РЕШЕНИЕ № 119 София, 25.03.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 310/2014 год. Производството е по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Образувано е по молба на Л. В. А. и П. И. И.-А. и двамата от [населено място] на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 86 от 15.4.2013 г постановено по гр.дело № 809/2012 г на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е отменено решение № 2399 от 6.4.2012 г по гр.дело № 13899/2010 г на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение възражението на П. Х. Б. за признаване право на задържане върху имота, представляващ апартамент № на ет., във вх. на жилищната сграда, построена в от кв. 2786 по плана на [населено място], м.””, със застроена площ от 73, 50 кв.м и мазе № с площ от 6, 57 кв.м и е признал правото му на задържане до заплащане на сумата 102 842 лв от Л. В. А. и П. И. А.. Молителите представят доказателства, които считат, че са нови и от съществено значение за изхода на спора и биха променили изводите на съда.Молят влязлото в сила съдебно решение на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане,при което да бъдат съобразени новите доказателства от значение за изхода на спора. Ответникът по молбата П. Х. Б. чрез процесуалния си представител адв.И. Й. оспорва молбата по съображения, изложени в писмено становище, депозирано по делото.Подържа, че доказателствата не са нови по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.Молителите са могли да се снабдят с тях в хода на съдебното производство, отделно от това тези доказателства не променят изводите на съда. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа молбата и взе предвид данните по делото, намира следното : Молбата е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК от надлежна страна срещу влязло в сила на 15.4.2013 г съдебно решение, поради което съдът приема, че е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение от 6.4.2012 г, постановено по гр.дело №13899/2010 г Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” въззивен състав е потвърдил решение от 14.12.2009 г по гр.дело № 19386/2008 на СРС, 27 състав, с което П. Х. Б. е осъден да предаде на Л. В. А. и П. И. А. владението на апартамент № , намиращ се на ет., във вх.”” на жилищната сграда, построена в парцел от кв.2786 по плана на [населено място], м.”” със застроена площ от 51, 86 кв.м и мазе № с площ от 6, 57 кв.м.Със същото решение е оставено без уважение възражението на П. Х. Б. за признаване право на задържане върху имота до заплащане на подобрения в него възлизащи на 104 008 лв.С определение № 952 от 20.12.2012 г по гр.дело № 809/12 г Върховният касационен съд, ГК, Първо ГО не е допуснал касационно обжалване по подадената от П. Х. Б. касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която предявения срещу него иск за ревандикация е уважен.Със същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали ответникът Б. има качеството на добросъвестен или приравнен на добросъвестен владелец относно заявеното възражение за право на задържане върху имота до заплащане на сумата, с която е увеличена стойността на вещта.С решението си постановено по реда на чл.290 от ГПК ВКС, Първо гражданско отделение е приел, че добросъвестния подобрител има право да иска за подобренията, които е направил сумата, с която се е увеличила стойността на вещта.Позовал се е на приетата съдебно-техническа експертиза, която е определила пазарната цена на имота на сумата 99 297 лв, а цената на правото на строеж на сумата 11 045 лв.От стойността на правото на строеж съдът е приспаднал сумата 7 500 лв, представляваща стойността на правото на строеж за апартамент с площ от 53 кв.м, платена от ищците при сключване на договора за покупко-продажба на това право.Увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения съдът е приел че възлиза на сумата 99 297 лв + 3545 лв =102 842 лв до размера на която възражението за право на задържане е намерено за основателно и е уважено. Молбата за отмяна е основана на твърдения за наличие предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Молителите подържат, че заключението на вещото лице Х. К. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, на която съдът е основал решението си относно стойността на правото на задържане е неистинско.В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят има предвид постановена присъда за документно престъпление или решение за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК.В настоящия случай не е представена присъда за извършено от вещото лице престъпление или решение за установяване на извършено от него престъпно обстоятелство.Следователно влязлото в сила съдебно решение не е основано на доказателство, което по надлежния ред е признато за неистинско. Поради това е неприложимо основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 от ГПК. За да е налице основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК е необходимо доказателствата да са новооткрити и да установяват нови обстоятелства, с които страната не е могла да се снабди или да узнае в хода на производството, въпреки положената дължима грижа и тези нови обстоятелства да са от съществено значение за изхода на спора.Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. Представеното от молителите доказателство е заповед № ДК-10-ЮЗР-94/9.6.2011 г на началника на РДНСК-ЮЗР, с която като незаконосъобразна е отменена заповед № РД-09-50-313/11.3.2009 г на главния архитект на София.Молителите подържат, че отменената заповед е взета предвид в заключението на съдебно-техническата експертиза, като е прието, че въз основа на нея към собствения на молителите апартамент № 18 е приобщено още едно помещение с площ от 13 кв.м, представляващо допълнителна стая „кабинет”.Несъмнено издадените две заповеди са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила съдебно решение и не са новооткрити писмени доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, с които страната не е могла да се снабди или да узнае в хода на производството, въпреки положената дължима грижа.Освен това същите не съдържат наличие на обстоятелства от значение за изхода на спора.Двете заповеди касаят процесния апартамент № 18 единствено в частта, с която е извършена промяна в местоположението на вертикалните щрангове банята на жилището.Те нямат отношение към признатото от съда право на задържане до заплащане стойността на извършените от ответника Б. подобрения.Следователно заповед № ДК-10-ЮЗР-94/9.6.2011 г на началника на РДНСК-ЮЗР, с която като незаконосъобразна е отменена заповед № РД-09-50-313/11.3.2009 г на главния архитект на София не е от значение за изхода на спора и ако фигурираше като доказателство при решаване на делото не би се отразила на крайните изводи на съда. По тези съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, а молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски, сторени в това производство в размер на 1840 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба вх.56545/13.11.2013 г, подадена от Л. В. А. и П. И. И.-А. и двамата от [населено място] за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 86 от 15.4.2013 г, постановено по гр.дело № 809/2012 г на ВКС, Първо гражданско отделение. ОСЪЖДА Л. В. А. и П. И. И.-А. и двамата от [населено място] да заплатят на П. Х. Б. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски, сторени в производството по отмяна в размер на 1840 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.