Р Е Ш Е Н И Е № 374 град София, 18.10. 2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора М.Велинова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1971 /2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения И. С. С. за възобновяване на производството по внохд № 2993/2010 г. по описа на Окръжния съд в гр. Пловдив. В искането се сочи , че въззивното решение , с което се потвърждава първоинстанционната присъда след частична корекция , е постановено при нарушение на закона и след като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а в рамките на признаване на виновност наложеното наказание е явно несправедливо. Осъденият излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за съществени процесуални нарушения , изразили се в позоваване на недопустими доказателства и пренебрегване на възражения за противоречия в доказателствения материал. Оплакването за нарушение на материалния закон се аргументира с твърдения за фактическа необоснованост, поради което остава извън пределите на касационната проверка по силата на лимитативното ограничение на касационните основания, направено с чл. 348 , ал.1 от НПК. Явната несправедливост на санкцията се извежда като функция на неправилното осъждане на подсъдимия и несъответствието на тежестта й на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. В заключение се настоява за отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдения или за намаляване на определеното наказание. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на искането за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Пловдив с присъда № 374 от пети август 2010 г. признал подсъдимия И. С. С. за виновен в това, че на 07.08.2009 г., в околностите на гр. Куклен, обл. Пловдив, при условията на опасен рецидив , се съвкупил с лице от женски пол - Т. Н. С. , като го принудил със сила и заплашване и пострадалата не е навършила осемнадесет години , поради което и на основание чл. 152 , ал.3 , т.5 вр. с ал. 2, т.1 вр. с ал. 1 , т.2 и във връзка с чл.29, ал.1 , б.”а” и чл. 54 , ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от тринадесет години при строг режим на изтърпяване в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът приспаднал от този срок времето , през което подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР и НПК. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Пловдив, наказателно отделение, с решение № 360 от 27.12.2010 г. по внохд № 2993/2010 г. изменил присъдата като намалил срока на наказанието лишаване от свобода , наложено на подсъдимия, от тринадесет на единадесет години . В останалата част присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред , поради което е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно. Въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на атакуваното решение. Мотивите на решението на втората съдебна инстанция съдържат отговор на възраженията, направени от И. С. и неговия защитник както във въззивната жалба , така и в пледоарите в съдебното заседание, поради което напълно съответстват на стандарта, описан в чл. 339 ,ал.2 от НПК за съдържание на постановения въззивен акт . Повторените в искането за възобновяване възражения за едностранчивост и необективност в тълкуването на доказателствения материал и недопустимо предоверяване на показанията на свидетелката Т. С. са били предмет на процесуално проверка от предходната инстанция. Окръжният съд е изложил убедителни съображения защо кредитира информацията, съобщена от свидетелката. Разсъжденията му не съдържат и намек за предубеденост или едностранчивост – напротив , те показват , че показанията на С. са обсъдени в контекста на отношенията й с подсъдимия , съобразени са с характера на общите им развлечения и внимателно са съпоставени с останалите доказателствени средства. Правилно предходните инстанции са констатирали , че версията на пострадалата се подкрепя от обективни и незаинтересовени доказателствени източници , а в една част – и от конфронтиращите обяснения на подсъдимия . Изводите на съда за насилствено съвкупление , извършено по описания от св.С. начин, се базират освен върху обясненията й, така и върху данните от назначените експертизи за причинените й телесни увреждания, както и върху информацията , съдържаща се в показанията на свидетелите М. , Б. , М. , Б. С. и Д. И. . Последният има ключово значение за настоящия процес, тъй като възприел поведението на подсъдимия и пострадалата непосредствено след деянието от позицията на случаен очевидец. Ето защо още първостепенният съд подходил твърде грижливо към приобщаването на показанията му към доказателствената съвкупност. След изслушването на Д. И. в заседанието на 15.04.2010 г. съдебният състав отхвърлил искането на прокурора за прочитане на част от показанията , които свидетелят депозирал в досъдебната фаза , тъй като защитникът на подсъдимия се противопоставил . Едва когато измененията в чл. 281 от НПК /ДВ бр.32 от 2010 г./ открили възможност за прочитане на свидетелски показания , дадени пред орган на предварителното производство извън хипотезите на чл. 281 , ал.3 от НПК и без съгласието на подсъдимия и защитникът му / ср. чл. 281 , ал.5 от НПК/ съдът пристъпил към тази процедура . Тя не противоречи на процесуалния закон , както твърди искателят. Разпоредбата на чл. 281 , ал.4 от НПК позволява да бъдат прочетени показанията на свидетел от досъдебното производство, които не са дадени в условията на чл. 281, ал.3 , пр. 1 от НПК или за които не са налице съгласията по пр.2 от същия текст. Важно е да се изтъкне , че това става в присъствието на свидетеля, обусловено от необходимостта да е налице някое от условията по чл. 281 , ал.1 , т.1 или т.2 – разпитваното лице да депозира пред съда противоречиви показания или да откаже да даде такива или да се позове на липса на спомен. В тази хипотеза разпитът на свидетеля разкрива възможност за поставяне на въпроси от страните и съда в обстановка на състезателност, което предполага изясняване на противоречията или възстановяване на спомените. Точно по този начин постъпил районният съд. След като прочел показанията на Д. И. от досъдебното производство той провел допълнителен разпит на свидетеля . Съдът, съобразявайки изминалия период от време, повлиял върху спомените на свидетеля, е имал основание да се довери на по-пълната им версия от досъдебната фаза, още повече , че тя съвпада със заявеното от свидетелката С. и косвено се подкрепя от показанията на свидетелите М. , М., Б. С.. Ето защо, противно на оплакванията на искателя , този съдебен състав намира , че показанията на свидетеля И. от досъдебната фаза са инкорпорирани в доказателствената съвкупност по процесуално екзактен способ , който не представлява процесуално нарушение. Обобщено , изводът за авторството на деянието е изграден чрез доказателства, събрани по установения процесуален ред и отличаващи се с несъмненост и достатъчност за разлика от защитната версия на С., оперираща с незащитени доказателствено и логически твърдения.В тази връзка е достатъчно да се наблегне върху два основни факта – бягството и опитите на пострадалата да укрие в храстите край пътя , а по-късно – да слезе в движение от колата, които отхвърлят хипотезата за желана интимност , поддържана от осъдения. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.То се поддържа с единственото твърдение за „ниския интензитет” на деянието. Въззивната инстанция откликнала на тези оплаквания и намалила размера на наложеното лишаване от свобода от тринадесет на единадесет години . Така редуцираната санкция е адекватна на степента на обществена опасност на деянието, което не се отличава с по-малък обхват отрицателни обществени последици от престъпните прояви с идентична правна квалификация. Много висока е обществената опасност на дееца , който е осъждан за четири изнасилвания, като три от случаите попадат извън задължителните признаци на опасния рецидив. Правилно предходната инстанция е съзряла превес на отегчаващите обстоятелства и е индивидуализирала наказанието малко над средния размер, посочен от законодателя ,постигайки справедливост, съответна на целите на чл. 36 от НК.. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. С. С. за възобновяване на производството по внохд № 2993/2010 г. по описа на Окръжния съд в гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.