Ключови фрази
Задатък * неустойка * предварителен договор * разваляне на договор * обезщетение за неизпълнение * съсобственост * свобода на договаряне


3
. стр. от решение по гр.д. № 906/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО

РЕШЕНИЕ № 775

София, 16. февруари 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 906 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд от 14.04.2009 г. по гр.д. № 45/2009, с което е отменено решението на Ямболския районен съд от 19.12.2008 г. по гр.д. № 1389/2008, като е отхвърлен частично предявеният иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за правните последици от неистинността на декларирани обстоятелства в договора и неизпълнението на задължения за непрехвърляне и необременяване на вещ и за възможността да бъдат уговорени различни последици от неизпълнението на различни задължения по договора.
По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че при сключването на договора страните могат да декларират определени обстоятелства, които имат значение за сключването или изпълнението на договора. Ако декларираните обстоятелства се окажат неистинни, при липса на други уговорки, неизправната страна дължи обезщетение, а ако обстоятелствата са пречка договорът да бъде изпълнен, изправната страна може да се откаже от него. Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат да уредят последиците от декларирането на неверни обстоятелства, като уговорят неустойка или възможност за отказ от договора плюс неустойка. Страните могат да уговорят и задължение за спазването на поведение, което да доведе до определен правен резултат, по-специално страната може да поеме задължението да не непрехвърля и не допуска обременяването една вещ с тежести или други права на трети лица. За неизпълнението на това задължение страните могат да уговорят неустойка или възможност за отказ от договора плюс неустойка. В договора страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключването му и различни последици от неизпълнението на всяко отделно задължение по договора, като тази тяхна свобода е ограничена единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при сключването на предварителния договор обещателката е декларирала, че имотът не е обект на съдебни спорове и е свободен от тежести с изключение на една ипотека, която е поела задължението да бъде заличена, както и задължението да не сключва други договори и не обременява имота. По договора е платено капаро в размер на 8.500 лева, като част от продажната цена, което подлежи на връщане в единичен размер, тъй като съществува спор между обещателката и бившия й съпруг и имотът не е изцяло неин. Декларирането на определени факти не е облигационно задължение и не може да повлече отговорност за неизпълнение.
В нарушение на закона въззивният съд е приел, че декларирането на неистинни обстоятелства не може да е неизпълнение на облигационно задължение, поради което не може да повлече отговорност на страната по договора. Декларирането на неверни обстоятелства при сключването на договор е противоправно поведение. То нарушава задължението на страните по чл. 12 ЗЗД при воденето на преговори и сключването на договори да действат добросъвестно. Недобросъвестното поведение при воденето на преговори и сключването на договори влече отговорност за вреди, но страните са свободни да уговорят и различни правни последици.
Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – разгледано от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че при сключването на предварителния договор на 04.08.2008 г. обещателката е декларирала, че имотът е неин, не е обект на съдебни спорове и е свободен от тежести с изключение на една ипотека, която е поела задължението да бъде заличена, както и задължението да не сключва други договори и не обременява имота. По договора е платено капаро в размер на 8.500 лева. Страните са уговорили право на приемателя да се откаже от договора и получи двойния размер на капарото: при забава на обещателката с повече от 7 дни след 18.09.2008 г. и при деклариране на неверни обстоятелства, а ако след сключването на предварителния договор обещаният имот стане предмет на искови, обезпечителни или изпълнителни производства или върху него бъде наложена възбрана, приемателят може да се откаже от договора и иска връщане на капарото.
Обещаният имот е съсобственост на обещателката и бившия й съпруг и е било предмет на дело за делба, което е било висящо при сключването на предварителния договор. Това обстоятелство е станало известно на приемателя след изтичането на срока за сключване на окончателния договор, поради което той се отказал от предварителния договор с писмена покана от 25.09.2008 г. и е поискал връщането на двойния размер на платеното капаро.
Видно от изложеното при сключването на предварителния договор обещателката е декларирала, че е собственица на имота, което не отговаря на истината и е пречка за сключването на окончателен договор, тъй като съсобствеността не е прекратена до изтичането на седмия ден след уговорения срок, поради което тя дължи на приемателя двойния размер на полученото капаро, както и всички разноски по делото в размер на 2.420 лева, 332,50 от които са присъдени от въззивната инстанция.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Ямболския окръжен съд от 14.04.2009 г. по гр.д. № 45/2009 в отхвърлителната част.
ОСЪЖДА А. Г. С. от Я. да заплати на Г. В. М. от Я. сумата 8.500 лева на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД със законната лихва от 26.09.2008 г. на основание чл. 86, ал 1 ЗЗД, както и сумата 2.087,50 лева разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.