Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * вреди от липси * доказателствена тежест


Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

С. 15.06.2016г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1029 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Л. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 5634 от 22.07.2015г. по в.гр.д. № 5928 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 20.01.2014г. по гр.д.№ 8431/2014г. на районен съд С. в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 3, във вр.с чл.225 ал.1 КТ и частично досежно определената държавна такса и разноски и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от С. Л. Н. против [фирма] [населено място] искове за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 2 от 4.12.2013г. и неговата отмяна и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 18.12.2013г. до 18.06.2014г. в размер на 9 229.44лв., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2014г. /В частта, с която са уважени предявените искове за заплащане на сумите от 1 336.53лв.- неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2013г. и месец декември 2013г. на основание чл.128 КТ и за заплащане на сумата от 1 464.99лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2014г., на основание чл.224 КТ, решението е влязло в сила/

Искането на касаторката е за отмяна на постановения акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ.

С определение № 317 от 21.03.2016г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос, касаещ тежестта на доказване в хипотеза на твърдяна липса, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, отразена в решения с №№ 324 от 6.01.2015г. по гр.д.№ 2431/2014г. на ІV г.о., № 260 от 30.12.2013г. по гр.д. № 1286/2012г. на ІV г.о., № 1 от 31.01.2011г. по гр.д. № 158/2010г. на ІІІ г.о. и № 92 от 16.03.2011г. по гр.д. № 910/2010г. на ІІІ г.о.

В съдебно заседание се явява единствено процесуалния представител на касаторката, който поддържа подадената жалба и желае да бъде уважена. Представя писмени бележки, в които развива доводи си. Счита, че работодателят не е установил извършено от ищцата нарушение /тъй като няма данни по надлежния ред да са заприходени стокови наличности, за които тя да отговаря/, както и не е установил периода за който се търси отговорност и вида на твърдяната като причинена вреда.

Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :

Ищцата е заемала длъжността „Управител на склад” въз основа на сключен през 2004г. трудов договор. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед от 4.12.2013г. /връчена й на 18.12.2013г./, на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, поради допуснати нарушения по чл.190 т.4 /злоупотреба с доверието на работодателя/ и т.7 КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/. Тези два състава са обосновани с „поведение на работника, довело до настъпване на значителни липси и финансови загуби” на стойност 56 807.53лв., констатирани с извършена вътрешна проверка в периода от 28.10.2013г.-31.10.2013г., за която е съставен протокол от 31.10.2013г.

Заповедта е издадена само въз основа на съдържащите се в този протокол констатации, съгласно които ищцата е издала документи /фактури/ за извършени от нея продажби на продукти, собственост на трето лице/”Л. Газ България”/ на стойност 37 694.79лв. без да преведе по банков път или да внесе в брой сумите по продажбите, причинила е липси на продукти, собственост на трето лице /”Л. Газ България”/ на стойност 10 178.14лв., за което е издадена фактура № [ЕГН] от 1.10.2013г. и е издала документи /фактури/ за извършени от [фирма] доставки на стойност 8 934.60лв., без да преведе по банков път или да внесе в брой сумите от тези доставки. Въз основа на този Протокол работодателят е приел, че ищцата е присвоила посочените суми /37 694.79лв. и 8 934.60лв./ и е причинила липси на стойност 10 178.14лв.

В. съд е счел, че е сезиран с твърдения за извършени три нарушения на трудовата дисциплина от лице, на което са възложени задължения на пряк отчетник. При проверка за срока по чл.194 КТ, е приел че двумесечният срок за нарушението, свързано с липси на стойност 10 178.14лв., тече от датата на издаване на фактурата 1.10.2013г. и към момента на налагане на наказанието 4.12.2013г. е изтекъл, поради което го е изключил от предмета на обсъждане по делото. За останалите две нарушения е счел, че не е установен момента на извършването им, поради което срокът по чл.194 КТ не е изтекъл и ги е обсъждал по същество. След преценка на доказателствата по делото, съдът е достигнал до извода, че посочените в заповедта суми имат характер на липси /щета с неустановен произход/. Въз основа на протокола от 31.10.2013г., приемайки, че с подписването му, ищцата е признала за факт извършването на посочените обстоятелства, е направил извод за наличие на нейно виновно противоправно поведение, изразяващо се в груба небрежност. Съдът се е позовал на практика, съгласно която съставът на злоупотреба с доверието на работодателя по чл.190 т.4 КТ не изисква умисъл и е налице когато материално отговорното лице извършва действия в противоречие със задължението си за опазване на имуществото на работодателя. Като допълнителен аргумент е изтъкнал и изключително високата стойност на причинените вреди /46 629.33лв./ Относно възражението във връзка със закрилата по чл.333 КТ, въззивният съд е приел, че ищцата не се ползва от такава, защото не е изпълнила задължението си да уведоми работодателя, че ефективно е започнала да упражнява правото си на отпуск /работодателят е получил едва на 20.12.2013г. трите болнични листи на ищцата, издадени на 5.12.2013г., 13.12.2013г. и 17.12.2013г., при положение, че тя е узнала за уволнението на 18.12.2013г./ В. съд е отхвърлил предявените искове, с решаващият извод, че материално отговорното лице с причиняването на липси, е извършило действие в противоречие със задължението за опазване на имуществото на работодателя.

При тези факти, по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното :

Следва да се прави разграничение между производствата по чл.203 /или чл.207 КТ/ за имуществена отговорност на работника и по чл.344 КТ за отмяна на незаконно уволнение /включително и дисциплинарно/, при което основанието за уволнение е свързано с извършване на финансово нарушение или причиняване на вреди при и по повод изпълнение на трудови задължения.

В производството по чл.344 КТ доказателствената тежест винаги е на работодателя, като доказването на дисциплинарното нарушение може да се извърши с всички доказателствени средства.

В производството по имуществената отговорност – по отношение на липсата възниква оборима презумция, че е причинена от отчетника, тъй като на него е поверено пазенето и отчитането на поверените му материални и/или парични ценности като специфично задължение по трудовото му правоотношение. В негова тежест е да установи разходването на предоставените му средства и материални ценности по предназначение, но в тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника. Ако работодателят не установи конкретно какви материални ценности /по вид, количество, размер и стойност/ са начислени на работника, последният няма как да установи начина на разходването им.

Имайки пред вид така дадения отговор, постановения въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, поради следното :

Настоящето производство е по чл.344 КТ. Налице е дисциплинарно уволнение поради констатирани от работодателя финансови нарушения и причинени вреди при и по повод изпълнение на трудови задължения. С исковата молба, ищцата е оспорила извършването им, поради което – е изцяло в тежест на работодателя - да установи състава на нарушението по вид, характерни белези, период на извършване, размер на вредата.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата на въззивния съд, че представеното от работодателя доказателство – Протокол от 31.10.2013г. за извършена от същия вътрешна проверка, подписан от служители на ответника, е достатъчно, за да ангажира отговорността на ищцата, както и не счита за правилен извода му, че с подписване на протокола, ищцата е признала вината си. /Поставеният под протокола подпис от страна на ищцата може да е индиция единствено, че тя се е запозната със съдържанието му./ Наличието на твърдените от работодателя състави на извършени нарушения по чл.190 т.4 - злоупотреба с доверието на работодателя и по чл.190 т.7 КТ - други тежки нарушения на трудовата дисциплина, подлежат на доказване. Доказателствената тежест е на работодателя и в случая, той не е установил те да са извършени от ищцата. Нито един от твърдените в обстоятелствената част на заповедта за уволнение от работодателя факти на нарушението - не е установен : Не са представени фактурите, за които се твърди, че са издадени от ищцата за извършени от нея продажби на продукти, за да се провери дали това е така, както и дали стойността е в посочения размер от 37 694.79лв. /единствената представена фактура е с № [ЕГН] от 1.10.2013г., но тя не е подписана от ищцата/, не е установено дали ако са издадени такива фактури, те са за продукти собственост на трето лице /”Л. Газ България”/, както и конкретно кои са тези продукти. Не е установено по какъв начин са отчитани документите между работодателя на ищцата и третото лице, за отношенията между които е представен само договор за дистрибуция /с № 85 от 1.04.2012г./. Не е установено твърдението на работодателя за настъпили „значителни” липси и финансови загуби /няма данни какви стоково-материални ценности, инвентар и други е бил заведен към момента на постъпването на работа на ищцата и какъв е бил наличния към момента на уволнението й, не е извършвана съпоставка по счетоводни данни за наличните стоки и тяхното движение, не е установено какви са и дали са спазвани правилата за стокооборота и документооборота, както и ако не са спазени, каква е конкретната вина на ищцата/. Заключението на приетата по делото експертиза не дава основание за друг извод, защото в него не се съдържат конкретни данни, установяващи виновно поведение на ищцата. /В него се съдържат други данни, сочещи различни по размер дължими суми от ответника по горепосочения договор за дистрибуция № 85 от 1.04.2012г. – в размер на 95 611.46лв., от които в резултат на вътрешни отношения между ответника и третото лица са приспаднати 41 643.39лв. за комисионно задължение/.

При липса на конкретно посочени и установени от страна на ищцата нарушения на трудовата дисциплина, издадената срещу нея заповед за уволнение е незаконна и следва да бъде отменена. На основание чл.344 ал.1 т.3, във вр. с чл.225 ал.1 КТ, при последно начислено брутно трудово възнаграждение от 1 538.24лв., работодателят й дължи обезщетение за времето от 18.12.2013г. до 18.06.2014г. в размер на 9 229.44лв. /Иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ, съдът не разглежда, защото такъв не е предявен/.

С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени, с договор за правна защита и съдействие № 566853 от 31.08.2015г., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 5634 от 22.07.2015г. по в.гр.д. № 5928 по описа за 2015г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ уволнението на С. Л. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], извършено със заповед № 2 от 4.12.2013г. на управителя на [фирма].

ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] район „О. купел”, [улица] да заплати на С. Л. Н. ЕГН [ЕГН], на основание чл.344 ал.1 т.3, във вр.с чл.225 ал.1 КТ сумата от 9 225.44лв. /девет хиляди двеста двадесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, обезщетение за периода 18.12.2013г. - 18.06.2014г., ведно със законната лихва считано от 17.02.2014г., както и сумата от 300лв./триста лева/, направени разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] район „О. купел”, [улица] да заплати сумата от 943 лв. по сметка на В., представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.