Р Е Ш Е Н И Е №101 гр.София, 20.06.2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело № 3449 по описа за 2021 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Софарма“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от адв.В. от САК, срещу въззивно решение от 27.05.2021г. по в.гр.д.№1178/2021г. на Старозагорски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 15.01.2021г. по гр.д.№2507/2020г. на Казанлъшки районен съд са уважени предявените от Т. Н. Т. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 157 от 07.03.2022г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора въпрос: „Ползват ли се от предварителна закрила по чл.333, алл.3 КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадената в предприятието синдикална организация или тази закрила обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието“, за проверка в съответствие ли са дадените от въззивния съд разрешения с практиката на ВКС – Тълкувателно решение №9/2013 от 12.12.2014г. по т.д.№9/2013г. на ОСГК на ВКС, В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представя писмени бележки. Претендират се разноски да трите инстанции. Ответникът по касационната жалба Т. Н. Т., чрез процесуален представител адв.Г.-Ч., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените от Т. Н. Т. срещу „Софарма“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признане за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата, със заповед № V 279/12.08.2020г. на прокуриста на „Софарма“ АД; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – съкращаване в щата, поради неспазена предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.3 КТ. Решението е неправилно. Неправилно въззивният съд е приел, че: „В посоченото от първоинстанционния съд ТР с №9 от 2013г. на ОСГК на ВКС върховните съдии са дали отговора на въпроса ползва ли се със специалната закрила на чл.ЗЗЗ от КТ работник, който е член на отрасловата структура към синдикална организация. В случая настоящата инстанция счита, че в предприятието на „Софарма" АД през 2015г. е присъединено отделно предприятие с ръководство и като отделен работодател „Българска роза Севтополис" АД е назначило ищеца. Въззивната инстанция счита, че по отношение на дадените тълкувания в ТР с №9 2013г. въззивника в настоящото производство попада във втората хипотеза на тълкувателното решение, тъй като структурата на предприятието в [населено място] се определя от законодателя като отделен работодател.“. В исковата молба ищецът релевира доводи за незаконосъобразност на едностранното прекратяване на трудовото му правоотношение със „Софарма“АД – София от работодателя, поради нарушение на предварителната закрила при уволнение на синдикалните дейци, като поддържа, че се ползва от тази закрила като избран „секретар на КТ“Подкрепа при „Софарма АД гр.София“. В отговора на исковата молба ответникът-работодател е оспорил ищецът да се е ползвал с предварителна закрила при уволнение като синдикален деец, като е посочил и е представил уведомление, че при него действа Фирмена синдикална организация /ФСО/ към Федерация Химия КТ „Подкрепа“. Видно от уведомлението в състава на ФСО е включена СС „Подкрепа“ – ЗТПТЛФ-В., друг завод в структурата на „Софарма“ АД, какъвто е и Завод за твърди лекарствени форми, фитохимични и синтетични продукти“ – Софарма АД К. /ЗТЛФФСП – К./, който в приложените към исковата молба допълнително споразумение от 12.05.2017г. към трудов договор и заповед за прекратяването му се отнася единствено към договореното място на работа. Във въззивната жалба ищецът е изложил доводи, че: „В посоченото от първоинстанционния съд ТР №9 от 2013г. на ОСГК на ВКС върховните съдии са дали отговора на въпроса ползва ли се със специалната закрила на чл.ЗЗЗ от КТ работник, който е член на отрасловата структура към синдикална организация. В случая считам, че в предприятието на „Софарма" АД през 2015г. е присъединено отделно предприятие с ръководство и като отделен работодател „Българска роза Севтополис" АД е назначило ищеца. Считам, че по отношение на дадените тълкувания в ТР №9 2013г. въззивника в настоящото производство попада във втората хипотеза на тълкувателното решение, тъй като структурата на предприятието в [населено място] се определя от законодателя като отделен работодател.“. Тези доводи, ненаведени в исковата молба, а с въззивната жалба, са разгледани и възприети във въззивното решение. Неправилно въззивният съд е приел, че е налице втората разгледана в тълкувателното решение хипотеза. В Тълкувателно решение №9/2013 от 12.12.2014г. по т.д.№9/2013г. на ОСГК на ВКС, с което на поставения за тълкуване въпрос: „Предвидената в чл.333, ал.3 КТ, във връзка с §1,т.6 от ДР на КТ предварителна закрила при уволнение се отнася само за работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, или и до работник или служител, който е член на синдикално ръководство на основните синдикални организации в съответните структурни подразделения на предприятието.“ е даден отговор, че: „С предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.3, предложение първо от КТ, във връзка с §1, т.6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател и секретар/ на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури /секции/ в рамките на тази синдикална организация. Само в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.3 във връзка с §1, т.6 от ДР на КТ обхваща и ръководството /председателя и секретаря/ на синдикалната секция, учредена към съответното поделение - самостоятелен работодател.“. По делото се установява от представените с исковата молба и с отговора на исковата молба доказателства, приети неоспорени, че при ответника по исковете – работодател на уволнения служител – ищеца, действа Фирмена синдикална организация /ФСО/ към Федерация Химия КТ „Подкрепа“. Видно от уведомлението в състава на ФСО е включена СС „Подкрепа“ – ЗТПТЛФ-В., друг завод в структурата на „Софарма“ АД, какъвто е и Завод за твърди лекарствени форми, фитохимични и синтетични продукти“ – Софарма АД К. /ЗТЛФФСП – К./, който в приложените към исковата молба допълнително споразумение от 12.05.2017г. към трудов договор и заповед за прекратяването му се отнася единствено към договореното място на работа. При данните по делото правилно въззивният съд е приел, че ответникът по исковете е работодател на ищеца – уволнения от него служител, но същевременно неправилно е приел, че поделението на работодателя на ищеца - завода, в който работи, е самостоятелен работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. Трудовото правоотношение към момента на уволнението на ищеца е между страните по делото. Ако би било вярно приетото от въззивния съд, трудовото правоотношение към момента на уволнението би следвало да не е между страните по делото, а между завода на ответника в [населено място] и ищеца, което не се установява по делото. В исковата молба в срока, предвиден в чл.358, ал.1, т.2 КТ, ищецът е релевирал оплаквания за незаконност на уволнението единствено с доводи за неспазена предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.3 КТ. Несвоевременно - едва в хода на производството по делото е навел доводи за фиктивност на съкращаването в щата и е ангажирал доказателства, които са допуснати и събрани – показанията на свидетелката Г. - Ч., като във въззивната жалба е релевирал оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение затова че съдът не е обсъдил свидетелските показания и доводите, че на работното място на ищеца като „оператор“ в завода в [населено място] две седмици след уволнението на ищеца „е назначено друго лице, което изпълнява същите трудови функции“. Това според посоченото във въззивната жалба на ищеца-уволнения служител е „новооткрито обстоятелство и затова не е описано в исковата молба“, но не е обосновал обективна невъзможност да узнае обстоятелството, която не се дължи на небрежност на страната, още повече, че се отнася до неоспорване на основното изискване на законосъобразно уволнение на разглежданото основание, а също и че при оспорване ищецът само го релевира в исковата молба, а насрещната страна – работодателят има доказателствената тежест за установяване, че съкращаването на щата е реално, още повече, че конкретните примери за реално съкращаване в щата са и могат да бъдат многообразни и специфични. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че предявеният иск за признаване за незаконно и отмяна на уволнението е неоснователен. С оглед този изход на спора за законосъобразност на уволнението, неоснователни са и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.1 ГПК, изцяло, вкл. в частта за разноските и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на спора на ответника по касация, следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в настоящата инстанция в размер на 301,05лв. - заплатени държавни такса. В касационната инстанция е направено искане за присъждане на разноски, но до приключване на делото не са представени доказателства за уговорения размер и начин на заплащане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция от адвоката, а също и за заплащането им /представена е от адвоката изготвена фактура, от която това обстоятелство не се установява/. Ако е договорено заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането /така т.1 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. В първата инстанция е поискано присъждане на разноски, но до приключване на делото не са представени доказателства за уговорения размер и начин на заплащане на адвокатско възнаграждение. Представена е единствено разписка /л.51/ от адвоката, че е получил адвокатско възнаграждение в размер на 780лв. за първата инстанция. Във въззивната инстанция е поискано присъждане на разноски, но до приключване на делото не са представени доказателства за уговорения размер и начин на заплащане на адвокатско възнаграждение, а също и за заплащането им. При тези данни не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на насрещната страна за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение от 27.05.2021г. по в.гр.д.№1178/2021г. на Старозагорски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 15.01.2021г. по гр.д.№2507/2020г. на Казанлъшки районен съд са уважени предявените от Т. Н. Т. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, включително в частта за разноските и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Н. Т. срещу „Софарма“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признане за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата, със заповед № V 279/12.08.2020г. на прокуриста на „Софарма“ АД; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Софарма“ АД, ЕИК 831902088, сумата 301,05лв. - разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: