О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 451 [населено място], 25.09.2017г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли, през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1260/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частни жалби на [фирма] и [фирма] против определение № ІV – 475/ 17.03.2017 год. по ч.г.д.№ 246/2017 год. на Бургаски окръжен съд, с което са оставени без уважение жалбите на [фирма] и [фирма] против отказ № 5 на съдия по вписванията при Служба по вписванията [населено място] , за вписване на договор за продажба на търговско предприятие със страни [фирма] и [фирма] относно имот, находящ се в С. индустриална зона [населено място], който отказ е обективиран в определение от 26.01.2017 год. на съдия по вписванията при Бургаски районен съд. Доводите на всеки от жалбоподателите,за неправилност на атакуваното определение, са следните : [фирма] счита, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл.6 ал.2 б.”б” от Правилник за вписванията /ПВ/, според която „описание на имота не се изисква при актове,които имат за предмет съвкупност, елемент от която може да е недвижим имот ... и договори за прехвърляне на търговско предприятие, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район „.Според жалбоподателя , чл.6 ал.2 б.”б” и чл.8 ал.1 и ал.2 от ПВ не правят разлика между прехвърляне на цяло или на обособена част от търговско предприятие, за нуждите на вписването.Правилата за вписване са формални и разпоредбите за тях не подлежат на разширително тълкуване. Страната се позовава и на т.6 от ТР № 7/2013 год. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което когато вписването се отнася до актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, не се проверява индивидуализацията на последните в акта и не може да се откаже вписване на това основание. Дори да би била приложима разпоредбата на чл.6 ал.1 б.”в” от ПВ, съдът е следвало да съобрази направения от страната довод, че самият договор за прехвърляне на търговското предприятие препраща към приложение № 1 към същия , в който има подробно описание на имота по документи за собственост, а такова има и в молбата за вписване. Описанието е и служебно известно на Съда по вписванията, тъй като документът за собственост е вписан в СВ Бургас. Оспорва се и извода на съда , че индивидуализациите на имота по договора и по молбата за вписване не съвпадат. Жалбоподателят не споделя и приложимостта на аналогия с хипотезата на отделяне ,като форма на преобразуване на търговско дружество. Жалбоподателят [фирма] е изложил аналогични доводи за приложимост на чл.6 ал.2 б.”б” от ПВ и задължителните указания на т.6 от ТР № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Обосновава относимост на чл.6 ал.2 б.„б” ПВ към договорите за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие, тъй като се касае все за един и същ вид договор, респ. именно вида договор,според страната, следва да се съобразява,като предпоставящ или изключващ приложението на нормата.Страната разграничава съдържанието на разпоредбата, на общо – в частта „актове, които имат за предмет съвкупност, елемент от която може да е недвижим имот„ и примерно / изброително, но неизчерпателно за всички възможни хипотези / - в останалата й част.Жалбоподателят оспорва извода на съда, че липсата на индивидуализация на имота в договора за прехвърляне на обособена част от търговското предприятие, не може да бъде преодоляна с индивидуализация, съдържаща се в приложение към договора или в молбата за вписване. Цитирайки решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС, страната мотивира извода, че индивидуализацията на имота не е задължителен елемент от съдържанието на договора за продажба на обособена част на търговското предприятие, стига то да включва достатъчно ясни формулировки относно белезите, по които е обособена прехвърляната с договора съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Така жалбоподателят се позовава на индивидуализацията в чл.1 ал.2 от договора – прехвърляни „ всички активи , притежавани преди от [фирма] и на приложени към молбата за вписване доказателства, установяващи правоприемството между собственика на имота по приложения нотариален акт и [фирма], респ. по отношение на настоящия прехвърлител – [фирма]. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частните жалби са подадени в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Между [фирма], в качеството на подавач и [фирма], в качеството на купувач, е сключен на 30.09.2016 год. договор за продажба на обособена част от търговското предприятие на продавача, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл.15 ал.1 ТЗ, състоящо се от правата и задълженията във връзка с търговските дейности по проучване, разработване, маркетинг , производство, пакетиране, опаковане, разпространение и продажба на сладолед и фактическите отношения, които обслужват тези търговски дейности. Съгласно чл.1 ал.2 на договора, продадената част на търговското предприятие е обособена в търговските книги на продавача , като бизнес единица „сладолед„, включваща всички активи притежавани преди от [фирма], което дружество се е вляло в продавача. Съгласно чл.3 ал.2 от договора, предадените материални активи на продадената обособена част от търговското предприятие на продавача включват / без да се ограничават до / недвижимите имоти , изброени в Приложение № 1. Последното съдържа индивидуализация на недвижими имоти, вкл. с кореспондиращ документ за собственост, там където праводателят разполага с такъв. Под № 4 в приложението е посочен : квартал 1, С. индустриална зона , [населено място] , собствеността върху който се основава на нотар. акт № 137 том.ІV , нот. дело № 1422 / 1994 год. . Приложена е скица на поземлен имот,препращаща към същия нотариален акт, като удостоверяващ право на собственост на [фирма]. Скицата индивидуализира имота с идентификатор по кадастрална карта и отразява сгради, попадащи върху същия / 6 бр./. Всички те – поземленият имот, с идентификатор съгласно скицата, и сградите върху същия - фигурират в удостоверението за данъчна оценка по чл.264 ал.1 ДОПК.Прехвърлянето на обособена част от търговското предприятие е вписано в търговския регистър. С молба приобретателят [фирма] е поискал,на основание чл.4 от ПВ и удостоверение изх.№ 10161209151229/ 09.12.2016 г. на Търговския регистър при Агенция по вписванията, вписване частичното прехвърляне на търговското предприятие на [фирма], по отношение на индивидуализираните в молбата, в съответствие с приложената скица недвижими имоти. В молбата детайлно е описано настъпилото,по отношение собственика на поземления имот съгласно нотариалния акт – [фирма] , последващо правоприемство в собствеността, като са представени доказателства за същото, както и е приложен нотариалния акт. Бургаски окръжен съд е оставил жалбите срещу отказа на Съдията по вписванията без уважение, по следните съображения: Договорите за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие не са от кръга актове по чл.6 ал.2 б.”б” ПВ, тъй като не са изрично посочени , в отличие от визирания от разпоредбата договор за прехвърляне на търговско предприятие. Разширително тълкуване на разпоредбата на чл.6 ал.2 б.”б” от ПВ - като приложима и по отношение договори за прехвърляне обособена част от търговско предприятие – съдът не намира за основателно, предвид различието в предмета на двата договора. Отречена е и приложимост на разпоредбата в първата й част , визираща недължима индивидуализация на имота при актове, имащи за предмет съвкупност , елемент от която може да е недвижим имот, като съдът изхожда от съображението, че с договора за прехвърляне на обособена част се прехвърля съвкупност,като част от предходно съществувала друга съвкупност, т.е. прехвърлимата частично съвкупност не е съществувала самостоятелно в правния мир, като такава. За целите на вписването, имотите от новата съвкупност /обособената част/ следва да бъдат индивидуализирани в договора, за да може да бъдат отграничени от имотите, оставащи в съвкупността на предприятието на търговеца – продавач.При прехвърляне на цялото търговско предприятие, оповестителният ефект спрямо третите лица е ясен и недвусмислен - прехвърлени са всички имоти намирали се в патримониума на прехвърлителя. При липсващо описание на имотите,включени в прехвърлимата част от търговското предприятие, за третите лица би било невъзможно да установят кои от притежаваните от продавача имоти отпадат от патримониума му и стават собственост на приобретателя. Съдът е формирал и извод, че в приложение № 1 към договора имотът в [населено място] не е индивидуализиран с минимум белези - номер, площ, липсва яснота дали страните са визирали само поземления имот / земята / или и сградите.Липсващата индивидуализация в договора и приложение №1 към същия не позволява установяване на идентичност между имотите, съгласно описанието им в молбата за вписване и тези, посочени в приложение № 1 към договора за прехвърляне на обособена част от търговското предприятие. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК на жалбоподателя [фирма] са формулирани следните въпроси: 1/ Прилага ли се визираното в чл.6 ал.2 б.”б” ПВ изключение от правилото на чл.6 ал.1 б.”в” ПВ по отношение прехвърляне на обособена част от търговско предприятие, в която са включени конкретни недвижими имоти ? 2/ Ако не се прилага и след като тази хипотеза не е изрично уредена в ПВ, допустимо ли е в производството по вписване съдията по вписванията да извърши проверка на материалноправните предпоставки на акта и да извежда реквизити за вписване на същия по аналогия от други подлежащи на вписване актове ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие на атакуваното определение с опр.№ 410 по ч.гр.д.№ 1899/ 2008 год. на ІІІ г.о., опр.№ 428 по ч.т.д.№ 1716/2014 год. на ІІ т.о., опр.№ 564 по ч.гр.д.№ 5015/2016 г. на ІV г.о. ВКС и ТР № 7 / 2013 год. по тълк.дело № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС – т.6. Кумулативно се сочи и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, обоснована с непълнота и неяснота на нормата на чл.6 ал.2 б.”б” от ПВ. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК на жалбоподателя [фирма] е формулиран следния въпрос: Приложимо ли е спрямо договорите за прехвърляне на обособена част от търговското предприятие въведеното с нормата на чл.6 ал.2 б.”б” ПВ изключение от изискването по чл.6 ал.1 б.”в” ПВ , т.е. направеното в самия договор по чл.15 ТЗ подробно описание на даден недвижим имот, включен в състава на прехвърляната с договора обособена част от търговско предприятие, съставлява ли задължителна предпоставка за отбелязване в имотния регистър по отношение на този недвижим имот, на вече вписаното в търговския регистър прехвърляне на обособена част от търговското предприятие ? Допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие на атакуваното определение с т.6 на ТР № 7/2013 год. по тълк.дело № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС, реш.№ 189 по т.д.№ 1978/2013 год. на І т.о. на ВКС, реш.№ 213 по т.д.№ 29 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС. В условия на евентуалност се поддържа и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като значението на отговора на правния въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото е обосновано с обстоятелството, че изискването за описание,съгласно чл.6 ал.1 б.”в” от ПВ конфронтира с формирана , макар по различен правен въпрос, задължителна за въззивния съд съдебна практика / гореупоменатите решения № 189 и № 213 /, според която в текста на договора не е необходима индивидуализация на отделните активи, влизащи в състава на прехвърляната съвкупност.Достатъчно е договорът да съдържа ясно очертани белези на обособеност на продаваемата част от търговското предприятие, позволяващи индивидуализация на предмета на сделката. Първият от въпросите на [фирма] и въпросът на [фирма], практически идентични в същественото си съдържание, удовлетворяват изискването за правен въпрос – включен в предмета на спора и отговор на който обуславя решаващите мотиви на атакуваното определение, съгласно т.1 на ТР № 1/ 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. С това се явява удовлетворен общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Не съставлява правен поставеният втори въпрос. По начало релевантността му е обусловена от отговор на първия от формулираните от [фирма] въпроси, но преди всичко решаващ извод, основан на аналогия на хипотезата на прехвърляне обособена част от търговското предприятие с отделяне като форма на преобразуване при търговските дружества , съдът не е формирал. Посочените от [фирма] определения не обосновават допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК . Опр. № 564 по ч.гр.д.№ 5015 / 2016 год. на ІV г.о. на ВКС е постановено в хипотеза на прехвърляне на търговско предприятие, а не на обособена част от търговско предприятие. Даденият в същото отговор не съдържа и релевантни към формулирания въпрос мотиви, за аналогично приложение на чл.6 ал.2 б.”б” ПВ и към прехвърлянето на обособена част. Опр. № 410 по ч.гр.д.№ 1899/2008 год. на ІІІ г.о. на ВКС, на което се основава и даденият отговор в предходното,е постановено в хипотеза на вписване на договор за ипотека и по въпроса за необходимостта от индивидуализация на ипотекирания имот с граници – потвърдена, както и за възможността липсващите данни за тази индивидуализация да бъдат събрани от съдията по вписванията - отречена. Опр. № 428 по ч.т.д.№ 1716/2014 год. на ІІ т.о. на ВКС е дало отговор на въпрос, който с формулировката си подвежда за постановяване в аналогична хипотеза, но по същество касае вписване на договор за особен залог върху търговско предприятие, а не върху обособена част от търговско предприятие, като под „част„ формулировката визира недвижимите имоти в състава на търговското предприятие. Именно необходимостта от тяхната индивидуализация, в хипотеза на вписване договор за особен залог върху цялото търговско предприятие,е отречена с дадения от състава отговор. Отново липсват мотиви от които да би била изведена формирана решаваща воля за приложимост на разрешението и в хипотезата на продажба / или учредяване на залог / върху обособена част от търговско предприятие. Не е обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.6 ГПК и с т.6 на ТР № 7/2013 г. по тълк.дело № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС, по изложените досежно опр. № 428 по ч.т.д.№ 1716/2014 год. на ІІ т.о. на ВКС съображения. Въпросът,обаче, е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и с посочената от касатора [фирма] задължителна съдебна практика, според която , за действителността на договор за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие съдът е отрекъл необходимостта от подробна индивидуализация на активите, стига прехвърляната част да е обособена счетоводно или по друг начин, така че да позволява индивидуализация на предмета на сделката, за който страните са постигнали съгласие. Спазването на изискването за обособяване на реална част от предприятието е предпоставка за валидността на сделката / така в реш.№ 213 по т.д. № 29 / 2010 г. на ІІ т.о. на ВКС / .Сделката по чл.15 ТЗ не е обусловена от идентификация на всеки от елементите на съвкупността .Спецификата на тази сделка / продажба на обособена част от търговско предприятие / и разграничението й от обикновена продажба на елемент от съвкупността, се състои в това, че за да е налице валидна продажба на част от търговско предприятие,а не на отделен актив,предмет на отчуждаването следва да е именно съвкупността, съдържаща характеристиките на предприятие. Белезите за обособеност на продаваемата част също трябва да покриват критериите на чл.15 ал.1 ТЗ , т.е. продаваемата обособена част също да отговаря на критериите за съвкупност / така в реш.№ 189 по т.д.№ 1978 / 2013 год. на І т.о. на ВКС/. Оттук и доколкото предмета на всяка от сделките - прехвърляне на търговско предприятие и прехвърляне на обособена част от търговско предприятие - според формираната практика следва да удовлетворява изискването за „съвкупност”, в смисъла не на механичен сбор от права, задължения и фактически отношения, а на такъв, предпоставящ взаимната им обвързаност, в обслужване функционирането на конкретен вид дейност от дейността на предприятието – прехвърлител, обоснована се явява необходимостта от тълкуване на чл.6 ал.2 б.”б” ПВ досежно преценимия при прилагането й предмет на разпореждане – „съвкупност„, респ. следва ли нормата да се прилага и при прехвърляне на обособена част от търговско предприятие, след като изискванията за индивидуализация и в тази, и в хипотезата на прехвърляне на цялото търговско предприятие, са еднакви и такава е счетена за достатъчна с индивидуализация на дейността, в отношение към която са прехвърлимите права, задължения и фактически отношения, а не и подробната индивидуализация на елементите на съвкупността, конкретно активите , в които се включва и правото на собственост върху недвижими имоти. По правния въпрос настоящият състав намира следното: Законът не урежда сделка с предмет „ прехвърляне на обособена част от търговско предприятие „.Допустим такъв е изведен от тълкуването на чл.15 ТЗ. Обективно не би могло да се счита, че при създаване нормата на чл.6 ал.2 б.”б” ПВ / в това й съдържание, считано от изм. с ДВ,бр.92 , в сила от 07.11.2014 год./, законодателят е съобразявал и тази конкретна хипотеза на разпореждане. Поради това и за да би се дал отговор , дали същата е приложима и при прехвърляне на обособена част от търговското предприятие,следва да се изходи от оповестителната функция на вписването и съпоставяне начина на осигуряването й по отношение правата на третите лица , в хипотезата на прехвърляне цялото търговско предприятие, спрямо хипотезата прехвърляне на обособена част от същото. В тази насока е полезно историческо тълкуване на нормата на чл.6 ал.2 б.”б” от Правилника за вписванията. До изменението й обн. в ДВ бр.63/01.08.2014 год.,чл.6 ал.2 ПВ изключва изрично от изискването за индивидуализация, съгласно чл.6 ал.1 б.”в” ПВ, договорите за прехвърляне на наследство.След това изменение,чл.6 ал.2 ПВ придобива следното съдържание: „ Разпоредбата на б.”в” не се прилага спрямо договорите за прехвърляне на наследство, преписи от обявени завещания, актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство и спрямо договорите, които имат за предмет търговско предприятие. В тези случаи се представя декларация с нотариално удостоверен подпис на прехвърлителя , съдържаща описание на недвижимите имоти,включени в наследството , съответно в търговското предприятие„ . В настоящото съдържание на разпоредбата, изискването на тази декларация е отпаднало. Към момента на предходната редакция , чл.6 ал.1 б.”в” ПВ е с идентична на настоящата си редакция.За да предвиди тази декларация на прехвърлителя, законодателят очевидно е съобразил предмета на сделката – прехвърляне на търговско предприятие - който не изисква индивидуализация на компонентите на търговското предприятие,поради което и актът подлежащ на вписване обективно не би могъл да има за задължително съдържание индивидуализация на недвижимите имоти,включени в търговското предприятие, съгласно белезите, посочени в чл.6 ал.1 б.”в” ПВ. Чрез задължението за декларация на прехвърлителя е предоставена възможност за третите лица, с интерес спрямо недвижими имоти, включени в прехвърленото търговско предприятие, да установят същите, което би било невъзможно само въз основа на предмета на разпореждането. С отпадане на декларацията,като изискване, законодателят е изключил необходимостта от подобна индивидуализация,в облекчаване оповестителната функция за третите заинтересовани лица,но същевременно не е въвел изискване за индивидуализация на недвижимите имоти в договора за прехвърляне на цяло търговско предприятие, т.е. разпоредбата на чл.6 ал.1 б.”в” ПВ остава все така обективно неприложима в тази хипотеза.Конкретизацията на недвижимите имоти,в обхвата на прехвърленото търговско предприятие, остава изводима от принадлежността им към имуществото на прехвърлителя, въз основа на допустими справки по персоналната партида на последния. В хипотезата на прехвърляне на обособена част от търговско предприятие, след като и съгласно задължителната съдебна практика, която настоящият състав напълно споделя, предметът на сделката не изисква индивидуализация на компонентите на прехвърлимата обособена част, освен с достатъчно белези за обособимост по функционален или друг признак, позволяващи индивидуализация на прехвърлимите обекти, съобразно вида търговска дейност, която обслужват, несъстоятелно е да се изисква различна такава, за нуждите на вписването в имотния регистър, което има единствено оповестителни,в защита на третите лица, функции. Както при прехвърляне на цяло търговско предприятие, третите лица биха установявали недвижимите имоти,включени в предмета на разпореждането, въз основа персоналната партида на прехвърлителя, съобразно белезите на обособимост на прехвърлената част. Не е логично законодателят да въвежда различен подход в удовлетворяване оповестителната функция на вписването за третите лица , в зависимост от това дали разпореждането касае цялото или обособена част от търговското предприятие, след като и в двата случая предмета на разпореждането не изисква, като условие за действителност на сделката, индивидуализация на отделните прехвърляни обекти и в частност на недвижимите имоти, в съответствие с индивидуализиращите белези, съгласно чл.6 ал.1 б.”в”ПВ.Същевременно, законодателят не е предоставил на съдията по вписванията правото да преценява валидността на сделката, с оглед описанието на предмета на разпореждане, т.е. доколко в хипотеза на прехвърляне на обособена част от търговско предприятие белезите на обособимост са достатъчни за индивидуализация на конкретните компоненти на прехвърлянето / т.6 от ТР № 7/2013 год. по тълк.дело № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС /. Преждепосоченият анализ дава основание на настоящия състав да приеме, че и в хипотеза на прехвърляне обособена част от търговско предприятие, разпоредбата на чл.6 ал.2 б.”б” ПВ следва да намери приложение, тъй като и в двете хипотези „съвкупността„ в договора, подлежи на допустимо индивидуализиране и чрез общи белези на обособимост, като не предпоставя задължителна индивидуализация на прехвърлимите обекти, в частност на недвижимите имоти , по предвидения в чл.6 ал.1 б.”в” ПВ начин. Следователно, отговорът на правния въпрос е : При прехвърляне на обособена част от търговско предприятие, включваща недвижими имоти, намира приложение чл.6 ал.2 б.„б” от Правилника за вписванията . Не е задължителна, макар да е препоръчителна, индивидуализация на недвижимите имоти в договора, съгласно изискването на чл.6 ал.1 б.”в” от Правилника за вписванията. Това разрешение е в съответствие с вписване по реда на Правилника за вписванията, доколкото няма данни за въведен, съгласно чл. 73 ЗКИР, имотен регистър. С оглед отговора на правния въпрос, атакуваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като се укаже вписване на договора. Правилни са съображенията на касатора, че не се касае за различен вид договор от договора за прехвърляне на търговско предприятие и за различен от „съвкупност„ , по смисъла на чл.6 ал.2 б.”в” ПВ, обект на договора. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № ІV – 475/ 17.03.2017 год. по ч.г.д.№ 246/2017 год. на Бургаски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № ІV–475/ 17.03.2017 год. по ч.г.д.№ 246/2017 год. на Бургаски окръжен съд и потвърдения с него отказ № 5 на Съдия по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд- [населено място]. ВРЪЩА делото на Съдия по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд - [населено място], за извършване на вписването по молба вх.№ 720 / 26.01.2017 год. , на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 30.09.2016 год., сключен между [фирма] и [фирма] . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :