О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 19.07. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1614 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от Й. Н. Г. против Определение № 1426 от 03.05.2018г. по ч.гр.д. № 6170/2017г. на САС, 5 състав, с което е потвърдено Определение № 28076 от 29.10.2017г. по гр.д.№ 13062/2017г. на СГС, І ГО, 2 състав за прекратяване на производството по делото поради отсъствие на предпоставките по чл.498,ал.3 КЗ за предявяване на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” по чл.432 КЗ.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като постановено в нарушение на материалния закон - чл.496 КЗ. Аргументирано е, че в рамките на тримесечния срок застрахователят е бил длъжен да даде мотивиран отговор по предявената претенция, а въззивната инстанция игнорирала неизпълнението на това задължение. Поддържа се, че в конкретния случай застрахователят, срещу когото увреденият е завел писмена претенция, не е имал основание да не се произнесе по нейната основателност и да изисква представяне на нови допълнителни доказателства. Поддържа се, и че в нарушение на процесуалния закон - чл.235,ал.3 ГПК въззивният съд не е съобразил изтичането в хода на съдебното производство на тримесечния срок по чл.496 КЗ.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по материалноправния въпрос: има ли характер на отказ по смисъла на чл.498,ал.3, предл.второ КЗ искането на застрахователя към увреденото лице за представяне по реда на чл.496,ал.4 КЗ на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото мпс, на автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза, до представянето на които счита, че липсва основание за плащане по претенцията му при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК и по процесуалноправния въпрос: следва ли съдът при проверката на допустимостта на иска по реда на чл.130 ГПК, да се съобрази разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК, при предпоставката на чл.280,ал.1,т.1,предл.второ ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да потвърди извода за отсъствие на положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на прекия иск по чл.432 КЗ на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка гражданска отговорност на деликвента, въззивната инстанция се е позовала на разпоредбите на чл.498,ал.1 и ал.3 КЗ. При обсъждане на твърденията на ищеца за необосновано изискване от застрахователя на допълнителни документи е приела, че те са ирелевантни, тъй като към момента на предявяване на иска пред съда и към настоящия момент, не са налице предпоставките по чл.498,ал.3 КЗ.
С оглед на изложените от САС съображения, релевантен за изхода на спора е поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, по който искането за допускане на касационното обжалване е обосновано.
По него е налице съдебна практика на ВКС по чл.280,ал.1,т.1, предл. второ ГПК: Определението по ч.гр.д. 466/2011г. на ІV г.о., съгласно което съдът следва да вземе предвид възникналите към момента на проверката на допустимостта на иска процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, съответно отпадането на процесуалните пречки - на отрицателните процесуални предпоставки. По сходен процесуално правен проблем състав на ТК на ВКС се е произнесъл и с определението по ч.т.д.№ 1027/2018г. на ІІ т.о. на ВКС, в което даденото разрешение е, че при проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 ГПК; оглед обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от въззивния съд в образуваното частно производство, последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към изтичане на срока по чл.496, ал.1 ГПК в хода на образуваното пред него производство.
С оглед на отговора на процесуалноправния въпрос, който настоящият състав споделя изцяло, обжалваното определение е неправилно.
Ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя на 24.08.2017г.
Исковата молба е заведена на 11.10.2017г. Към момента на прекратителното определение на СГС тримесечният срок не е бил изтекъл, но неправилни са мотивите на САС, че към момента на произнасянето му /02.05.2018г./ не са били налице предпоставките по чл.498,ал.3 КЗ.
Въззивната инстанция е дължала самостоятелна преценка относно наличието - възникването на допълнителната процесуална предпоставка за упражняване право на иск на увреденото лице. Към момента на произнасянето на САС тримесечният срок по чл.498,ал.3 КЗ, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя е изтекъл, като застрахователят не се е произнесъл по нея. Неотчитането по реда на чл.235,ал.3 ГПК на отпадането на процесуалната пречка за надлежното упражняване на правото на иск води до неправилност поради допуснато процесуално нарушение на обжалвания въззивен акт. Изискването от страна на застрахователя [фирма] на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл.498,ал.2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл.496,ал.3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл.106,ал.5 КЗ.
По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определение № 1426 от 03.05.2018г. по ч.гр.д. № 6170/2017г. на САС, 5 състав и потвърденото с него Определение № 28076 от 29.10.2017г. по гр.д.№ 13062/2017г. на СГС, І ГО, 2 състав.
Връща делото на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |