Р Е Ш Е Н И Е № 199 Гр.С., 28.12.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.5549 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на П. А. П., Д. Д. Б. и [фирма] срещу решение №.194/8.06.16 по г.д.№.147/16 на Врачански окръжен съд – с което, след частична отмяна на решение от 7.12.15 по г.д.№.541/15 по описа на Врачански районен съд, ответниците са осъдени да платят солидарно на В. Г. К. 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с лихви и разноски. Ответната страна В. Г. К. оспорва жалбите. С определение №.504/12.06.17 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК относно отговорността за публикация и тежестта на доказване на авторството, противоправното действие и причинно-следствената връзка между него и вредите. С обжалваното решение въззивният съд е намерил исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от публикувана в сайт „Трибали.инфо” статия със заглавие „ШОК! В. К. става областен на В.” за частично основателни. Приел е, че на [фирма] - с управител и собственик на капитала Д.Б., е предоставено информационно пространство на електронен сайт www.tribali.info, който на 7.06.13 е публикувал горепосочената статия; тя не съдържа данни за автор - поради което [фирма] като издател на електронната медия, заедно с всички репортери от сайта, носят отговорност за верността на написаното и че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване; затова предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД са допустими спрямо ответниците. Отразил е, че по въпроса налице ли е тяхно противоправно поведение в качеството им на издатели на статията, следва да се съобрази чл.39 от Конституцията /съгласно който всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, но без да накърнява правата и доброто име на другиго/, поради което когато сайт публикува статия с факти, засягащи честта на друго лице, трябва да провери тяхната достоверност. В случая изнесената информация представлява твърдения и оценки за факти и оценки и мнения за личността на К.; на проверка подлежат фактическите твърдения; част от тях са доказани, а друга /че, започвайки работа в „Тролейбусен траспорт”, К. веднага „се насочва към поста на управителя Д.Г.” и „започва подмолни действия по всички фронтове, за да го уволни”, „да пише жалби до всички институции в държавата без църквата, които не отговаряли на истината”, че „успяла да открадне снимки от архива /на в.”Конкурент”/, че „още щом е изхвърлена на улицата” се е съгласила, ако стане областен управител, да е кукла на конци, а истинските решения да взема самият Б. /известен лидер на Д. във В./, „вече се правят залози колко седмици, след като тя стане областен управител, ще започне да плете интриги срещу поредния й работодател”/ - не. Последните засягат неоправдано доброто име, честта и достойнството на ищцата като личност и журналист, като са й били причинени неимуществени вреди. Предвид изложеното, съдът е приел, че тъй като статията от електронния сайт е колективен труд без автор, то солидарно отговарят тези, които са имали достъп до предоставеното информационно пространство на сайта и работещи там – а това са ответниците. Обобщил е, че са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ извършено деяние /статия от 7.06.13 „Шок! В. К. става областен управител”, публикувана в електронната медия/; 2/ противоправно поведение на ответниците /като издатели на статията са нарушили правото на чест, добро име на К. като човек и журналист предвид клеветнически фактически твърдения по три пункта от статията/; 3/ причинна връзка между противоправното поведение и настъпилия резултат – претърпяна неимуществена вреда /накърняване на доброто име, уронване на честта и достойнството, огорчение, обида и притеснение по повод написаното/; 4/ вината се предполага до доказване на противното и тази презумпция не е оборена. За възмездяване на претърпените вреди е определено обезщетние в размер на 2000лв., платимо солидарно. В отговор на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: По първия въпрос: Отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато във връзка с него са произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира; отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при и по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил работата; главният редактор на печатно издание не е работодател на журналистите в него, не е възложител на тяхната работа /тя се възлага от лицето, което се явява издател/-и затова не може да бъде държан отговорен за изнесената от тях информация на основание чл.49 ЗЗД; такава отговорност носи издателят; главният редактор може да отговаря само за собственото си виновно и противоправно поведение – т.