Ключови фрази
Развод поради разстройство на брака * развод * семейно жилище * родителски права и задължения * разпределяне на ползването * ползване на семейно жилище * съсобственост * интерес на детето

РЕШЕНИЕ
№ 64

София, 08. март 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 396 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 02.12.2011 г. по гр.д. № 387/2011, с което е отменено решението на Златоградския районен съд от 05.07.2011 г. по гр.д. № 296/2010, като е прекратен брака по вина на двамата съпрузи, постановено е съпругата да носи предбрачното си име, определени са мерки относно родителските права и личните отношения на детето и е присъдена издръжка. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на съда служебно да изследва собствеността върху семейното жилище при служебното му произнасяне по мерките относно неговото ползване и по материалноправния въпрос за значението на поведението на съпруга в рамките на житейски допустимото реагиране при определянето на вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
По процесуалноправения въпрос Върховният касационен съд намира, че по дело за развод или унищожаване на брака, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и между съпрузите не е постигнато споразумение по мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения да детето с другия родител, както и относно ползването на семейното жилище, също и по издръжката на децата, съдът е длъжен служебно да се произнесе по всички тях, за да охрани интереса на децата, като за целта служебно събере всички доказателства, които имат значение за решаването им. Това служебно задължение на съда има за основна последица отсъствието на каквито и да било процесуални срокове и преклузии за предявяване на искания и представяне и събиране на доказателства както за съда, така и за страните.
Мерките относно ползването на семейното жилище, като акт на спорна съдебна администрация показват сходство с разпределението на ползването на съсобствен имот – те не са акт на правораздаване, тъй като не признават нито отричат материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определят реда и начина на упражняване на материалните субективни права. Двата вида мерки се различават в няколко направления. Разпределението на ползването на съсобствен имот се основава на съсобствеността – не може да бъде разпределено ползването на имот, без съдът да е установил, че той е съсобствен между страните. В това производство съдът разглежда и се произнася по оспорвания на правото на собственост. Ако е приет за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск за собственост, по въпроса за собствеността съдът ще се произнесе с отделен диспозитив със сила на пресъдено нещо, допустимо е и главно встъпване на трето лице със самостоятелни права. Мерките относно ползването на семейното жилище се основават на ползването – на разпределение подлежи ползването и на жилище, което не е общо, собственост е на единия съпруг, на негови близки или на трето лице. По тази причина съдът изследва правото на собственост според събраните доказателства и само с оглед мерките, които може да постанови. В това производство съдът не може да приеме за разглеждане инцидентен установителен иск за собственост, нито да допусне главно встъпване на трето лице със самостоятелни права върху жилището. Съдът е длъжен да постанови съответните мерки според наличните доказателства, без да разглежда и се произнася по никакви оспорвания на правото на собственост. Ако правото на собственост е различно от приетото от съда по мерките, влязлото в сила съдебно решение по отделно предявен иск, установяващо действителното правно положение е основание за промяна на постановените мерки. На следващо място, различни са критериите за разпределението – начинът на разпределение на ползването на съсобствен имот трябва да съответства на участието в съсобствеността, докато мерките относно ползването на семейното жилище трябва да съответстват на интересите на родените от брака деца (ако не са навършили пълнолетие) или на жилищната нужда на всеки от съпрузите. И на последно място, разпределението на ползването на съсобствен имот и на семейното жилище между съпрузи без ненавършили пълнолетие деца може да бъде извършено само при надлежно сезиране и въз основа на надлежно събраните доказателства, докато разпределението на ползването на семейното жилище между съпрузи с ненавършили пълнолетие деца се извършва служебно от съда, без оглед на процесуални срокове и преклузии за предявяване на исканията и за представяне и събиране на доказателствата.
За да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът установява кой е негов собственик (или притежава вещното право на ползване) и от кои помещения се състои то. Семейно жилище са тези помещения, които се ползват от съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. Не са част от семейното жилище помещенията, които се ползват самостоятелно от пълнолетни низходящи на съпрузите. Не са част от семейното жилище и помещенията, които се ползват самостоятелно от близки на съпрузите, освен когато семейното жилище е общо. В последния случай самостоятелно ползваните помещения от близък на единия от съпрузите са част от семейното жилище. На следващо място съдът преценява възможността за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо ползване на помещения). Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите – търпими или нетърпими. Когато в семейното жилище може да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права) и от другия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права), а други помещения трябва да останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои помещения от кой съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права) се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване.
Когато идеална част от семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, а останалите идеални части са собственост на негови близки, съдът преценява какви са дяловете в съсобствеността и как е разпределено ползването между семейството на съпруга и семействата на неговите близки (така съдът определя обема на семейното жилище). Ако съгласно горните правила от семейното жилище може да бъде обособен реална част, която съответства на дела на съпруга-съсобственик от целия съсобствен имот, тази реална част може да бъде предоставена за ползване на другия съпруг, който упражнява родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца, докато ги упражнява, а ако обособената реална част от семейното жилище надхвърля дела на съпруга-съсобственик от целия имот, тази реална част може да бъде предоставена за ползване на другия съпруг, който упражнява родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца, за срок до една година.
По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно т. 7 ППВС № 10/03.11.0971 не се третира като вина реакцията на единия съпруг срещу брачните нарушения на другия, когато тя е обяснима последица на тези прояви и не надхвърля границите на житейски допустимото реагиране. Става въпрос за непосредствената реакция на извършено нарушение на брачните задължения от другия съпруг. Промените в трайното поведение на потърпевшия съпруг след извършването на нарушението се преценява по различен начин – нарушението на брачните задължения от единия съпруг не освобождава другия от неговите брачни задължения. Проявените непростителност, наразбиране и неотстъпчивост, както и непредприемането и неотзивчивостта към предприети мерки за помирение може да обосноват брачна вина.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вината на съпруга за дълбокото и непоправимо разстройство на брака се изразява в ограничаване на контактите му със съпругата, а ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на съпругата, тъй като тя ще упражнява родителските права върху роденото от брака дете.
Правилно въззивният съд е приел, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът не е съобразил доказателствата, че семейното жилище е съсобствено на съпруга и неговите майка и сестра като наследници на покойния му баща. Ползването на семейното жилище подлежи на разпределение, но при условията на чл. 56, ал. 2 или 3 СК.
Видно от изложеното обжалваното решение в частта по мерките относно ползването на семейното жилище е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При новото разглеждане на делото съдът следва да приеме представените с касационната жалба писмени доказателства и да допусне на разноски на ответницата техническа експертиза със задача да заснеме и представи скица на семейното жилище с означение на площите на отделните помещения. Мерките относно ползването на семейното жилище следва да бъдат постановени при условията на чл. 56, ал. 2 СК, ако общата площ на предоставените на съпругата (заедно с детето) отделни помещения не надхвърля двойния размер на общата площ на предоставените на съпруга отделни помещения за самостоятелно ползване (площта на помещенията за общо ползване не се взема предвид). Ако е невъзможно обособяването на отделни помещения за самостоятелно ползване от съпругата и детето в тези рамки, мерките относно ползването на семейното жилище следва да бъдат постановени при условията на чл. 56, ал. 3 СК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Смолянския окръжен съд от 02.12.2011 г. по гр.д. № 387/2011 в частта по мерките относно ползването на семейното жилище.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на Смолянския окръжен съд съгласно горните указания.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Смолянския окръжен съд от 02.12.2011 г. по гр.д. № 387/2011 в частта за вината.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.