РЕШЕНИЕ № 33 София, 19. февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3050 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 20-29/23.10.2014 на Монтанския окръжен съд по гр.д. № 227/2013, с което е отменено частично решението на Берковишкия районен съд от 22.05.2013 г. по гр.д. № 109/2013, като са уважени предявените искове за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот поради противоречие с добрите нрави и за ревандикация на имота, и е отхвърлен искът за връщане на даденото по нищожния договор. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за възможността съдът да основе решението си на факти и обстоятелства, които не се съдържат в основанието на исковата молба, кой е крайният момент, до който може да се направи възражение за погасителна давност и може ли това възражение да се направи за първи път пред въззивната инстанция, за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания в жалбата и за възможността при оспорване валидността на извършена сделка от ненавършило пълнолетие дете да бъде проверявана правилността на издаденото от съда разрешение за същата сделка, и по материалноправните въпроси: опорочава ли извършената разпоредителна сделка неизслушването на навършилото 10 години дете и невземането на становище от органа за защита на детето при издаването на разрешение за разпореждане с имота, както и нищожността на сделката за една част имота, прехвърлена от едно лице, засяга ли и останалата част от имота, прехвърлена от друго лице. По първия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба. Само въз основа на тях съдът може да признае съществуването на спорното право. Ако твърдяното от ищеца право не е възникнало от тези факти, съдът отрича съществуването му. Без надлежното въвеждане на други факти в процеса чрез съответно изменение на иска по основание, съдът не може да признае съществуването на спорното право, възникнало от тези други факти. Съгласно т. 4 ТР № 1/2013, ВКС, ОСГТК възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила (например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство) не е могла да ги заяви пред първата инстанция. Въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само по посочените във въззивната жалба конкретни оплаквания в какво се състои неговата порочност. Когато съдът не следи служебно за интереса на някоя от страните или за интереса на ненавършили пълнолетие деца, той може да установи служебно само порокът невярна правна квалификация, като е длъжен да де вярната правна квалификация на правата, претендирани от страните, както и на техните възражения, реплики и дуплики. Касационно основание е както произнасянето на въззивния съд по непредявено оплакване, така и непроизнасянето по предявено оплакване. Когато издава разрешение за разпореждане с имот от ненавършил пълнолетие, запретен или съпруг собственик, съдът съдейства на гражданските правоотношения, като постановява охранителен акт, който не подлежи на обжалване и може да бъде оспорен с иск от трети лица (когато са накърнени техни права чл. 537, ал. 2 ГПК) и от прокурора (когато е накърнен обществен интерес и е нарушен закона чл. 537, ал. 3 ГПК). Когато законодателят прецени, че е необходимо да бъде уредена възможност за обжалване на охранителния акт, той изрично урежда участието на прокурор и/или на заинтересовани страни в охранителното производство (при регистрацията на търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел, при промяна име, установяване на факти и др.), а когато прецени, че трети лица не следва да бъдат обвързани от издадения охранителен акт – изрично урежда тази непротивопоставимост поради неучастието им в охранителното производство (чл. 546, ал. 3 ГПК). Сделките на разпореждане с недвижими имоти (и някои други права) от ненавършил пълнолетие са подчинени на особен режим: едни сделки – дарение, отказ от права и даване на заем са забранени (чл. 130, ал. 4 СК), а други може да бъдат извършени с предварителното разрешение на районния съд (чл.130, ал. 3 СК). За да разреши извършването на сделката районният съдия преценява дали тя противоречи на интереса на ненавършилия пълнолетие, съответно – наличието на нужда или очевидна полза за него или извънредни нужди на семейството. Забранените сделки са нищожни, дори за извършването им да е издадено разрешение от районния съд. За действителността на подчинените на разрешителен режим сделки правно значение има наличието или отсъствието на разрешение. При оспорване на действителността на разрешена сделка е без правно значение дали са били налице предпоставките за издаване на разрешението и нарушена ли е процедурата по издаването му. Разбира се, ако извършената сделка страда от други пороци, тя може да бъде оспорена според естеството на всеки от тях. Когато съсобственици прехвърлят съсобствения имот, пороците, засягащи разпореждането от единия съсобственик с неговата част не могат да се отразят по никакъв начин на разпореждането от друг съсобственик с неговата част. Никой от съсобствениците не може да черпи права от пороци, засягащи други части от имота. Приобретателят обаче може да предяви иск за разваляне на целия договор, ако бъде евинциран дори от част от имота. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оспорваната сделка ищецът като малолетен заедно с баща си са продали на ответника първият своята ј, а вторият неговите ѕ идеални части от жилище през 2004 г. Продажбата е извършена с разрешението по чл. 73 СК на районния съд, като в охранителното производство детето не е изслушано и не е взето становище от органа по закрила на детето. В производството по издаване на разрешението бащата на ищеца е заявил, че продажбата се налага, за да се осигури неговата издръжка и тази на детето, след като бъде закупено по-малко жилище. Сделката е извършена чрез пълномощница на бащата, която е назначена и като особен представител на малолетния тогава ищец (13-годишен), като имотът е продаден за сумата 3.000 лева на малолетния тогава ответник – син на представляващата продавачите, като бащата на ищеца е подписал разписка, че е получил като цена сумата 15.000,00 лева. Сделката е извършена в нарушение на закона, който изисква изслушването на навършилия 10-годишна възраст малолетен и становище на органа за закрила на детето; както и на добрите нрави, тъй като след сделката бащата се е преместил да живее при семейството на представляващата продавачите и не е закупил по-малко жилище. Бащата на ищеца е поискал съдействие от прокуратурата за прекратяване на осиновяването на ищеца поради неуравновесеното му поведение в пубертетната възраст, но такова съдействие от прокуратурата му е отказано, а ищецът е настанен в социално заведение, тъй като бащата, в напреднала възраст и тежко здравословно състояние, сам е имал нужда от грижи и не е бил в състояние да се грижи за него. Сделката е нищожна изцяло, тъй като волята на страните е била да бъде закупен целия имот, а не само част от него. Купувачът по нищожния договор не е станал собственик и дължи да върне владението на имота на действителния собственик, но платената от него цена не подлежи на връщане, тъй като вземането за връщане на платената цена е погасено по давност. Правилно въззивният съд е приел, че през 2004 година малолетният тогава ищец е притежавал ¼ от процесния имот, а баща му, чийто единствен наследник е ищецът – останалите ¾ от имота. Също правилно съдът е приел, че за продажбата на притежаваната от малолетния тогава ищец част от имота се е изисквало разрешение от районни съд по чл. 73 СК/1985, както и че такова разрешение е издадено. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че евентуални пороци по отношение на разпореждането с частта на ищеца има каквото и да било правно значение за разпореждането с частта на неговия баща. Също в нарушение на закона съдът е приел, че за действителността на разрешена сделка има значение дали са били налице предпоставките за издаване на разрешението от районния съд и нарушена ли е процедурата по издаването му, както и че разликата между заявените намерения на законния представител при искане на разрешението и поведението му след извършване на разрешената сделка имат отношение към добрите нрави. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че с оспорваната сделка ищецът като малолетен заедно с баща си са продали на ответника първият своята ј, а вторият неговите ѕ идеални части от жилище през 2004 г. Продажбата е извършена с разрешение по чл. 73 СК/1985. В производството по издаване на разрешението бащата на ищеца е заявил, че продажбата се налага, за да се осигури неговата издръжка и тази на детето, след като бъде закупено по-малко жилище. Сделката е извършена чрез пълномощница на бащата, която е назначена и като особен представител на малолетния тогава ищец (13-годишен), като имотът е продаден на малолетния тогава ответник – син на представляващата продавачите, за сумата 15.000 лева, която бащата на ищеца е получил в брой. След извършването на сделката бащата на ищеца е поискал съдействие от прокуратурата за прекратяване на осиновяването на ищеца поради неуравновесеното му поведение в пубертетната възраст, но такова съдействие от прокуратурата му е отказано, а ищецът е настанен в социално заведение, тъй като бащата, в напреднала възраст и тежко здравословно състояние, сам е имал нужда от грижи и не е бил в състояние да се грижи за него. Видно от изложеното, като е продал притежаваните от него ѕ идеални части от жилището на ответника за 11.250 лева (цена два пъти по-висока от данъчната оценка) бащата на ищеца и ответникът не са накърнили с нищо добрите нрави. Добрите нрави са накърнени при продажбата на притежаваната от ищеца ј идеална част от жилището за сумата 3.750 лева, тъй като резултатът от нея е лишаването на ищеца от наследството от майка му. Действително към момента на продажбата ищецът се е нуждаел от издръжка и грижи, които бащата не е бил в състояние да му осигури, но той не му ги е осигурил и след извършването на оспорваната сделка, макар външно тя да е била предназначена за това. Съгласно чл. 34 ЗЗД даденото по нищожния договор подлежи на връщане, което трябва да стане едновременно (чл. 90 ЗЗД). Придобивната давност на ответника е прекъсната с предявяванто на иска за владение върху жилището, а възражение за погасителна давност за вземането за връщане на цената не е направено до приключването на срока за отговор на исковата молба, поради което ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца владението на ј ид.ч. от имота, при условие, че ищецът му плати сумата 3.750 лева. На ответника Ц. М. И. следва да бъдат присъдени съответната част от разноски по делото в размер на 220,00 лева по компенсация. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 20-29/23.10.2014 на Монтанския окръжен съд по гр.д. № 227/2013. ПРИЗНАВА за нищожен като накърняващ добрите нрави сключения между П. И. П., Е. [ЕГН] и Ц. М. И., Е. [ЕГН] с нотариален акт, вписан с вх.рег.№ **** от 05.11.2004 г. акт № *** том *** дело № 2838/2004 в Службата по вписванията при Монтанския районен съд, договор за продажба на ј идеална част от А. № * на ет. * в сградата на блок М. *, построен върху държавна земя в [населено място], [жк], състоящ се от кухня, спалня, хол, баня-тоалетна и антре със застроена площ 60,70 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № * с полезна площ 3,37 кв.м. и 4,75 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседи, на жилището: от изток – двор, от запад – стълбище, от север – апартамент № * и от юг – апартамент № * и на мазето: от изток – улица, от запад – мазе № *, от север – коридор и от юг – стълбище. ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване на нищожността поради накърняване на добрите нрави на сключения между И. П. И., Е. [ЕГН] и Ц. М. И., Е. [ЕГН] с нотариален акт, вписан с вх.рег.№ **** от 05.11.2004 г. акт № *** том *** дело № 2838/2004 в Службата по вписванията при Монтанския районен съд, както и исковете за прогласяване нищожността на същите договори поради противоречие на закона. ОСЪЖДА Ц. М. И. от М. да предаде на П. И. П. от М. владението на ј идеална част от описания подробно по-горе А. № * ПРИ УСЛОВИЕ, че П. И. П. от М. плати на Ц. М. И. от М. сумата 3.750 лева на основание чл. 34 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ иска за предаване на владението на останалите ѕ идеални части от описания по-горе А. № *. ОСЪЖДА П. И. П. от М. да заплати на Ц. М. И. от М. сумата 220,00 лева разноски по компенсация за всички инстанции. ОСЪЖДА Ц. М. И. от М. да заплати в полза Върховния касационен съд сумата 78,25 лева такса според уважената част на иска. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.