3 Ч.т.д.№ 2878/17 на ВКС, ТК, 2-ро отд. 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 787 гр. София, 19.12.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 18 декември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2878 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по по чл.274 ал.1,т.1 ГПК и по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба срещу определение №3027 от 26.09.2017 г. на Апелативен съд-София по в.ч.т.д. № 4577/2017 г. в частта, с която е прекратено производството по частна жалба срещу първоинстанционното определение на СГС по т.д. №6089/2012 г., в частта, с която е отказано изменение на основание чл.214 ГПК на предявени искове по чл.646 ал.2, т.1 ТЗ /в ред. преди изм. с ДВ бр.20/2013/ за прогласяване на нищожност на извършените от [фирма] плащания към [фирма] в конститутивни такива по чл. 646 ал.2, т.1 във връзка с ал.3 ТЗ/ в ред. в ДВ бр.20/2013 / и по частна касационна жалба от синдика на [фирма]/н./ -гр. Р. срещу същото определение, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното определение на СГС по т.д. №6089/2012 г., за прекратяване на производството горепосочените установителни искове . В частните жалби се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение в двете части. Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, ГПК . Ответникът по касация [фирма]- [населено място] в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частните жалби са процесуално допустими – подадени са срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал.2 и ал. 3 т.1 ГПК. По частната жалба: За да постанови обжалваното определение, в обжалваната с ЧЖ пред ВКС част, съставът на въззивния съд е счел, че само по себе си определението за отказ от допускане на изменение на иска по чл.214 ГПК не попада в хипотезите на чл.274 ал.2 ГПК, тъй като последното, нито е преграждащо хода на делото, нито за него е предвидено изрично обжалване с ЧЖ. Тези изводи се споделят от настоящия състав на ВКС , доколкото следват от това, че с молбата за изменение на иска се изменя , както основанието му: навеждат се нови факти,според новата уредба по чл. 646 ал.2, т.1 във връзка с ал.3 ТЗ / в ред. в ДВ бр.20/2013 /така и петитумът: от установителен в конститутивен/, а постановеният от съда отказ да допусне подобно изменение не прегражда възможността последният да се предяви самостоятелно. По частната касационна жалба срещу същото определение, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното определение на СГС по т.д. №6089/2012 г., за прекратяване на производството горепосочените установителни искове: Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК/ в ред. до ДВ бр.86/27.10.2017 г. . За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. По отношение на формулираните от жалбоподателя въпроси: дали определението, с което се отказва изменение на исковете по реда на чл.214 ГПК в поискания от него смисъл подлежи на обжалване с ЧЖ и дали с него се изменя основанието и петитума, в хипотезата на изменение на предявени искове по чл.646 ал.2, т.1 ТЗ в ред. преди изм. с ДВ бр.20/2013 за прогласяване на нищожност на извършените от [фирма] плащания към [фирма] в конститутивни такива по чл. 646 ал.2, т.1 във връзка с ал.3 ТЗ/ в ред. в ДВ бр.20/2013 /, е налице трайна задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК/ напр. Р №97/22.07.2024 г. по т.д. № 787/2011 г. на Второ т.о. и много други /, според която подобно изменение е недопустимо, тъй като се касае за преминаване от установителен иск в конститутивен такъв, при това на различни основания/ различни правопораждащи фактически състави/. Обжалваното въззивно определение се основава именно на тази задължителна практика на ВКС, поради което и липсва основание за допускане до касация. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, поради което О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение №3027 от 26.09.2017 г. на Апелативен съд-София по в.ч.т.д. № 4577/2017 г. В ЧАСТТА , с която е прекратено производството по частна жалба срещу първоинстанционното определение на СГС по т.д. №6089/2012 г., в частта, с която е отказано изменение на основание чл.214 ГПК на предявени искове по чл.646 ал.2, т.1 ТЗ в ред. преди изм. с ДВ бр.20/2013 за прогласяване на нищожност на извършените от [фирма] плащания към [фирма] в конститутивни такива по чл. 646 ал.2, т.1 във връзка с ал.3 ТЗ/ в ред. в ДВ бр.20/2013 /. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение същото определение, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното определение на СГС по т.д. №6089/2012 г., за прекратяване на производството горепосочените искове предявени искове по чл.646 ал.2, т.1 ТЗ в ред. преди изм. с ДВ бр.20/2013 за прогласяване на нищожност на извършените от [фирма] плащания към [фирма] . Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.