4 1 Р Е Ш Е Н И Е № 148 София, 01 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 173 по описа за 2014 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия М. Р. Д. против присъда № 4855 от 29.11.2013 г., постановена по внохд № 358/13 г. на Окръжния съд-гр.Благоевград. Жалбоподателят претендира да са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска оправдаване. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от защитника му – адв.Ш., който представя допълнителни съображения към касационната жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 518/2008 г. Районният съд-гр.Гоце Делчев признал подсъдимия за невинен и го оправдал по предявените му обвинения, както следва: - за деяние, извършено на 23.05.2001 г. по чл.201, пр.1 НК; - за деяние, извършено на 28.05.2001 г. по чл.201, пр.1 НК; - за деяние, извършено в периода от 2002 г. до 06.12.2002 г. по чл.201, пр.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК; - за деяние, извършено в периода от 01.10.1999 г. до 19.03.2003 г. по чл.201, пр.1 НК; - за деяние, извършено в периода от 01.10.1999 г. до 15.03.2003 г. по чл.201, пр.1 НК и за деяние, извършено на 30.03.2003 г. по чл.201, пр.1 НК. По внохд № 358/13 г., образувано по протест на прокурора, БОС отменил присъдата на ГДРС в частта, с която подсъдимият Д. е оправдан за две престъпления по чл.201, пр.1 НК, извършени на 23.05.2001 г. и на 28.05.2001 г., и вместо това постановил обжалваната нова присъда, с която признал подсъдимия за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, в периода от 23 до 28 май 2001 г., в качеството си на длъжностно лице – управител на ПК”Бор”, [населено място], присвоил пари – сумата от 3 102, 59 лева, собственост на кооперацията, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като на 23.05.2001 г. присвоил сумата от 1 505,01 лева, получена по издадена фактура № 2352202 за доставка на стоки от [фирма]-гр.София, и на 28.05.2001 г. присвоил сумата от 1 597,48 лева, получена по издадена фактура № 2352249 за доставка на стоки от [фирма]-гр.София, поради което и на основание чл.201, пр.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години. На основание чл.37, ал.1, т.7 НК БОС лишил подсъдимия от право да упражнява дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от 1 година. Със същата присъда БОС оправдал подс.Д. по обвинението да е извършил две отделни престъпления за посочения период при условията на съвкупност. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Възражението относно наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е основателно, поради което оспореният съдебен акт следва да се отмени съответно, а делото върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Допуснато е противоречие между решението на съда, обективирано в диспозитива на присъдата, и съображенията, на които то се основава, намерили място в мотивите на съдебния акт. Подсъдимият е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 23 до 28 май 2001 г., в качеството си на длъжностно лице – управител на ПК „Бор” [населено място], присвоил пари – сумата от 3 102,59 лева, собственост на кооперацията, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като на 23.05.2001 г. присвоил сумата от 1 505, 01 лева, получена по издадена фактура № 2352202 от 23.05.2001 г., а на 28.05.2001 г. присвоил сумата от 1597,48 лева, получена по издадена фактура № 2352249 от 28.05.2001 г., за доставка на стоки (захарни изделия), от [фирма]-гр.София, с което осъществил състава на чл.201, пр.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК. Иначе казано, подсъдимият е осъден за присвояването на пари. В мотивите на присъдата обаче, този извод не е защитен надлежно. Обобщено, от фактическа страна е установено следното: Преди 23 май 2001 г. подсъдимият получил от касата на кооперацията сумата от 3 102, 49 лева, с която реализирал две сделки с [фирма]-гр.София – покупко-продажби на захарни изделия, за които са издадени инкриминираните по делото две фактури от 23 и 28 май 2001 г.Сделките са реални. За периода от 01.10.1999 г. до 15.05.2003 г. в ПК липсва първична и счетоводна отчетност, касовата книга е водена в нарушение на специалните изисквания, като не са отчитани и осчетоводявани разходни касови ордери за получени парични средства и не е задължавана партидата на подсъдимия по сметка 422 „Подотчетни лица”, за получени от него суми; за предадените на магазинерите стоки подс.Д. не е оформял своевременно стокови разписки за получените от МОЛ стоки, като сметките на последните не са били задължавани; в хода на ревизия, извършена по заповед на Директора на Дирекция „Финансов контрол” на ЦКС-гр.София, е сторнирана сумата от 3102 лева за двойно задължена стока (тази по коментираните фактури). Наличните два броя стокови разписки, с различно съдържание, са изследвани графологично, като е установено, че те са подписани от подсъдимия и св.П. – главен счетоводител на ПК, която оформила тези счетоводни документи на основание представените от подсъдимия фактури. Стоките, предмет на сделките по фактурите, не са постъпили в имуществото на ПК, тъй като не са предадени на МОЛ-св.К.. При тези факти, съдът по същество приел, че подс.Д. се е разпоредил със сумата от 3102,49 лева, изразходвана в негов личен интерес, тъй като стоките, закупени със същите не са предадени на кооперацията (л.209). Ползваната от съда правна конструкция не държи сметка за механизма на присвояването, който е различен с оглед на предмета на престъпното посегателство – пари или стоки. ВКС многократно е вземал отношение по това, че за реализиране на наказателна отговорност за присвояване е необходимо щетата/липсата да се дължи на конкретни противоправни разпоредителни действия. В тази връзка съдът по същество не е предприел необходимото за изясняване на причините поради които закупената от подсъдимия стока не е постъпила в ПК, доколкото спор по това, че сделките са реални, няма. От друга страна, съображенията обективират противоречието, за което стана дума по-горе. От мотивите на новата присъда, при казаното дотук, следва, че подсъдимият е осъден за присвояване на стоките, които е закупил с връчените му за управление пари. Предвид характера на констатираното касационно основание, възражението на жалбоподателя относно правилното приложение на закона, няма как да получи отговор в настоящото производство, но следва да получи убедителен такъв при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, т.т. 1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 4855 от 29.11.2013 г. постановена по нохд № 358/13 г. на Окръжния съд – гр.Благоевград, в частта, с която подсъдимият М. Р. Д. е осъден на основание чл.201, пр.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 НК на шест месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години, а на основание чл.37, ал.1, т.7 НК е лишен от право да упражнява дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от една година и ВРЪЩА ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: