Р Е Ш Е Н И Е № 181 гр. София, 10.12.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илияна Рангелова и участието на прокурор Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Колева НД № 773/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 63/2020 г. на апелативен съд – Пловдив с претенция за отмяна на постановеното решение № 59/08.04.2020 г., с което е изменена присъда № 9 от 18.03.2019 г. по НОХД № 476/2018 г. на окръжен съд – Стара Загора и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решението си апелативният съд – Пловдив е преквалифицирал деянието на подс. Т. Н. Д. от престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК в такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК апелативен съд – Пловдив е намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от девет на три месеца лишаване от свобода, както и размера на глобата от 2500 лв. на 1000 лв. В останалата част присъдата е потвърдена. Основанията за възобновяване, посочени в искането са по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа искането за възобновяване въз основа на изложените в него доводи. Защитникът на осъдения Д. моли съда да не уважава предложението на Главния прокурор. Осъденият не взема становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С присъда № 9 от 18.03.2019 г. по НОХД № 476/2018 г. окръжен съд – Стара Загора е признал подсъдимия Т. Н. Д. за виновен в извършено на 13.04.2018 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК му е наложил наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 2500 лв. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, както и предварителното задържане по ЗМВР и по чл. 64 от НПК от районна прокуратура – Стара Загора, считано от 13.04.2018 г. до влизане в сила на присъдата. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, наложено на подс. Д. по НОХД № 1079/2016 г. по описа на РС – Царево, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от три години, считано от 02.09.2016 г. С определение от 20.06.2019 г. на апелативен съд – Пловдив по ВНОХД № 252/2019 г. мярката за неотклонение на Т. Д. била изменена от „домашен арест“ в „подписка“. Постановеното по това дело решение № 171/24.09.2019 г., с което присъдата на окръжен съд - Стара Загора била изменена като наказанието на Д. било намалено на 7 месеца лишаване от свобода, било отменено от ВКС с решение № 250/11.02.2020 г. и делото върнато за ново разглеждане на апелативен съд – Пловдив. С решение № 59/08.04.2020 г. по ВНОХД № 63/2020 г. апелативен съд – Пловдив изменил присъда № 9 от 18.03.2019 г. по НОХД № 476/2018 г. на окръжен съд – Стара Загора като преквалифицирал деянието на подс. Т. Н. Д. от престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК в такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК апелативен съд – Пловдив намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от 9 на 3 месеца лишаване от свобода, както и размера на глобата от 2500 лв. на 1000 лв. В останалата част присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е допустимо, т. к. е подадено от компетентен орган в съответствие с правомощието му по чл. 420, ал. 1 от НПК, по отношение на акт от категорията на посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК – решение на апелативен съд, непроверявано по касационен ред и е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК за възобновяване не са налице. Касационният състав провери постановения от апелативната инстанция съдебен акт и намери, че не са налице очевидно несъобразени доказателства, които да налагат възобновяване на производството. На първо място, в предложението на Главния прокурор се признава, че държаното от осъдения Т. Д. количество наркотично вещество не е голямо – 0,6326 г. Нещо повече, то е на стойност 15,81 лв. Въззивната инстанция е съобразила, че Т. Д. няколко пъти е купувал от свид. А. И. наркотични вещества, защото се дрогира, а количеството, закупувано от осъдения е по едно пакетче веднъж седмично. В аналогичен смисъл е заявеното от привлеченото към наказателна отговорност лице в обясненията му и в проведената очна ставка между него и свид. Ш., от която е видно изявлението на Д., че е закупил инкриминираното количество наркотик за себе си, за лична употреба. Следователно, касае се до лице инцидентно употребяващо наркотични вещества. На второ място, акцентирането от страна на държавното обвинение на широката разпространеност на деянията, свързани с наркотични вещества и вредата върху здравето, която те нанасят, не могат да обусловят завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние. Тъкмо обратното. Касае се до по-ниска степен на обществена опасност на престъплението именно заради количеството инкриминирано наркотично вещество, неговата парична равностойност и данните, че забраненото вещество е било за лична употреба на осъдения. На трето място, основателно е изведено от апелативния съд, че Д. е личност с невисока обществена опасност, независимо от предходното му осъждане за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК. Такъв извод е направил първостепенният съд при индивидуализиране размера на наказанието, което следва да бъде понесено от Д., като се е обосновал с наличието на едно изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство – количеството намерено наркотично вещество, както и констатирането на други смекчаващи отговорността обстоятелства – млада възраст и трудова ангажираност. По тези съображения окръжен съд – Стара Загора е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Второинстанционният съд, който е преминал към по-лека правна квалификация в решението си, не е констатирал отегчаващи отговорността на Д. обстоятелства, което означава, че е установил само смекчаващи такива и на практика в решението си е препратил към мотивите на първостепенния съд в тази част. Макар и да не го е отразил изрично в акта си, апелативният съд несъмнено е имал предвид приетите от него три броя изключително положителни характеристики за личността на Т. Д. – от М. към РУП – Ч., от управителя на Б. 1968, където Д. е работил и от кметския наместник в [населено място], общ. Ч., където е настоящия адрес на осъдения, които говорят в подкрепа на извода, че независимо, че става дума за лице, на което е наложено условно наказание и в чиито изпитателен срок е извършено настоящото деяние, не се касае до лице с трайно установени престъпни навици, нито за лице със завишена степен на обществена опасност. Това е така и поради факта, че предмет на НОХД № 1079/2016 г. по описа на РС – Царево е престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, което не е тежко умишлено такова по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Затова този състав споделя виждането на предходната инстанция, че спрямо осъдения са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по ВНОХД № 63/2020 г. по описа на апелативен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.