Р Е Ш Е Н И Е № 234 София, 11 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Н.ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1399/2011 година Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимите Х. К. А. и С. С. Д. срещу въззивна присъда № 65 от 11.02.2011г. по внохд № 307/2010г. по описа на Благоевградския окръжен съд. В жалбите се поддържа,че при постановяване на присъдата са допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1,3 НПК.Прави се искане присъдата да се отмени и подсъдимите оправдаят по повдигнатото обвинение.Алтернативно-делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.Присъдата е правилна,доказано е авторството на деянието. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда,Благоевградският окръжен съд по протест на Районна прокуратура е отменил изцяло присъда № 535/05.05.2010г. постановена по нохд № 2510/2007г. по описа на Районен съд-Петрич,с която двамата подсъдими са били признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл.198,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 НК.Вместо нея постановило НОВА,както следва: Признал подсъдимите Х. К. А. и С. С. Д. за ВИНОВНИ в това,че на 17.07.2007г. около 03.30 часа в ромската махала в [населено място],в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи-мъжка ръчна чанта,ведно с портмоне на стойност 1.50 лева, и съдържащите се в него 50 лева,ключодържател,на стойност 1 лев,6 бр.употребявани ключове- обикновени за секретни брави на стойност 3 лева,2 броя запалки употребявани обикновени на стойност 0.18 лева,както и мобилен апарат марка „Моторола” модел W 205 на стойност 50 лева със съдържащата се в него СИМ-карта”Вивател” с № 0878/808556 на стойност 2.50 лева,както и 4 броя монети с номинал 0.04/четири стотинки/ и един брой руска копейка-общо пари и вещи на стойност 108.22 лева от владението на С. П. Ф. от [населено място] с намерение противозаконно да ги присвоят,като употребили за това сила,а именно подс. А. издърпал със сила от ръката на Ф. Мобилния му апарат,а подс.Д. издърпал със сила чантата от гърдите на Ф.,поради което и на основание чл.198,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГИ ОСЪДИЛ на по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66,ал.1 НК ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието по отношение на двамата подсъдими за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ: За да постанови осъдителна присъда срещу подсъдимите въззивният съд е направил пълна и всестранна проверка на събраните по делото доказателства,анализирал е последните и е извел обоснован извод за деянието,авторството и правната квалификация. В мотивите си съдът излага подробни съображения защо приема деянието за доказано от фактическа и правна страна,както и кои са извършителите на грабежа. За правилното решаване на делото и изясняване на фактите по инкриминираното обвинение,въззивният съд е провел по реда на чл.332 НПК съдебно следствие,като е допуснал и разпитал в качеството на свидетел пострадалия С. П. Ф.. В разпита проведен на 11.02.2011г. свидетелят преповтаря същите факти,изнесени от него на дознанието и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.Категорично е потвърдил участието на двамата подсъдими в неправомерните действия извършени спрямо него.В съдебно заседание е обяснил,че като преминали от границата в [населено място],решили да си закупят канабис.По този повод непознато момче от ромски произход извикало подсъдимите.Най-напред пристигнал подс.Д.,който му казал да изчака.След това пристигнал и втория подсъдим А.,който също му казал да изчака.Неочаквано след това двамата го нападнали и започнали да го удрят и бият.Свидетелят освен това е индивидуализирал и действията на всеки един от подсъдимите.Посочил е,че подс.Д. му издърпал телефона от ръката,а подс.А.-издърпал чантата,която държал през рамо.При дърпането пластмасовите щипки на които са били закрепени дръжките,се счупили.В съдебно заседание е посочил всеки един от подсъдимите и описал техните действия.Косвено показанията му са потвърдени от св.А.,който се намирал на 20-30 метра от мястото на инцидента,той го викал да се качва бързо в колата.Когато се обърнал,св.Ф. видял ,че около 20.30 човека идвали към него. Обстоятелството,че подсъдимите се намирали на мястото на деянието се потвърждава от техните обяснения.Възражението им е свързано с фактите,които съобщава пострадалия Ф..Оспорват неправомерните действия описани от последния,като твърдят,че не те,а св.Ф. и „другото момче” ги нападнали и блъскали.Подсъдимите отричат да са отнели по насилствен начин вещите на пострадалия Ф.. Тезата на подсъдимите е обсъдена от въззивния съд,който след анализ на доказателствата е приел същата за защитна.Няма спор,че след като подсъдимите издърпали мобилния му телефон и чанта,свидетелят се опитал да си върне вещите,като успял да хване подс.А. за блузата и се сборичкали.Тогава обаче се появила тълпата от роми ,поради което св.Ф. пуснал подс.А. и побягнал към автомобила,управляван от св.Т..Веднага след това съобщили в РПУ-Петрич за случая.Върнали се на мястото на инцидента,но групата роми като видели полицейската кола се разбягали.Св.Ф. започнал да търси вещите си,но не ги намерил.По-късно св.Д. заедно със св.И. намерили чантичката на св.Ф. и я предали в полицията.Установило се,че в чантата се намира телефона „Моторола”,личната карта на Ф.,2 бр.запалки,ключодържател с 6 бр.ключове,визитни картички.Взети са предвид са и показанията на свидетелите Г. ,А.,К. и Пирнарев.Обсъдени са показанията на двете групи свидетели-тези на св.И. подкрепящ тезата на подсъдимите и тези на свидетелите А. и Ж..Изложени са мотиви в съответствие с чл.305,ал.3 НПК на кои показания се дава вяра и защо. Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение въз основа на пълно,всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства и факти от значение за правилното решаване на делото,в съгласие с изискванията на чл.16,чл.17,чл.107 НПК.Изводът,че подсъдимите са извършители на инкриминираното деяние почива на доказателствата преценени поотделно и в тяхната съвкупност.В съответствие с тях,материалният закон е правилно приложен. При постановяване на осъдителната присъда не са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК обуславящи отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимите,респ.връщане на делото за ново разглеждане. Не е допуснато и нарушение на чл.348,ал.1 т.3 НПК.Наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК,поради което жалбата и в тази част е неоснователна.Наказанието на подсъдимите е определено при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК,като съдът е отложил неговото изтърпяване на основание чл.66,ал.1 НК. По изложените съображения присъдата на въззивния съд е правилна,законосъобразна ,а наказанието не е явно несправедливо,поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 65 от 11.02.2011г. по внохд № 307/2010г. по описа на Благоевградския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: