- 8 -
РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. София 13.09.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 04.05.2016 (четвърти май две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4607 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5351/22.04.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], касационна жалба с вх. № 4897/14.04.2015 година, подадена от [фирма] [населено място] и касационна жалба с вх. № 4898/14.04.2015 година, всичките срещу решение № 457/09.03.2015 година на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 3431/2014 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил изцяло решение № 68/07.05.2014 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр. д. № 204/2013 година и е прогласил нищожността на договор № 4/30.12.2008 година, сключен на основание чл. 24, ал. 1, изр. 2, чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, чл. 45а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ, сключен между Д. чрез М. на з. и х., представляван от Директора на Областната дирекция „Земеделие”-В., упълномощен със Заповед № РД 46-1228/26.09.2008 година, в качеството на продавач и Л. А. П., в качеството й на купувач, поради противоречието му със закона-чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Заедно с това е признал за установено по отношение на [фирма] [населено място], че ищецът е собственик на имоти № 000210, № 000186, намиращи се в землището на [населено място], [община], имот № 027012, намиращ се в землището на [населено място], [община], имот № 000086, намиращ се в землището на [населено място], [община] и имот № 000043, намиращ се в землището на [населено място] поле, [община], като е осъдил дружеството да предаде владението върху тях. Също така е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че ищецът е собственик на имот № 000073, намиращ се в землището на [населено място], [община], като дружеството е осъдено да предаде владението върху имота. Със същото решение е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че ищецът е собственик на имот № 000091, намиращ се в землището на [населено място], [община] като дружеството е осъдено да предаде владението върху имота. На последно място е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че ищецът е собственик на имот № 000046, намиращ се в землището на [населено място] поле, [община] като дружеството е осъдено да предаде владението върху имота. В касационните жалби се излага твърдения, че обжалваното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон. Според касаторите съдът по съществото на спора неправилно е приел, че Д. е собственик на спорните имоти по силата на закона, без да е проведена процедурата по чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и да са поставени решения по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 от ППЗСПЗЗ за определяне на земеделските земи, които са държавна собственост. Твърди се, че тези решения имат конститутивен характер и ответника по касацията ще придобие правото на собственост върху посочените в тях имоти от момента на издаването им, а не по силата на закона. Тъй като посочената процедура не била извършена Държавата не се легитимирала като собственик на спорните имоти, поради което предявените от нея искове с правно основание чл. 108 от ЗС били неоснователни. Също така се твърди, че съдът неправилно е приел, че договорът за покупко-продажба е нищожен поради противоречие с чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Последната разпоредба била влязла в сила на 10.02.2009 година и съществува като разпоредба от този момент, а договорът е сключен на 30.12.2008 година, поради което не е трябвало той да бъде съобразен с нея. Поискано е решението на Софийския апелативен съд да бъде отменено изцяло и да се постанови друго, с което предявените по делото искове да бъдат отхвърлени.
Д., в качеството си на ответник по трите касационни жалби, е подала отговори на същите с вх. № 8060, вх. № 8061 и вх. № 80622, всичките от 12.06.2015 година, в които е изразено становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, а ако такова бъде допуснато жалбите са оспорени като неоснователни и поради това е поискано оставянето им без уважение, като атакуваното с тях решение бъде потвърдено.
[фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са били уведомени за обжалваното решение на 23.03.2015 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 5351/22.04.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 16.03.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 4897/14.04.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Л. А. П. е била уведомена за обжалваното решение на 15.04.2015 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 4898/14.04.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима
С постановеното по делото определение № 148/10.02.2016 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това дали правото на собственост на Държавата върху земеделски земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗРЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като, макар и да не са заети от сгради и съоръжения на организациите по § 12 и § 29 от ПЗРЗСПЗЗ са негодни за земеделско ползване, възниква по силата на закона или едва след провеждането на процедурата по установяване на правото на собственост на държавата по чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и приключването и с постановени въз основа на нея решения по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27 от ППЗСПЗЗ
Във връзка с така поставения въпрос следва да се има предвид, че ЗСПЗЗ урежда собствеността и ползването на земеделските земи. За да се считат за такива земите трябва да отговарят на изискването на чл. 2 от ЗСПЗЗ, а именно да са преназначени за земеделско производство и за тях не трябва да са налице посочените в т. 1-т. 4 на същата разпоредба обстоятелства, а именно: да се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон; да са включени в горския фонд; да са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради и да са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Правото на собственост върху такива земи може да принадлежи на държавата, общините, юридически и физически лица. Тъй като възможността на физическите лица да притежават земеделски земи преди влизането на ЗСПЗЗ в сила е ограничена в чл. 10 от ЗСПЗЗ е предвидена възможността тези лица да възстановят правото си на собственост върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Предмет на възстановяването по чл. 10 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земите, които са имали земеделски характер към посочения в нея момент, а именно преди образуването на ТКЗС или ДЗС, но същото се извършва реално само ако земите имат земеделски характер по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Правото на собственост върху земите, които са имали земеделски характер към момента на образуването на ТКЗС или ДЗС, но впоследствие са го загубили, поради проведени върху тях мероприятия, не се възстановява, с изключение на изрично посочените в закона случаи (чл. 10, ал. 5 от ЗСПЗЗ, чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и други). За тези земи собствениците имат право на обезщетение по чл. 10б от ЗСПЗЗ.
Правото на собственост върху земеделските земи по чл. 10 от ЗСПЗЗ не се възстановява по силата на закона, а след провеждането на административна процедура, която завършва с решение на съответната общинска служба по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници или по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ (чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне. Тези решения имат конститутивно действие, което означава, че собствеността се възстановява за в бъдеще след влизането им сила, в какъвто смисъл е и даденото с ТР № 1/1997 година, постановено по тълк. д. № 1/1997 година на ОСГК на ВКС тълкуване на закона. Посочената административна процедура се провежда обаче само по отношение на земите, които имат характера на земеделски такива, по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ при провеждането на тази процедура съответната общинска служба установява служебно земите от държавния земеделски фонд и съгласно чл. 45, ал. 2 и чл. чл. 47, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, постановява решение по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. За земите нямат земеделски характер обаче такава процедура не се провежда. Съгласно чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ върху земите във и извън границите на урбанизираните територии (населени места), включени в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради. Това възстановяване обаче се извършва само ако земите имат земеделски характер по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, т. е. са годни за земеделско ползване, което следва и от чл. 1, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. В случаите, когато вследствие на изграждането на стопанския двор земята е загубила качеството си на земеделска и не е годна за земеделско производство е налице извършено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на собствеността и собственика има право на обезщетение по този текст от закона. Поради това тези земи се считат за държавна собственост по смисъла на чл. 10б, ал. 5 (предишна ал. 4) от ЗСПЗЗ. Именно поради това в § 35, ал. 4 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ, обнародван с ДВ бр. 13/09.02.2007 година и в чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ е предвидено издаването на актове за държавна собственост за тези земи. Това тълкуване се подкрепя и от действащите към сегашния момент редакции на чл. 27, ал. 8 и ал. 10 от ЗСПЗЗ, които представляват доразвитие на действащата до този момент правна уредба на този случай. Поради това за тези не се считат за земеделски такива по смисъла на закона и за тях не се извършва процедурата по чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като не се постановяват предвидените в чл. 45, ал. 2 от ППЗСПЗЗ решения на съответната общинска служба по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) или по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ (чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ). За тях се изготвя предвидения в чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ планове-такъв за новообразувани имоти или парцеларен план, в зависимост от това дали се намират извън или в урбанизирана територия. С оглед на правото на собственост на Държавата върху земеделски земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗРЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като, макар и да не са заети от сгради и съоръжения на организациите по § 12 и § 29 от ПЗРЗСПЗЗ са негодни за земеделско ползване, възниква по силата на закона. Това, макар и не пряко е посочено в т. 9 от Решение № 8/19.06.1997 година, постановено по конст. д. № 12/1995 година на Конституционния съд на Република България във връзка с изменение на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е правилно по следните съображения:
Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че с договор № 4/30.12.2008 година, сключен на основание чл. 24, ал. 1, изр. 2, чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, чл. 45а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ, М. на з. и х., представляван от Директора на Областната дирекция „Земеделие”-Видин, упълномощен със Заповед № РД 46-1228/26.09.2008 година е продал на Л. А. П. общо шест недвижими имота, представляващи земи в стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗРЗСПЗЗ, които са били негодни за земеделско ползване и затова неподлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както следва: имот № 000210, намиращ се в землището на [населено място], [община], имот № 000186, намиращ се в землището на [населено място], [община], имот № 000073, намиращ се в землището на [населено място], [община], имот № 000046, намиращ се в землището на [населено място], [община] (впоследствие разделен на имот № 000086 и имот № 00091), имот № 000041, намиращ се в землището на [населено място] поле, [община] (впоследствие разделен на имот № 000043 и имот № 000046) и имот № 027012, намиращ се в землището на [населено място], [община]. Срещу така прехвърленото й право на собственост П. е поела задължението да заплати продажната цена на имотите е в размер 50 751.00 лева, което е трябвало да стане в срок от шест месеца, считано от датата на сключване на договора, с равни по стойност поименни компенсационни бонове. Впоследствие, с договор от 20.03.2009 година, Л. А. П. е прехвърлила правото на собственост върху тези имоти на [фирма] [населено място]. От своя страна това дружество е внесло имот № 000073, намиращ се в землището на [населено място], [община] като апортна вноска в капитала на [фирма] [населено място] и е продало имот № 000091, намиращ се в землището на [населено място], [община] и имот № 000046, намиращ се в землището на [населено място] поле, [община], съответно на [фирма] [населено място] и на [фирма] [населено място].
Съдът е приел, че договорът, с който Л. А. П. е придобила правото на собственост върху посочените по-горе недвижими имоти е нищожен, поради противоречие със закона, поради което е уважил предявения от М. на з. и х., в качеството му на представител на Д., иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД като е прогласил нищожността на договора, приемайки че при сключването му е била нарушена императивната разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Позовавайки се на тази нищожност съставът на Софийския апелативен съд е приел, че Л. А. П. не е могла да придобие правото на собственост върху имотите, предмет на договора, поради което не е могла впоследствие да прехвърли това право на [фирма] [населено място], а то от своя страна не е могло да то прехвърли на [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място]. Отчитайки това обстоятелство и приемайки, че имотите, предмет на спора са държавна собственост, съдът е уважил предявените от М. на з. и х., в качеството му на представител на Д., искове с правно основание чл. 108 от ЗС. При това съдът по същество не е приел защитната теза на ответниците по исковете, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху недвижимите имоти, които са предмет на спора. Прието е за установено, че имотите са част от стопански дворове на организации по § 12 и § 29 от ПЗРЗСПЗЗ, не са заети от сгради и съоръжения, но са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване. Посочено е, че липсват данни, а и по делото не се е твърдяло имотите да са възстановени на други лица в установените в ЗСПЗЗ срокове като е безспорно установено, че към тях не са отправяни реституционни претенции. С оглед на това е прието, че имотите са част от държавния земеделски фонд. Съдът е приел, че изводът му не се опровергава от разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно която земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие, като съгласно ал. 2 в случаите по ал. 1 общинската служба по земеделие взема решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 от ППЗСПЗЗ. Според състава на Софийския апелативен съд посоченото от ответниците ТР № 1/1997 година, постановено по тълк. д. № 1/1997 година на ОСГК на ВКС се отнася само до възстановяване на правото на собственост на физически лица и е неотносимо към установяване на правото на държавна собственост. Посочено е, че след като реституцията представлява законово уредени процедури по възстановяване на предишното фактическо и правно положение на имоти, които са били принудително одържавени или фактически завзети и след като законодателят е използвал термина „запазва” в разпоредбата на чл. 24 от ЗСПЗЗ относно собствеността на Д., то процедурата по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, респективно чл. 27 от ППЗСПЗЗ е без правопораждащ ефект и има за цел да конкретизира и индивидуализира имотите останали държавна собственост. Според състава на Софийския апелативен съд решаващо е не липсата на представено решение по чл. 18ж или по чл. 27 от ППЗСПЗЗ за конкретните имоти, а това, че по отношение на тях са налице пречките на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ за възстановяването им на бивши собственици, поради което и по правилото на този текст те били държавна собственост. От тези мотиви на съда следва извода, че Държавата е придобила собствеността върху спорните имоти по силата на закона. Обратното становище се е поддържало в производството пред двете досегашни инстанции от всички касатори, които поддържат, че издадените по реда на чл. 45, ал. 2 от ППЗСПЗЗ решения по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 от ППЗСПЗЗ имат конститутивен характер, поради което наличието им е задължителна предпоставка за да се приеме, че Държавата е собственик на спорните имоти.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице П. И. П., а също така и от представените по делото удостоверения № 40, № 41, № 42, № 43, № 44 и № 45, всичките от 15.02.2013 година на Общинска служа по земеделие [населено място] се установява, че имотите предмет на договор № 4/30.12.2008 година, сключен на основание чл. 24, ал. 1, изр. 2, чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, чл. 45а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ, представляват земи, които са включени в стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗРЗСПЗЗ и които са били негодни за земеделско ползване. Имотите са незастроени, като съгласно данните от цифровата ортофотокарта на землищата на населените места, където са се намирали имотите, изготвена към септември 2006 година в тях е имало основи на разрушени сгради на организациите по § 12 и § 29 от ПЗРЗСПЗЗ. С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, имотите предмет на договора са били частна държавна собственост по силата на закона. Същевременно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, в редакцията и към момента на сключването на договора, предвижда че лицата, които са придобили правото на собственост върху сгради от имуществото на организациите по § 12 от ПЗРЗСПП могат да придобият правото на собственост върху прилежащата част от имота, чрез плащане на цената с разсрочване за три години на равни годишни вноски и индексация на дължимата сума с 20 на сто от размера на годишната инфлация или чрез внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд. Самият начин на извършването на продажбата е уреден в разпоредбата на чл. 45а от ППЗСППЗ, която предвижда, че за това е необходимо искане на собственика на сградата и договорът се сключва без провеждането на търг. От тази възможност обаче могат да се ползват само изрично посочените в разпоредбите лица, каквото Л. А. П. не е, тъй като няма доказателства да е придобивала собствеността върху сгради в спорните имоти преди евентуално те са били разрушени. Освен това П. не твърди изрично, че е такова лице. Въз основа на това въззивният съд е направил извод, че Л. А. П. не е могла да придобие правото на собственост върху недвижимите имоти по реда на чл. 27, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и чл. 45а от ППЗСПЗЗ, а само по реда на чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ-след провеждането на търг. Приел е, че правилото на чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ има императивен характер, поради което нарушението му влече след себе си нищожност на договора по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. В тази връзка съдът не е отчел, че разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗЗД е създадена със ЗИДЗСПЗЗ, обнародван в ДВ бр. 10/06.02.2009 година и е в сила от 10.02.2009 година. Оспорваният в сегашното производство договор № 4/30.12.2008 година е сключен преди влизането на разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ в сила, поради което не е съществувала възможност договорът да бъде съобразен с нея. Затова не може да се твърди, че нищожността на договора по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД произтича от нарушението на чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Обосновавайки нищожността на договора с тази разпоредба съставът на Софийския апелативен съд е приложил неправилно материалния закон, но това само по себе си не е основание за отмяна на решението му.
По силата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към момента на сключването на оспорвания договор, земите, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и § 29 от ПЗРЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна собственост, като стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от М. на з. и х.. Разпоредбата не предвижда конкретните правни способи за извършване на разпореждане с посочените в нея имоти. Съгласно чл. 45б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към момента на сключването на оспорвания договор, земите по чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ могат да бъдат придобивани от физически или юридически лица чрез замяна. Тази разпоредба урежда като способ за разпореждане само замяната. Същевременно способите за извършване на разпореждане с имоти държавна собственост са уредени в чл. 44 и чл. 45 във връзка с чл. 43 от ЗДС. Продажбата като способ за разпореждане с имоти частна държавна собственост е предвидена в чл. 44 от ЗДС и се извършва по реда на чл. 42 и следващите от ППЗДС чрез провеждане на търг. От изложеното дотук следва, че ако не са налице предвидените в закона изключения правото на собственост върху земи по чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, каквито са тези предмет на оспорвания договор, може да бъде придобито само след проведен търг или замяна. Разпоредбите, уреждащи тази материя, към момента на сключването на оспорвания договор, а именно чл. 45б от ППЗСПЗЗ, както и чл. 44 и чл. 45 във връзка с чл. 43 от ЗДС имат императивен характер, поради което нарушаването им влече след себе си нищожност на сключените договори на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. В случая е установено, че Л. А. П. не е могла да придобие правото на собственост върху имотите, предмет на с договор № 4/30.12.2008 година, на посоченото в него основание за това, а именно чл. 24, ал. 1, изр. 2, чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, чл. 45а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Затова тя е могла да придобие правото на собственост само по реда на покупко-продажба след проведен търг или замяна. Такива не са налице поради което сключеният между М. на з. и х., представляван от Директора на Областната дирекция „Земеделие”-В., упълномощен със Заповед № РД 46-1228/26.09.2008 година, като продавач и Л. А. П., като купувач договор № 4/30.12.2008 година е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД-поради противоречие с чл. 45б от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към момента на сключване на договора, както и на чл. 44 и чл. 45 във връзка с чл. 43 от ЗДС. С оглед на това крайният извод на състава на Софийския апелативен съд за нищожност на договора е правилен, поради което не е налице основание за отмяна на решението му.
Нищожността на сключения между М. на з. и х., представляван от Директора на Областната дирекция „Земеделие” - В., упълномощен със Заповед № РД 46-1228/26.09.2008 година, като продавач и Л. А. П., като купувач договор № 4/30.12.2008 година е начална, поради което П. не е могла да придобие правото на собственост върху имотите, които са били негов предмет. Затова тя не е могла да прехвърли това право на последващите й правоприемници по делото, чрез сключените в последствие между тях договори, а те също не са могли да се разпоредят валидно с имотите в полза на трети лица. Тъй като по делото е доказано, че имотите са държавна собственост и договорът за покупко-продажба на същите е нищожен, то Държавата не е загубила правото на собственост и то не е преминало в ответниците по делото. Затова предприетите действия на ответниците за разпореждане с имотите са непротивопоставими на ответника по касацията, от което следва, че имотите се владеят от третите лица без правно основание за това. Предвид на това предявените по делото искове по чл. 108 от ЗС са основателни и правилно са били уважени от състава на Софийския апелативен съд.
По горните съображения обжалваното решение на Софийския апелативен съд е правилно и трябва да бъде потвърдено-ц
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 457/09.03.2015 година на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 3431/2014 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2. |