказани. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. С исковата си молба по делото, подадена на 22.12.2015г., „Ателие Чупетловски“ ЕООД, дружество, извършващо архитектурни и инженерни дейности и технически консултации, е поискало да бъде осъдено „Контрол-П“ ЕООД да плати сумата от 22 948. 75 лева останало дължимо възнаграждение за извършени проектантски услуги - изработване на хидромелиоративна-конструктивна част от инвестиционен проект в работна фаза за обект „Корекция на река Марица в регулацията на [населено място] от моста на [улица]до заустването на река Очушница – етап 1“. Съгласно посоченото в исковата молба ответникът е бил изпълнител по договор за проектиране от 19.10.2010г., сключен с [община], във връзка с кандидатстване пред Министерство на регионалното развитие и благоустройството за финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013, Приоритетна ос „Местно развитие и сътрудничество“, операция 4.1 „Дребномащабни местни инвестиции“ по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в 178 малки общини“, с ръководител на инвестиционния работен проект инж. К. В. П., член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и съпруг на управителя и едноличен собственик на капитала на „Контрол-П“ ЕООД С. Д. Д.. За изпълнение на задачата инж. К. В. П. отправил покана към инж. М. М. Ч., също член на КИИП, осъществявала дейност чрез „Ателие Чупетловски“ ЕООД, на което дружество е едноличен собственик и управител, да участва при изпълнение на проектантските услуги за проекта. Разработена е била водещата част – хидромелиоративна-конструктивна от работния проект, и проектните части са били предадени, чрез ръководителя на проекта, на ответното дружество за съгласуване, обобщаване на обяснителната записка и размножаване на хартиен носител. По сключения неформален договор за проектантски услуги на 13.12.2010г. ответникът е платил по фактура № 18 сумата от 1 000 лева, авансова част от възнаграждението. В рамките на изпълнението на строително-монтажните работи на обекта от месец февруари 2013г. до месец август 2013г. от ищеца е бил осъществен и авторски надзор по договор с [община] от 08.02.2013г. Проектът е бил реализиран успешно, но след направеното плащане от [община] на титуляра по договора за проектиране (ответника) на сума от 42 000 лева с ДДС, ответникът „Контрол-П“ ЕООД не заплатил на ищеца полагащото се възнаграждение за извършените проектантски услуги. Възнаграждението, съгласно нормативите за проектиране, възлиза на сумата от 22 948. 75 лева. Също съгласно изложеното в исковата молба ответникът е дължал лихва за забава от 17.10.2013г., датата на която [община] е изплатила сумата за проектиране на ответника, до окончателната плащане. Претендираната изтекла лихва до датата на исковата молба е в размер на 5 097. 16 лева. С подаден отговор ответникът е оспорил сключването на неформален договор за проектантски услуги, участието на ищцовото дружество при изпълнението на проектантските работи по част „Хидромелиоративна“, както и размера на претендираното възнаграждение. Възразил е също, че отношенията, единствено във връзка с инженерно-геоложко проучване, са били уредени с плащането на сумата от фактура № 18/13.12.2010г. По делото са били представени писмени доказателства, от които договор от 19.10.2010г., сключен между [община] и „Контрол-П“ ЕООД с предмет „Разработване на проект в работна фаза за обект корекция на река Марица в регулацията на [населено място] от моста на [улица]до заустването на река Очушница – І-ва фаза (от км 1+358.35 до км 1+450.00) на стойност 35 000 лева без ДДС, с три части на проекта и три приложения (част „Хидромелиоративна-конструктивна“, част „План безопасност и здраве“ и част „Количествени и стойностни сметки на обекта“); фактура от 13.12.2010г. за заплащане от ответника на ищеца на сумата от 1 000 лева във връзка с проекта; заглавна част „Хидромелиоративна“ на работния проект с подпис и печат на инж. М. М. Ч. и ръководител проект инж. К. В. П.; както и констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 26.08.2013г., ведно с други актове и протоколи във връзка със строителството. Като проектант по всички тези документи е било посочено дружеството „Контрол-П“ ЕООД, с ръководител на проекта инж. К. В. П. и проектант по част хидротехническа – инж. М. М. Ч.. Също съгласно документите, авторски надзор е бил упражняван от „Ателие Чупетловски“ ЕООД съгласно сключен с [община] договор за упражняване на авторски надзор от 14.02.2013г. (чл. 14, ал. 5, т. 2 от ЗОП, чл. 162, ал. 2 от ЗУТ и чл. 280 от ЗЗД). Договорът е съдържал задължение за извършване на надзор, свързан с авторското право за точното спазване на изработения от изпълнителя инвестиционен проект. Представена е била покана от ищеца от 09.07.2014г. за плащане до 11.07.2014г. на сума като възнаграждение за изпълнените проекти услуги; документи във връзка с преговори между страните за доброволно уреждане на спора, от които писмо от ищеца от 27.02.2015г. с искане за заплащане на сумата от 22 948. 75 лева за извършените проектантски услуги, след приспадане на платените 1 000 лева, като за част хидромелиоративна-конструктивна – за 85% от стойността, при 15%“ за инж. К. П.; както и писмо изх. № 29 от 10.03.2015г., с което ответникът се е противопоставил на сключения от [община] договор за авторски надзор, тъй като „Ателие Чупетловски“ ЕООД не е участвало в проектирането, а проектът е бил разработен от „Контрол-П“ ЕООД въз основа на сключения с общината договор от 19.10.2010г. Също в първоинстанционното производство е била изслушана съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е било, че стойността на проектантските услуги, извършени от ищеца, чрез инж. М. Ч., са в размер на 21 434. 92 лева по Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране. Съгласно приетата в това производство съдебно-счетоводна експертиза по договора от 19.10.2010г. [община] е заплатила на ответника сума от общо 42 000 лева с ДДС – 5 820 лева на 30.11.2010г. и 36 180 лева на 18.10.2013г. В производството като свидетели са били разпитани М. Я. В., изготвила количествено стойностните сметки за обекта, и И. Т. Д., кмет на [община] до 2011г. Съгласно показанията на свидетеля В., М. Ч. е изготвила хидротехническата част от проекта, който свидетелката е остойностила; авторският надзор е бил на инж. Ч., тъй като тя е била основният проектант. Съгласно показанията на свидетеля Д., проектирането е било извършено от „Контрол-П“ ЕООД. С първоинстанционното решение искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно главницата е бил уважен в размер от 10 000 лева. Съдът е приел, че проектът е бил изпълнен от инж. Ч., осъществявала дейността в отношенията си с ответника като „Ателие Чупетловски“ ЕООД, но събраните доказателства не са установявали размера на уговореното възнаграждение и то е било определено по реда на чл. 162 от ГПК в размер на 10 000 лева, на база заключението на вещото лице, но и уговореното възнаграждение по договора на ответника с [община], разходите и печалбата на ответника. С оглед изпратената от ищеца покана за плащане, е било прието, че е дължима лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от 22.07.2014г., като до датата на исковата молба – в размер от 1 444. 50 лева, за която искът за законна лихва е бил уважен. Срещу първоинстанционното решение са били подадени жалби и от двете страни. Основното оплакване на „Ателие Чупетловски“ ЕООД е било, че разпоредбата на чл. 162 от ГПК е неприложима, тъй като по делото са били събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че претенцията относно главницата е установена по размер, както и разпоредбата на чл. 162 от ГПК е била неправилно приложена без съобразяване значението на останалите проектни части. Жалбата на „Контрол-П“ ЕООД (насрещна) е съдържала оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за сключен договор между страните и условията по този договор. Във въззивното производство по искане на страните е била допусната тройна съдебно-техническа експертиза относно относителното значение в проценти на отделните части по проекта, както и тяхната стойност съгласно договора, сключен с [община], и съгласно Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране. Съгласно заключението на експертизата, с оглед стойността на строителните работи, категорията на обекта и обема на работа (в рамките на 6-7 месеца), стойността на проектирането за част „Хидромелиоративна и конструктивна“ по Методиката е 24 207. 61 лева. Съгласно договора от 19.10.2010г., сключен между [община] и ответника, уговореното възнаграждение е 35 000 лева без ДДС. При намаляване с 25% (10% печалба, 10 процента отчисление за ръководителя на обекта и 5% разходи за консумативи и материали) и приемане за процентна част на част „Хидромелиоративна-конструктивна“ от 95.24% (съответно част „План за безопасност и здраве“ от 2.12% и част „Количествени и стойностни сметки“ 2.64%), стойността на проектирането по част „Хидромелиоративна-конструктивна“ по договора от 19.10.2010г. е била определена от вещите лица в размер на 26 667. 20 лева. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е посочил, че кредитира приетата по реда на чл. 202 от ГПК във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, но в това производство не е установен при пълно и главно доказване обемът на извършените проектантски услуги от ищеца по инвестиционния проект. Не е било установено по категоричен начин, че хидромелиоративна-конструктивната част е била изработена единствено и само от ищеца, без участие на ръководителя на проекта инж. К. П.. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд. Въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК. Този съд е длъжен да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира недоказани. По основателността на касационната жалба: С оглед задължителната практика на Върховния касационен съд в посочените тълкувателни решения, както и трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК, касационната жалба е частично основателна. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на процесуалния закон и е неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК). Изводът на въззивния съд, че в производство не е установен обемът на извършените проектантски услуги от ищеца по инвестиционния проект, е направен в нарушение на процесуалните правила, изискващи при решаването на материалноправния спор съдът да обсъди всички обстоятелства по делото. От въззивния съд не е било съобразено, че М. М. Ч., едноличен собственик на капитала и управител на ищцовото дружество, е предоставила вече изработения проект на свидетелката В., която допълнително е изготвила количествено стойностните сметки за обекта. За тези обстоятелства по делото от свидетеля са дадени конкретни подробни показания. В качеството си на физическо лице, притежаващо проектантска правоспособност, М. М. Ч. е подписала всички графични материали и челния лист на проектната част - като проектант в инвестиционните документи е било посочено дружеството „Контрол-П“ ЕООД, с ръководител на проекта инж. К. В. П., но в част „Хидротехническа“ е била посочена инж. М. М. Ч., доказателство за извършените проектантски услуги (арг. чл. 7, ал. 8, вр. чл. 14, ал. 1 от ЗКАИИП). По делото са представени като писмени доказателства и са приети проектните книжа, както и множество актове и протоколи, съставяни по време на строителството. От „Ателие Чупетловски“ ЕООД е бил осъществен авторски надзор по договор с [община] от 08.02.2013г., по което ответникът е възразил едва през 2015г., след като между страните са започнали спорове относно дължимото на ищеца възнаграждение за изпълнените проектански услуги. Този договор, сключен на основание чл. 162, ал. 2 от ЗУТ, е съдържал задължение за извършване на надзор, свързан с авторските права на проектанта, за точното спазване на изработения инвестиционен проект и е индиция за извършените от името на ищеца проектни работи. Обстоятелството е потвърдено и от показанията на свидетеля В. – за осъществен от ищеца чрез инж. Ч. авторски надзор, тъй като тя е била основният проектант по част „Хидротехническа“. Същевременно по делото има доказателства за принос към проектните работи и на инж. К. В. П.. Като свидетел И. Т. Д., кмет на [община] до 2011г., е дал показания за извършено от „Контрол-П“ ЕООД проектиране, макар да липсват конкретно изложени факти в тази връзка. В исковата молба на ищеца обаче е признато обстоятелството за съгласуване, обобщаване на обяснителната записка и размножаване на хартиен носител на проектите от инж. К. В. П., съответно признатото от ищеца в писмото му от 27.02.2015г. до ответника, че на инж. К. В. П. са дължими 15% от претендираното възнаграждение, поради извършените от него действия по проектирането. При тези обстоятелства и доказателства се налага изводът, че поне 85% от дейността по част „Хидромелиоративна-конструктивна“ от проекта в работна фаза за обект корекция на река Марица в регулацията на [населено място] от моста на [улица]до заустването на река Очушница – І-ва фаза (етап) е била изпълнена от ищцовото дружество, чрез М. М. Ч. като лице с проектантска правоспособност. Неизпълнените от дружеството, съответно изпълнени от инж. К. В. П. работи във връзка с тази част от проекта могат да се приемат в размер на не повече от 15 %. Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Страните са обвързани от неформален договор за проектантски услуги, съдържащ елементи на договора за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД, съгласието за който е било постигнато изрично. От името на ответника е било възложено и касаторът - ищец се е съгласил да изработи хидромелиоративна-конструктивната част от инвестиционен проект в работна фаза за обект „Корекция на река Марица в регулацията на [населено място] от моста на [улица]до заустването на река Очушница – етап 1“, проектирането на който е било възложено на ответника от [община] с договор по чл. 160, ал. 2 от ЗУТ. За извършване на услугите е било уговорено заплащането на възнаграждение, авансова част от което е било платена съгласно фактура № 18 от 13.12.2010г. – 1 000 лева. Неоснователно е възражението на ответника, че договорът между страните е нищожен поради това, че не е спазена изискуемата писмена форма по чл. 160, ал. 2 от ЗУТ и чл. 29, ал. 1 от ЗКАИИП. Тези разпоредби касаят сключването на договори между участници в строителството, какъвто договорът между страните не е. Ответникът е бил изпълнител по договор за проектиране, сключен с [община], а с процесния договор единствено е било превъзложено изработването на хидромелиоративна-конструктивна част от инвестиционния проект. Допълнително в трайната практика на Върховния касационен съд се приема, че формата по чл. 160, ал. 2 от ЗУТ е за доказване, а не за действителност (решение № 97 от 03.07.2013г. по т.д. № 533/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Неоснователно е също възражението на „Контрол-П“ ЕООД, че дори да е имало валидно сключен договор, той е бил сключен с М. М. Ч. като проектант, а не с „Ателие Чупетловски“ ЕООД, на което тя е едноличен собственик на капитала и управител. Договорът е бил сключен с търговското дружество, имащо за предмет на дейност и извършващо архитектурни и инженерни дейности и технически консултации, и изпълнен от инж. Ч., физическо лице, притежаващо проектантска правоспособност. Безспорно доказателство за това е извършеното от ответника авансово плащане на сумата от 1 000 лева по фактура № 18 от 13.12.2010г. с получател касаторът. Възражението на ответника, че сумата по тази фактура е била платена за други дейности, извън процесните (във връзка с инженерно-геоложко проучване), е останало недоказано. По делото няма доказателства за такива обстоятелства. Безспорно изпълните от ищеца работи, в установения обем от 85%, са били приети от ответника (чл. 264 от ЗЗД). Изпълнената проектна част е била предадена на ответника и в последствие с участие на ответника, въз основа на проектната документация, са били изготвени актове и протоколи във връзка със строителството. Изпълнението на проектантските услуги от касатора е доказано, съответно е доказано, че проектанската работа е била извършена от М. Ч., осъществявала дейност за едноличното дружество с ограничена отговорност, на което е била едноличен собственик и управител. По делото няма събрани доказателства за определено (уговорено) между страните конкретно възнаграждение за възложените проектански услуги, но липсата на постигнато съгласие относно размера на възнаграждението не влияе върху действителността на сключения договор. Съответно приложима е разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ. Ако възнаграждението не е определено и не е уговорено как ще бъде определено, се смята, че страните са се съгласили с възнаграждението, което обикновено се плаща по време на сключването на договора за същите услуги при подобни обстоятелства. В този смисъл относно съответната приложимост на разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ по отношение на договора за изработка е трайната съдебна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя (решение № 36 от 30.03.2011г. по гр.д. № 384/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 107 от 31.05.2013г. по т.д. № 443/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 94 от 09.07.2015г. по т.д. № 2094/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 57 от 11.09.2017г. по т.д. № 3444/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.). За стойността на възнаграждението в случая е съобразима Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, вр. чл. 6, т. 7 от ЗКАИИП. Нормативно установената от професионалната организация на инженерите в инвестиционното проектиране себестойност на проектантските услуги и задължението при уговарянето на възнаграждение тази себестойност да се съобразява като минимално, обосновава извод, че на пазара на такива услуги стойностите (възнагражденията) по Методиката са обичайни. В този смисъл следва да се вземе предвид заключението на изслушаната във въззивното производство тройна съдебна експертиза относно нормативите за проекти и направения в заключението извод, че стойността на проектирането за част „Хидромелиоративна и конструктивна“ по Методиката е 24 207. 61 лева, на основата на стойността на строителните работи, категорията на обекта и обема на работа (в рамките на 6-7 месеца). Неотносимо е заключението в частта му на остойностената част „Хидромелиоративна-конструктивна“ по договора от 19.10.2010г., сключен между ответника и [община], на основание стойността на целия договор (35 000 лева без ДДС) и разпределените процентно части между част „Хидромелиоративна-конструктивна“, част „План за безопасност и здраве“ и част „Количествени и стойностни сметки“, при приспадане на разноските, или общо 26 667. 20 лева. Не се установява страните по процесния договор да са обвързвали възнаграждението с това, уговорено по сключения от ответника с [община] договор, както и че платеното е в рамките на обичайното. При изпълнени от ищеца 85% от проектантската работа и нейната себестойност по Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране - 24 207. 61 лева, дължимото на касатора - ищец за приетите работи възнаграждение е 20 576. 47 лева. Като е платил авансово 1 000 лева, ответникът е останал задължен за разликата от 19 576. 77 лева и предявеният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за тази сума е основателен. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа (чл. 266, ал. 1 от ЗЗД). Въззивното решение в частта на отхвърлената претенция за главница над размера от 10 000 лева до 19 576. 77 лева следва да бъде отменено и искът по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД се уважи с присъждане на касатора - ищец допълнително на сумата от 9 576. 77 лева. В останалата обжалвана част – за отхвърляне на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД за сума над 19 576. 77 лева до претендираните 22 948. 75 лева въззивното решение като правилно следва да бъде потвърдено. При отправената от касатора - ищец покана за плащане (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД), поне от 22.07.2014г. от ответника е дължима лихва за забава, като до 22.12.2015г. – датата на исковата молба, в размер от 4 348. 21 лева (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД). От ответника не е било възразявано по размера на лихвата, така както тя е претендирана в пълния размер от 5 097. 16 лева. При присъдени от въззивния съд 1 444. 50 лева на касатора – ищец са дължими още 2 903. 71 лева. Въззивното решение в частта на изтеклата лихва над размера от 1 444. 50 лева до 2 903. 71 лева следва да бъде отменено и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за тази сума се уважи. За отхвърлената претенция за пълните предявени 5 097. 16 лева въззивното решение следва да бъде потвърдено. По разноските По реда на чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени допълнително 1 014. 16 лева от направените разноски в първоинстанционното производство (общо 3 222 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, от които дължими общо 2 748. 57 лева и присъдени 1 734. 41 лева). Разноските се разпределят на база претендираните с исковата молба 28 045. 91 лева и окончателно присъдените по делото 23 924. 98 лева. Във въззивното производство от направените разноски от страната са претендирани 1 982. 03 лева съгласно списък по чл. 80 от ГПК. При изхода на делото (претендирани във въззивното производство 16 601. 41 лева и окончателно присъдени 12 480. 48 лева) са дължими 1 490. 04 лева от разноските, които следва да бъдат допълнително присъдени. В касационното производство от касатора са платени държавна такса от 30 лева за допускане на касационно обжалване, 332. 03 лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба, 3 000 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за изготвяне на касационна жалба (договор от 09.06.2022г.) и 2 400 лева с ДДС адвокатско възнаграждение за разглеждане на касационната жалба (фактура от 29.08.2023г.). С оглед изхода на делото (претендирани в касационното производство 16 601. 41 лева и присъдени 12 480. 48 лева) на страната са дължими 4 331. 73 лева от разноските. По размера на разноските за адвокат в касационното производство в проведеното открито съдебно заседание от „Контрол-П“ ЕООД е възразено, че са прекомерни. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно платеното адвокатско възнаграждение за подаване на касационната жалба е направено несвоевременно. Претенцията е била заявена с касационната жалба на „Ателие Чупетловски“ ЕООД, към която са били приложени доказателства за уговаряне и плащане на възнаграждението, и възражение срещу възнаграждението е трябвало да се направи с отговора на касационната жалба. Такова възражение от страната не е било направено. Възражението за прекомерност на допълнително платеното от „Ателие Чупетловски“ ЕООД адвокатско възнаграждение за разглеждане на касационната жалба е направено своевременно в проведеното открито съдебно заседание, когато е била заявена претенцията, но по същество то е неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на уговаряне и плащане на възнаграждението за разглеждането на касационната жалба (29.08.2023г.), с оглед материалния интерес по делото от 16 601. 41 лева, е 1 894. 13 лева без ДДС. Платеното от касатора адвокатско възнаграждение от 2 000 лева без ДДС е незначително по-високо и не се явява прекомерно. То е около предвидения минимум на адвокатските възнаграждения. Разноските на „Контрол-П“ ЕООД за въззивното производство по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК следва да бъдат намалени на 352. 64 лева (установени 2 400 лева разноски за адвокат с ДДС, съответно на отхвърлената част от исковете), за което въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното решение в частта на разноските, се отмени. Във въззивното производство на страната не са присъждани разноски във връзка с подадената от ищеца въззивна жалба, при което няма основание за произнасяне от страна на касационния съдебен състав. В касационното производство „Контрол-П“ ЕООД установява разноски от 2 400 лева с ДДС за подаване на отговор на касационната жалба (договор за правна защита и съдействие от 26.07.2022г.), при което са дължими 595. 75 лева от разноските съответно на окончателно отхвърлената част от исковете. Воден от горното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 261615 от 12.05.2022г. по в.т.д. № 10757/2019г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 63576 от 12.03.2019г. по гр.д. № 29399/2016г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от „Ателие Чупетловски“ ЕООД срещу „Контрол-П“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД за сумата над 10 000 лева до 19 576. 77 лева, ведно със законната лихва за забава от 23.12.2015г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за отхвърляне на иска за изтекла лихва за периода от 22.07.2014г. до 22.12.2015г. за разликата над размера от 1 444. 50 лева до 4 348. 21 лева, както и в частта на присъдените на „Контрол-П“ ЕООД разноски в първоинстанционното производство над размера от 352. 64 лева, като вместо това постановява: ОСЪЖДА „Контрол-П“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Студентски“,[жк][жилищен адрес] вх.“Б“, ап. 704, да заплати на „Ателие Чупетловски“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „С.“,[жк], [улица], ет. 5, ат. 7, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД, допълнително сумата от 9 576. 77 лева (девет хиляди петстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки), възнаграждение по договор за проектантски услуги за изработване на хидромелиоративна-конструктивна част от инвестиционен проект в работна фаза за обект „Корекция на река Марица в регулацията на [населено място] от моста на [улица]до заустването на река Очушница – етап 1“, ведно със законната лихва за забава от 23.12.2015г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и допълнително 2 903. 71 лева (две хиляди деветстотин и три лева и седемдесет и една стотинки), изтекла лихва за периода от 22.07.2014г. до 22.12.2015г. ОСТАВЯ в сила решение № 261615 от 12.05.2022г. по в.т.д. № 10757/2019г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част - за потвърждаване на решение № 63576 от 12.03.2019г. по гр.д. № 29399/2016г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Ателие Чупетловски“ ЕООД срещу „Контрол-П“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за проектантски услуги за изработване на хидромелиоративна-конструктивна част от инвестиционен проект в работна фаза за обект „Корекция на река Марица в регулацията на [населено място] от моста на [улица]до заустването на река Очушница – етап 1“ над сума от 19 576. 77 лева до пълния предявен размер от 22 948. 75 лева, ведно със законната лихва за забава от 23.12.2015г. до окончателното плащане, както и за изтекла лихва за периода от 22.07.2014г. до 22.12.2015г. за разликата над размера от 4 348. 21 лева до пълните предявени 5 097. 16 лева. ОСЪЖДА „Контрол-П“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Студентски“,[жк][жилищен адрес] вх.“Б“, ап. 704, да заплати на „Ателие Чупетловски“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „С.“,[жк], [улица], ет. 5, ат. 7, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК, допълнително сумата от 1 014. 16 лева (хиляда и четиринадесет лева и шестнадесет стотинки) разноски в първоинстанционното производство и 1 490. 04 лева (хиляда четиристотин и деветдесет лева и четири стотинки) разноски във въззивното производство, както и 4 331. 73 лева (четири хиляди триста тридесет и един лева и седемдесет и три стотинки) разноски в касационното производство. ОСЪЖДА „Ателие Чупетловски“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „С.“,[жк], [улица], ет. 5, ат. 7, да заплати на „Контрол-П“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Студентски“,[жк][жилищен адрес] вх.“Б“, ап. 704, сумата от 595. 75 лева (петстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) разноски в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.