е. доколкото в конкретния случай е установено, че разпространяването на клеветническа информация се дължи на негови - а не на автора на статията - действия /напр. при внасяне в същата, против волята на автора, на злепоставяща информация (в този случай неин разпространител, въпреки формалното авторство на статията, би се явил главният редактор, а не журналистът), при разпореждане на главния редактор за публикуване на информация - въпреки съзнанието за неверността й/; но-за изготвен от друго лице материал, който е публикуван без намеса, и който съдържа клеветническа информация, главният редактор на изданието не отговаря - нито по реда на чл.45 ЗЗД, нито по реда на чл.49 ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика /реш.№.147/18.03.11 по г.д.№.1640/10, ІV ГО, реш.№.147/19.06.12 по г.д.№.582/11, ІV ГО/, която настоящият състав напълно споделя. По втория изведен въпрос: Съгласно чл.154 ал.1 ГПК (чл.127 ал.1 ГПК /отм./), всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага (чл.45 ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД /реш.№.147/19.06.12 по г.д.№.582/11, ІV ГО на ВКС/. По основателността на касационната жалба: С исковата молба се претендират вреди от материал, публикуван в електронен сайт, който съдържа неверни и клеветнически твърдения, уронващи авторитета на ищцата и доброто име й име в обществото. Претенцията е насочена срещу физически лица – които, с оглед посоченото в исковата молба, според данните, с които ищцата разполага, са автори на статията - като Д.Б. е и управител на [фирма], и юридическо лице – което е собственик и издател на сайта. Търси се ангажиране на отговорността им съответно за лични виновни действия /по отношение на физическите лица/ и за чужди действия /на юридическото лице като издател/. В практиката на ВКС трайно и безпротиворечиво се приема, че предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД са наличие на вреди, деяние на ответника, противоправност на същото, причинна връзка между деянието и вредата, и вина – като установяването на първите четири е в тежест на ищеца, а оборването на презумпцията за вина – на ответника. Ангажирането на отговорността по чл.49 ЗЗД за чужди действия предполага допълнително установяване и на възлагане на работата – което е в тежест на ищеца. В случая изложените с исковата молба твърдения, респективно наличието на елементите на фактическите състави на чл.45 и чл.49 ЗЗД, са оспорени. Оспорена е и верността на приложения към исковата молба документ - писмо изх.№.23099/9.08.13 на МВР, РУ Полиция [населено място] - съгласно който собственик на информационния сайт „Трибали инфо” е [фирма] със собственик на капитала и управител Д.Б., а автори на публикацията са Д.Б., П.И. и П.П.. Същевременно, не е открито производство по оспорване на същия и не е дадена възможност на страните да ангажират доказателства във връзка с така направеното оспорване. Не са обсъдени и съдържащите се в приложената полицейска преписка /вх.№.16541/13 и вх.№.18243/13/ по описа на РУП В. изявления на страните по делото, респективно не е изследван въпроса дали и какви лични действия са осъществили ответниците с оглед изготвянето на публикувания материал. Обосновани са твърденията на касаторите, че като е приел, че при непосочен автор на статия заедно с дружеството издател отговорност носят всички репортери от сайта, респективно, че тази отговорност е налице без да е установено дали същите само са чели или редактирали и кой какво точно е вършил по статията, въззивният съд на практика се е отклонил от цитираната в отговора на правните въпроси задължителна практика. Отделно от изложеното, по отношението на физическите лица са обсъждани предпоставки за ангажиране на отговорността им като издатели, които не са били изрично въвеждани с исковата молба, като същевременно не е изследвано обстоятелството извършвана ли е била добросъвестна журналистическа проверка. При тези обстоятелства, с оглед допуснатите процесуални нарушения, въззивният съд е постановил порочен акт. Предвид изложеното атакуваното решение трябва да се отмени на основание чл.281 т.3 ГПК, а делото – да се върне за ново гледане на въззивния съд с указания за извършване на съответни процесуални действия. При новото гледане следва да се извърши: откриване на производство по оспорване на писмо изх.№.23099/9.08.13 на МВР, РУ Полиция [населено място], с предоставяне на възможност за ангажиране на доказателства в тази връзка; произнасяне по наведените в исковата молба основания за ангажиране на отговорността на всеки от ответниците – съответно като автори /ФЛ/ и издател /ЮЛ/ - като при необходимост се извърши допълнително й уточняване, респективно отделяне на спорното от безспорното във връзка с релевантните обстоятелства; обсъждане на всички събрани по делото доказателства, вкл. признанията на страните в изходящи от тях документи, за установяване наличието на предпоставките на чл.45 и чл.49 ЗЗД /съобразно задължителната практика и отговора на правните въпроси, като се изясни налице ли е и какво участие на всяко от лицата в съставяне на писмения текст на статията/ за ангажиране на отговорността на ответниците; изследване извършена ли е добросъвестна журналистическа проверка преди публикуването на статията. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №.194/8.06.16 по г.д.№.147/16 на Врачански окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: