Р Е Ш Е Н И Е     № 62     София, 02 март 2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и десета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА   при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 736/2009 година На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият Т. В. К. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 1* от 27.10.2009 г., постановено по ВНОХД № 1350/09 г. от Софийски градски съд, с което е изменена частично присъда № 12 от 02.04.2008 г. по НОХД № 3034/05 г. на Софийски районен съд. В искането за възобновяване, подадено от осъдения К. , се твърди, че по делото липсват доказателства за авторството на деянието, като за осъждането са взети предвид предходните му присъди, както и че наказанието се явява несправедливо. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият К. не се явява, редовно призован и не изпраща процесуален представител, въпреки, изричното уведомление, изпратено до ВКС, че ще бъде защитаван от упълномощен защитник. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда осъденият Т. В. К. е бил признат за виновен в това, че на 12.12.2001 г., при условията на опасен рецидив, чрез използване на МПС, е отнел чужди движими вещи – 4 броя халогенни лампи на обща стойност 96 лева от владението на Б. П. Б. , без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 29, ал.1, б. “б” от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим за изтърпяване на основание чл. 47, ал. 1 б. “б” от ЗИН (отм.). С въззивното решение присъдата е изменена частично, като деянието е преквалифицирано само относно хипотезата на опасния рецидив – а именно по чл. 29, ал.1, б. “ а” от НК. ІІ. Искането за възобновяване е непрецизно не само с оглед адресата (насочено е към Главния прокурор), но и от гледна точка на изискванията на закона за неговото съдържание. От изключително лаконичното съдържание на същото, могат да се изведат възражения, насочени срещу формираните фактически изводи на предходните инстанции относно основния факт в процеса – извършено ли е деянието с участието на подсъдимия в него. Твърдението на осъдения К. за липса на надлежна доказателствена основа на фактическите изводи, направени от предходните инстанции, не намират опора в данните по делото. Решаващите заключения на съда относно основния въпрос-този за авторството, признато в лицето на осъдения К. , са убедително аргументирани от въззивната инстанция. Последната е извършила самостоятелен надлежен анализ на доказателствените материали, като данните за съществените моменти, включени в непосредствения предмет на доказване, в това число и въпросът за авторството, са изведени на основата на съвкупна оценка на информацията, почерпена от гласните и писмени доказателствени средства. Вярно е, че доказателствените източници са установили предимно косвени доказателства, но същите са били детайлно анализирани от предходната инстанция, като в мотивите към въззивното решение съответно на разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК, ясно са очертани обстоятелствата, които се приемат за установени и въз основа на кои доказателства. Допуснатата непрецизност при доказателствения анализ на първата инстанция е надлежно отстранена от въззивния съд, като в тази връзка, с основание е коментирано действителното съдържание на показанията на свидетелите М, съотвесени и към другите данни, установени чрез извършения оглед и изземването на вещите (виж протокол за оглед и протокол за обиск и изземване – л. 8 и сл., л. 24 и сл. от досието на досъдебното производство). Неоснователно е възражението, по-нататък, че осъдителната присъда се основава на предходните осъждания на К. Няма съмнение, че част от тези осъждания са обусловили правната квалификация на извършеното като опасен рецидив, но не те, а цялата доказателствена съвкупност, съдържаща необходимите по обем и сигурност доказателства, надлежно анализирана от съда, е в основата на крайното заключение за авторството, признато в лицето на осъдения К. Ето защо твърденията, които се поддържат в искането, за недоказаност на обвинението не се оправдават. Не налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Последното е определено в законоустановения минимум. Данните за съдебната биография на осъдения К. (извън тези, определящи деянието като опасен рецидив) го очертават като личност, ориентирана към неспазване на законоустановените норми на поведение. ІІ. ВКС намира за нужно да отбележи следното : С първоинстанционната присъда е определен първоначален режим на изтърпяване на наказанието “строг” на основание чл. 47, ал.1, б. “б” от ЗИН (отм.). Въззивният съд е потвърдил първоначалния режим, но без да съобрази, че от 01.06.2009 г. е в сила нов ЗИНЗС, респективно изменение на НПК – чл. 301, ал.1, т. 6 (ДВ бр. 27 от 2009 г.), по силата на които е необходимо съдът да определи и “тип затворническо заведение” за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Този пропуск следва да се отстрани при съобразяване на разпоредбите на чл. 33 от ППЗИНЗС, респективно чл. 306, ал.1, т.2 от НПК. В предвид на горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. В. К. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 1* от 27.10.2009 г., постановено по ВНОХД № 1350/09 г. от Софийски градски съд, с което е изменена частично присъда № 12 от 02.04.2008 г. по НОХД № 3034/05 г. на Софийски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.