Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * професионално заболяване * трайно намалена работоспособност * лихва


Р Е Ш Е Н И Е

№ 230

гр.С. 10.05.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА

ЕМИЛ ТОМОВ

при участието на секретаря Р. И. изслуша докладваното от съдията А.С. гр.д. № 2487/2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. К. Х., чрез пълномощника му адв.Т. К., против решение № 84 от 17.04.2008 г. по гр.д. № 15/2008 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д. № 1636/2006 г. на Сливенския районен съд в частта за уважаване на исковете на касатора против [фирма], [населено място] с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за ексцес на професионално заболяване „невропатия нерви акустици билатералис- неврит на двата слухови нерва”- 1 000 лв., на обезщетение за неимуществени вреди за професионално заболяване „силикоза ІІ ст.”- 3 000 лв., на обезщетение за имуществени вреди- разходи за усилена храна от „силикоза ІІ ст.”- 315 лв. за периода 24.03.2006 г.- 06.07.2006 г. и по 91,25 лв. месечно за периода 07.07.2006 г.- 31.12.2011 г., ведно с лихва за забава и разноски, и същите искове са отхвърлени, и е потвърдено решението на първата инстанция в частта за отхвърляне на исковете за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от „силикоза ІІ ст.” до пълните им размери, съответно 8 370 лв. и 10 000 лв., и иска за обезщетение за неимуществени вреди за ексцес на заболяването „комбиниран отоневрологичен синдром” изцяло- 1 000 лв . К. поддържа, че са налице касационни основание по чл. 281 т. 3 ГПК.

Ответникът [фирма], чрез пълномощника му адв.Зл.О., изразява становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 1012 от 04.08.2009 г. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта му по исковете на Х. К. Х. от [населено място] против [фирма], [населено място], за обезщетения за вредите от професионално заболяване „силикоза ІІ ст., усложнена с Х. ІІ ст.”- за неимуществените 10 000 лв. и за имуществените - разходи за усилена храна 6 300 лв. и за лекарства 2 070 лв., и е оставил без разглеждане жалбата срещу решението в частта по останалите искове, които са с цена до 1 000 лв. всеки, като недопустима. Касационното обжалване е допуснато в посочената част на въззивното решение на основание чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса относно приложението на чл. 200 КТ /в редакцията след изменението обн.ДВ бр.52/2004 г./ при призната трайна неработоспособност 50%.

В случая Сливенският окръжен съд е приел, че не може да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.200 КТ за причинени вреди от професионално заболяване на ищеца, довело до трайна неработоспособност 50%, призната с ЕР на ТЕЛК № 1448/14.06.2006 г., тъй като съгласно редакцията на посочената разпоредба към 2006 г. правопораждащият факт е не каква да е неработоспособност, а такава над 50%.

Решението в частта по исковете за обезщетения за вредите от професионално заболяване „силикоза ІІ ст., усложнена с Х. ІІ ст.”- за неимуществените 10 000 лв. и за имуществените - разходи за усилена храна 6 300 лв. и за лекарства 2 070 лв. е неправилно. По поставения материалноправен въпрос следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 200 ал. 1 КТ в редакцията след изменението обн.ДВ бр.52/2004 г. не се различава по същността си от тази преди това изменение. Касае се само до терминологична промяна, която цели да приведе използваните в КТ понятия- временна нетрудоспособност и инвалидност, в съответствие с въведените в по- новия нормативен акт- Кодекс за социално осигуряване понятия- временна неработоспособност и трайна неработоспособност. С посоченото изменение законодателят не е имал предвид да въведе някакви ограничения за отговорността на работодателя, да изключи от обхвата й определен вид неработоспособност. Правно значима за отговорността на работодателя е всяка неработоспособност- временна или трайна. При възпроизвеждането на понятието „трайна неработоспособност”, дефинирано в чл. 72 КСО и съответстващо на понятието „инвалидност”, законодателят е пропуснал „50%”, който технически пропуск понастоящем е отстранен с допълнението в чл. 200 ал. 1 КТ /обн. ДВ бр. 15/2010 г./.

По изложените съображения отхвърлянето на посочените по- горе искове, обосновано с изменението на чл.200 ал. 1 КТ от 2004 г., е в нарушение на материалния закон. В. съд не е извършил необходимите процесуални действия, свързани с обсъждане на доказателствата относно характера и тежестта на увреждането, както и всички други обстоятелства от значение за определяне на имуществените и неимуществени вреди и размера на обезщетенията за тях. Затова въззивното решение в частта по исковете с цена над 1 000 лв. всеки следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане в същата част от друг състав на въззивния съд.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 84 от 17.04.2008 г. по гр.д. № 15/2008 г. на Сливенския окръжен съд в частта му по исковете на Х. К. Х. от [населено място] против [фирма], [населено място], за обезщетения за вредите от професионално заболяване „силикоза ІІ ст., усложнена с Х. ІІ ст.”- за неимуществените 10 000 лв. и за имуществените - разходи за усилена храна 6 300 лв. и за лекарства 2 070 лв.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Сливенския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: