Р Е Ш Е Н И Е № 193 София, 06.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ЗАХАРОВА 2. МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 587 по описа за 2017 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура–Пловдив за възобновяване на н.о.х.д. № 5649/ 2016 г., по описа на Пловдивски районен съд, отмяна на определение от 17.10.2016 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК и прекратяване на наказателното производство. Искането се позовава на основанието по чл. 422, ал.1, т.3 от НПК. Окръжният прокурор излага становище, че със съдебното определение е приведено в изпълнение, на основание чл. 68 от НК, наказание от две години лишаване от свобода, наложено на осъдения М. Д. К. по друго наказателно производство, което впоследствие е било възобновено от Пловдивския апелативен съд, а влязлото в законна сила споразумение по него е било отменено и същото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Затова прокурорът счита, че е настъпило новоразкрито обстоятелство, което не е било известно на съда, постановил определението по чл. 68 от НК и което има съществено значение при изпълнение на наказанието лишаване от свобода от осъдения К.. В открито съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият М. Д. К. не взема становище пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображенията в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: Осъденият М. Д. К. е съден неколкократно, като престъпленията по третото (н.о.х.д. № 1108/ 2016 г. на РС-Пазарджик – (3)) и четвъртото (н.о.х.д. № 1157/ 2016 г. на РС-Пазарджик – (4)) осъждане са в условията на съвкупност, а последната, пета по ред съдимост (по н.о.х.д. № 5649/ 2016 г. на РС-Пловдив – (5)), е в рецидив спрямо останалите две. Наказанията по третата и четвъртата съдимости са групирани по реда на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, като с определение от 16.06.2016 г., постановено след одобряване на споразумението по н.о.х.д. № 1157/ 2016 г. (4), Пазарджишкият районен съд е определил за изпълнение едно общо най-тежкото наказание от две години лишаване от свобода (наложено по същото дело), към това наказание присъединил глоба от 600 лева, както и лишаване от правоуправление за една година и шест месеца, и приспаднал частично изпълненото наказание пробация (наложено по н.о.х.д. № 1108/ 2016 г., (3)). Съдът отложил изпълнението на общото най-тежко наказание от две години лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Определението за кумулация влязло в сила на 02.07.2016 г. С петото дело (н.о.х.д. № 5649/ 2016 г.) Пловдивският районен съд, ХVІ наказателен състав одобрил споразумение от 10.09.2016 г., по което осъденият К. бил признат за виновен в престъпление извършено в посочения по-горе изпитателен срок. С определение от 17.10.2016 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, и влязло в законна сила на 02.11.2016 г., Пловдивският районен съд привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НПК, наказанието от две години лишаване от свобода (по (4)). Впоследствие, с решение № 52/ 23.02.2017 г. по н.о.х.д./в/ № 662/ 2016 г. Пловдивският апелативен съд възобновил, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, наказателното производство по н.о.х.д. № 1157/ 2016 г. (4), по описа на РС-Пазарджик, отменил съдебното определение за одобряване на споразумението по делото и върнал същото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Искането на окръжния прокурор е процесуално допустимо. Подадено в законния шестмесечен срок от разкриване на нововъзникналото обстоятелство и е направено от процесуално легитимирана страна. Оспорен е съдебен акт, подлежащ на проверка за възобновяване. Разгледано по същество искането на окръжния прокурор е основателно. С отмяната на определението от 16.06.2016 г. за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 1157/ 2016 г. (4) се заличава наложеното на осъдения К. по същото дело наказание от две години лишаване от свобода. Възстановява се правното положение съществувало отпреди отмененото споразумение – подлежащите на изпълнение наказания от осъдения са: пробация (по н.о.х.д. № 1108/ 2016 г. – (3)), частично изпълнена в периода от 15 юни до 2 юли 2016 г., и отделно 7 месеца лишаване от свобода (по н.о.х.д. № 5649/ 2016 г. – (5)). Отпаднала е и законовата предпоставка за активиране на института по чл. 68 от НК. Отменителното решение на апелативната инстанция от 23.02.2017 г. представлява нововъзникнало обстоятелство, което не е било известно на Пловдивския районен съд към 17.10.2016 г., когато с определение от същата дата е привел в изпълнение, на основание чл. 68 от НК, отложеното общо най-тежко наказание по (4). Новото обстоятелство е установено в хода на изпълнение на наказанието лишаване от свобода. В конкретния случай не е налице разследване в т.см. на думата, обхванат от времево обособено досъдебно производство или от действия по събиране и проверка на доказателства в съдебната фаза от процеса. Обстоятелството е станало известно на районната прокуратура, представляващ орган на държавна власт, натоварен с функции по изпълнение на наказание. Изпълнението на наказанието от две години лишаване от свобода се оказва отпаднало по основание, заради отмяната на санкцията. В Наказателно-процесуалния кодекс не е предвидена специална процедура, която да урежда последваща отмяна на законосъобразно приведено наказание след промяна на съдимостта. С отмяната на съдебния акт по (4) отпада възможността на държавата да реализира правомощието да изпълни наложеното на осъдения К. наказание, а привеждането му по реда на чл. 68 от НК, извършено с акт по (5) не може да се осъществи. Не съществува друга процесуална възможност, освен инициираната от окръжния прокурор на гр. Пловдив по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Наказателното производство по н.о.х.д. № 5649/ 2016 г., по описа на Пловдивски районен съд, следва да бъде възобновено, а постановеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК определение от 17.10.2016 г. да се отмени. На отмяна подлежи и определението на същия съд от 25.01.2017 г., с което е допуснато тълкуване на предходния съдебен акт от 17.10.2016 г., относно приспадането на частично изпълненото наказание пробация от 15.06.2016 г. до 02.07.2016 г. по (3) при изпълнение на несъществуващото понастоящем общо наказание от две години лишаване от свобода по (наложено преди отмяната на (4)). Не са налице основания за извършване на други процесуални действия, поради което делото не подлежи на изпращане на друг орган. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 5649/ 2016 г., по описа на Пловдивски районен съд, ХVІ наказателен състав, като ОТМЕНЯ определение от 17.10.2016 г., постановеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК и ОТМЕНЯ определение от 25.01.2017 г., постановено по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК за тълкуване на предходния съдебен акт. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.