Р Е Ш Е Н И Е № 131 София 04.05.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори март, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 223/2010 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – в ликвидация,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Е. Д., срещу въззивно решение от 20.11.2009 год. по гр. дело № 472/2009 г. на К. окръжен съд, с което е отменено решение от 16.05.2009 г. по гр. дело №1454/2008 г. на К. районен съд и е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Х. В. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 1050.34 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди за периода 01.08.2006 г. – 01.08.2007 год. в резултат на неправомерно присъединяване към водоснабдителната система. Въззивният съд е приел, че по делото не е установено причиняването на вреди на ищеца в резултат на противоправно поведение на ответника. Няма данни, че ответникът е изградил неправомерно водопроводно отклонение към водоснабдителната система, както и за това, че през процесния период е ползвал вода от него. Установено е единствено, че на 01.08.2007 г. е извършена проверка от служители на ищцовото дружество. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че по делото не са доказани всички предпоставки за уважаване иска за обезщетение за непозволено увреждане. Ответникът по касационната жалба Х. В. С.,[населено място], област Кюстендил, оспорва жалбата. С определение №739 от 29.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 20.11.2009 год. по гр. дело № 472/2009 г. на К. окръжен съд поради противоречивото разрешаване на материалноправни въпроси за правното значение на изграждането и ползването на незаконно отклонение от В и К мрежата. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: За да има отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо наличието на определено деяние и на вредоносен резултат, който се намира в причинна връзка с него. Трябва също така деянието да е непозволено, т. е. да е извършено в нарушение на определени законови разпоредби. Всяко присъединяване към водоснабдителната мрежа и ползването и, не по нормативно установения ред, е незаконно. Според разпоредбата на чл.12 от Наредба №4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационни системи, издадена от М., нови водопроводни отклонения се изграждат при условията на глава четвърта ЗУТ. Присъединяването към водоснабдителната система се извършва последователно чрез: предварително проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване; сключване на предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система; изготвяне на инвестиционен проект; сключване на договор за предоставяне на услугите В и К. Неспазването на тази процедура за присъединяване и ползване на питейна вода в нарушение на императивните законови изисквания е на общо основание противоправно деяние. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В случая по делото е установено по несъмнен начин от акта за установяване на административно нарушение и от показанията на свидетелите, че ответникът е извършил незаконно присъединяване на дома си в[населено място], област Кюстендил към водоснабдителната система. Това е установено при извършената от контролните органи проверка на 01.08.2007 г., когато водата в лятната кухня в имота на ответника е продължила да тече след спиране крана на водопроводното отклонение към дома при водомера. От приетата по делото експертиза, се установява, че размерът на причинените имуществени вреди за процесния период на ищеца е 1050.34 лв. При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил необоснован извод, че искът е неоснователен. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе трябва да се отмени въззивното решение и искът да се уважи за сумата 1050.34 лв. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 405 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 20.11.2009 год. по гр. дело № 472/2009 г. на К. окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Х. В. С.,[населено място], област Кюстендил, да заплати на [фирма] – в ликвидация,[населено място], на основание чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 1050.34 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди за периода 01.08.2006 г. – 01.08.2007 г. от неправомерно присъединяване към водоснабдителната система заедно със законната лихва от 23.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 405 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.