2 Р Е Ш Е Н И Е №152 София.15.11.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1058/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] срещу решение № 846 от 23.12.2010 г. по в.т.д.№ 1026/2010 г. на Апелативен съд – П., с което е обезсилено решение № 59 от 09.06.2010 г. по т.д.№ 520/2009 г. на Окръжен съд – Стара Загора и е прекратено производството по делото като недопустимо. С определение № 319 от 25.04.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос – за допустимостта на иска по чл.422 ГПК, след като в хода на производството е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281 ГПК. Твърди се, че с установителния иск по чл.422 ГПК се цели установяване на оспореното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Според касатора, отмяната на постановеното незабавно изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист по реда на чл.419 ГПК, не води до дерогиране на изпълнителното основание – заповедта за изпълнение. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение. Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез процесуалните си пълномощници, счита въззивното решение за правилно, по подробни съображения в отговор и в писмена защита, поддържани в съдебно заседание. От дружеството е постъпила частна жалба срещу определение № 158/25.01.2011 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските. Третото лице – помагач – [фирма] не е заявило становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел, че за ищеца – ДФ”Земеделие” е отпаднал правния интерес от установителния иск по чл.422 ГПК за вземането, след като с влязъл в сила съдебен акт е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на издадената по реда на чл.417, т.2 ГПК заповед и е обезсилен издаденият изпълнителен лист. С оглед на това са приложени последиците по чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, като е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за сумата 2 544 865.72 лв. – главница и 1 786 921.29 лв. – лихва, дължими за неизпълнение на договор за предоставяне на финансова помощ по програма С., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и е прекратено производството по делото. Въззивното решение е неправилно. Становището на решаващия съдебен състав за липса на правен интерес за кредитора – заявител в заповедното производство от предявяването и провеждане на положителния установителен иск по чл.422 ГПК, след обезсилване на издадения в негова полза изпълнителен лист, не може да бъде споделено. Съгласно законодателната уредба на заповедното производство в хипотезата на чл.417 - 418 ГПК, основание за издаване на заповед за изпълнение може да бъде само някой от изрично посочените документи. При произнасяне по подадено заявление за изискуемо и безусловно притезание, произтичащо от редовен от външна страна документ по чл.417 ГПК, компетентният районен съд дължи произнасяне с разпореждане в закрито заседание. При уважаване на заявлението, заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ, да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Макар, че се касае за отделни съдебни актове /инкорпорирани в разпореждането или обективирани в самата заповед/, при които основанието за уважаване на искането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист е издадената, въз основа на съответния документ, невлязла в сила заповед, в съдебната практика, а и в доктрината, заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК се нарича заповед за незабавно изпълнение. Заповедта за изпълнение, издадена на някое от изчерпателно изброените основания по чл.417 ГПК, подлежи на предварително изпълнение и съставлява изпълнително основание /чл.404, ал.1 ГПК/. Законодателят не е предвидил възможност за съдебен контрол при уважаване на заявлението- чл.413, ал.1 ГПК, освен в частта за разноските. Съгласно изричната разпоредба на чл.419, ал.1 ГПК на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение и следователно предмет на частното производство може да бъде само съдебния акт, с който е уважено искането за допускане на незабавно изпълнение. Като предпоставка за допустимост на частната жалба по чл.419, ал.2 ГПК е предвидено длъжникът да е подал възражение срещу заповедта, което по своята същност съставлява материалноправно оспорване на притезанието, предмет на заповедта за изпълнение. Законодателят е въвел и изрични изисквания, с които основанието на частната жалба се ограничава до такива, изведени от актовете по чл.417 ГПК. Предвидено е също така, че обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението на заповедта. В този смисъл са и мотивите към Решение на Конституцонния съд по к.д.№ 4/2012 г. Последица от уважаването на частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, е не само отмяна на разпореждането в тази част, но и обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга самата заповед за изпълнение. В тази хипотеза заповедта за изпълнение ще съставлява съдебно изпълнително основание само в случай на успешно проведен исков процес по положителния установителен иск по чл.422, вр. с чл.415 ал.1 ГПК. Предмет на положителния установителен иск е установяване на вземането по заповедта за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника, като законът изрично разпорежда, че искът по чл.422, ал.1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният срок по чл.415, ал.1 ГПК. Последователна и непротиворечива е задължителната за съдилищата практика на ВКС, че предявяването на специалния установителен иск по чл.422, вр. с чл.415 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на заявителя – кредитор заповед за изпълнение, която е оспорена от длъжника с материалноправно възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Именно подаването на възражение, с което се оспорва вземането, поражда правен интерес за кредитора да предяви положителен установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане. Касае се за изрично предвиден в закона установителен иск, поради което ищецът не дължи обосноваване на правен интерес от провеждането му. Съгласно константната практика на ВКС / цитирана в определението по чл.288 ГПК/ такъв правен интерес няма да е налице само при обезсилване на заповедта за изпълнение с влязъл в сила съдебен акт – например, при непредставяне на доказателства по заповедното производство за предявяване на иска в едномесечния преклузивен срок/ чл.415, ал.2 ГПК/. Разпореждането на заповедния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК удостоверява само правото на принудително изпълнение на доказаното с изпълнителното основание/заповедта за изпълнение/ притезание. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че отговорът на поставения процесуалноправен въпрос следва да бъде в следния смисъл: Обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл.418 ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед. С оглед на така даденото разрешение, въззивното решение, с което липсата на правен интерес от установителния иск за вземането, е обоснована с обезсилване на издадения в полза на ДФ”Земеделие” изпълнителен лист за вземането, настъпило в хода на производството по делото, е неправилно. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане по същество на подадената от ДФ”Земеделие” въззивна жалба, от друг състав на Апелативен съд – П.. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника по касация относно предмета на частното производство по ч.гр.д.№ 7837/2009 г. на Софийски градски съд. Произнасянето на СГС е по реда на чл.419 и чл.420, ал.3 ГПК, като по съображенията, изложени към този съдебен акт, е отменено само разпореждането на СРС, 56 състав по гр.д.№ 24392/2009 г., с което е постановено незабавно изпълнение на заповед по реда на чл.417, т.2, вр. с чл.418 ГПК, имащо за последица обезсилването на издадения въз основа на него изпълнителен лист. Постановеното от въззивния съд определение за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не засяга самата заповед, а единствено разпореденото в заповедта незабавно изпълнение. В случая не се касае тълкуване волята на въззивната инстанция, което очевидно е извън правомощията на ВКС, а за определяне предмета на посоченото частно производство и правните последици от отмяна на постановеното от заповедния съд незабавно изпълнение на заповедта по чл.417, т.2 ГПК и от обезсилването на издадения въз основа на него изпълнителен лист. С оглед отмяната на обжалваното въззивно решение, ВКС не дължи произнасяне по същество по частната жалба на дружеството срещу определението, постановено по реда на чл.248 ГПК, съставляващо неразделна част от решението. Въпросът за отговорността за разноските следва да се разреши в зависимост от изхода на делото при новото въззивно разглеждане. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 846 от 23.12.2010 г. по в.т.д.№ 1026/2010 г. на Апелативен съд – П.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: