Р Е Ш Е Н И Е № 430 София, 20 октомври 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 04 октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Николай Дърмонски при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело № 416/10 година Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите В. К. Г. и В. С. Г. срещу въззивна присъда № 119/27.05.10год., по в.н.о.х.д.№ 93/10год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбите, поддържани в съдебно заседание, лично и от процесуалните им представители, са релевирани касационните основания по смисъла на чл.348,ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК. Заявено е алтернативно искане за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.-последно НПК, респ. неговото изменение с индивидуализиране на наказанието по отношение и на двамата подсъдими при условията на чл.55НК, с приложение института на „условното осъждане”. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на постъпилите жалби. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С възивната присъда е отменена частично присъда № 135 / 07.10.2009г., по н.о.х.д. № 336/09г на Пловдивски окръжен съд и е признат за невинен и оправдан подсъдимия Г. за извършено престъпление по чл.311НК и отменено приложението на чл.23,ал.1НК. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Г. за извършени престъпления по чл.282,ал.2, във вр. с чл.20,ал.2 и чл.311,ал.1НК и при условията на чл.23,ал.1 НК-определено общо наказание-две години лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна длъжност, свързана с технически надзор и с ръководни и контролни функции за срок от четири години и на подсъдимия Г. за извършено престъпление по чл.282,ал.2, във вр. с чл.20,ал.3 и по чл.313 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и лишаване от право да заема държавна длъжност, свързана с технически надзор и с ръководни и контролни функции за срок от четири години. Жалбите на подсъдимите са частично основателни. В съответствие с разпоредбата на чл.339, ал.2 НПК, въззивната инстанция е отхвърлила с аргументирани съображения, аналогичните доводи, развити във въззивните жалби. Изпълнени са процесуалните изисквания, визирани в чл.314,ал.1 НПК, задължаващи съда да извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън посочените с въззивната жалба основания. Събраният по предвидения процесуален ред доказателствен материал, е подложен на съвкупна и прецизна оценка,/ в противовес на твърдението в жалбите/, в въз основа на която са изведени фактическите и правни изводи на съда.Показанията на свидетелите Ц., Г. и К. са оценени през призмата на тези на свид.Т.Тодоров, С., К., М. и Хр.Бобеви,”успешно” издържали изпита за придобита правоспособност, входящ регистър, разрешителни за провеждане на курс, съдебно-графологична експертиза. Внимателният и прецизен анализ на доказателствената съвкупност, извършен от инстанциите по същество, опровергава заявената процесуална незаконосъобразност, свързана с превратно тълкуване и оспорена надежност на доказателствените източници. Като е проследена хронологията на събитията, са установени безспорно фактите, свързани със съпричастността на касаторите към инкриминираните деяния. На базата на непротиворечиво установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Не е допуснато заявеното от защитата нарушение на материалния закон, изразяващо се в несъставомерност на извършеното от Г. деяние. Законосъобразен и в съответствие с ПП №2/1980г., е изводът на въззивната инстанция, относно обекта на престъпното посегателство.Вън от всякакво съмнение, с деянието на подсъдимия Г. са засегнати обществените отношения, които осигуряват нормалното функциониране на държавния и обществен апарат, на неговите органи, притежаващи властнически правомощия, като част от този апарат.От обективна страна, прецизно е конкретизирана формата на изпълнително деяние-“нарушаване на служебните задължения”, изразено в издаване на ЕТ”Палавър-Веска Н.” на разрешения за провеждане на курс за обучение за придобиване на правоспособност за”монтьор на асансьор”, съответно първа, втора и трета степен, удостоверяване обстоятелството, че е положен изпит и издаване на документ за правоспособност, като не са били изпълнени изискванията на Наредба №3/17.01.2001год.,издадена от Министъра на образованието и науката и Министъра на труда и социалната политика. Касаторът е извършвал дейност в пределите на своята компетентност, при несъобразяване с изискванията на Наредбата, мотивиран от другия подсъдим. Налице е и престъпен резултат – възможност от настъпване на немаловажни вредни последици –придобиване на правоспособност от лица, които не притежават необходимите теоретични познания и практически умения за придобиване на съответната степен за тази професия. Несъмнено, всички тези обективни признаци са намерили своето субективно отражение в съзнанието на дееца-умишленото нарушаване на служебните задължения за постигане на специалната цел-набавяне на имотната облага от съпругата на Г.. В съответствие с ПП №2/1980г. на Пленума на ВС, е ангажирана и наказателната отговорност на Г..Престъпното му участие в задружната дейност, законосъобразно преценено по смисъла на чл.20,ал.3НК, се изразява в умишленото въздействие върху Г. да наруши служебните си задължения и по този начин-реализирана целта-материалното облагодетелстване на неговата съпруга. Законосъобразни са изводите на инстанциите по същество и по отношение ангажираната отговорност на Г. за извършено престъпление по чл.313НК.Аналогичните възражения, изтъкнати пред въззивния съд и свързани с промененото законодателство, са отхвърлени аргументирано. По силата на чл.29а от ЗДС/отм./ Г. е бил задължен да попълни декларация. Разпоредбата на параграф І-ви от ДР ЗДС/съпруг на държавен служител е „свързано” с него лице/ е възпроизведена дословно в чл.12 от действащия към момента Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.Нормативното преформулиране на задължението на касатора в писмен вид да декларира липсата на търговски, финансов или друг делови интерес във връзка с функциите на администрацията, не му позволява да внася неверни данни в официален документ, независимо какви са взаимоотношенията със съпругата му. Наложеното на подсъдимите наказание е справедливо определено по вид и размер.Не може да бъде удовлетворена претенцията на касаторите за индивидуализирането му при условията на чл.55 НК, при липсата на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или на едно изключително такова по своя характер, нито и най-лекото предвидено наказание е несъразмерно тежко. Но по отношение на неговото изтърпяване, настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт подлежи на корекция.Степента на обществена опасност на деянието е изключително висока, с оглед мащабния и добре обмислен начин на осъществяване.Но неправилно от съдилищата е оценена по същия начин и личната на дейците.Липсата на укорими прояви в миналото и на двамата, събраните за тях характеристични данни са позитивни, те са изградени професионалисти и за постигане целите на наказанието в личен и обществен план, не е необходимо да бъдат откъснати от социалната и семейна среда.Акцентът в мотивите на въззивната инстанция е поставен върху необходимостта на двамата подсъдими реално да им бъде отнета възможността да изпълняват ръководни и контролни функции и такива по технически надзор, което е постигнато с налагането на кумулативното наказание по чл.37, ал.1,т.6 НК за по продължителен период.Но за тяхното поправяне и превъзпитание, за постигане на въздържащото въздействие на наказанието по отношение на останалите членове на обществото, не е необходимо, същото да бъде изтърпяно ефективно. Настоящата инстанция намира, че се постига специалната и генерална превенция при кумулативно наложени наказания лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1НК и лишаване от права. По изложените съображения, касационният съд счита, че въззивният съдебен акт следва да бъде изменен, като при условията на чл.66,ал.1НК, изтърпяването на наложеното на подсъдимите наказание от по две години лишаване от свобода се отложи за срок от четири години за всеки един от подсъдимите. Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.2,т.3 НПК, Върховният касационен съд,първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 119/ 27.05.201г., постановена по в.н.о.х.д. № 93/09г на Пловдивски апелативен съд, като отлага изтърпяването на наложеното на подсъдимите В. К. Г. и В. С. Г. наказание по две години лишаване от свобода за всеки един от тях, за срок от четири години. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: