5 Определение по чл.288 ГПК по т.д.№ 418/2021 год. на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60675 София, 13.12.2021 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Кристияна Генковска Анжелина Христова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 418 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда”ЕАД срещу Решение № 66 от 23.10.2020 год. по т.д.№ 161/2020 год. на Бургаския апелативен съд. С него въззивният съд се е потвърдил Решение № 42 от 19.06.2020 год. по т.д.№ 170/2018 год. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда”ЕАД (болницата) срещу Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД в общ размер 1570394 лв. и чл.86 ал.1 ЗЗД в общ размер 173559.25 лв. и предмет – дължимостта на вземания по договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, договори за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури и извършване на амбулаторни процедури и акцесорни обезщетения за забава при плащането на сумите по главните задължения. След образуване на касационното дело, касаторът е депозирал молба по чл.223 ГПК за отказ по част от исковете, поради постигнати между страните извънсъдебни споразумения по отношение на тях – главници и обезщетения за забава.. С влязло в сила Определение № 86/14.04.2021 год. по настоящето дело, производството по тези искове е прекратено и производството по чл.288 ГПК е по отношение на останалата част от предявените искове. Основанията за допускане на касационен контрол, които касаторът е посочил в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Касаторът счита, че касационен контрол следва да бъде допуснат по отношение на въпросите: „1./ Какви са правните последици на помесечните парични стойности (т.нар.”лимити”) за заплащане на извършени медицински дейности от гарантирания от НЗОК здравен пакет, предвидени в приложения към договорите за оказване на болнична помощ, по отношение правата и задълженията на страните по договора и на здравноосигурените лица с оглед правото на достъп до медицинска помощ, установено в чл.52 от Конституцията на Република България, чл.5, чл.35, чл.45 ЗЗО, чл.81 и чл.89 от Закона за здравето?; 2./ Недействителни ли са, поради противоречие с императивни правни норми и с основните принципи на задължителното здравно осигуряване, клаузите на сключен на основание чл.59 ал.1 ЗЗО договори между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложения към договорите помесечни парични стойности (т.нар.”лимити”)?; 3./ Какъв е характера на договорите между изпълнителите на болнична помощ и НЗОК, сключени преди регламентирането на административните договори с разпоредбата на чл.45а ал.1 ЗЗС вр.чл.19а АПК?; 4./ Може ли да се приеме, че процесните договорни правоотношения между изпълнителя на болнична помощ и НЗОК се характеризират като гражданско-правно сделка и едновременно с това страните по това правоотношение да не са равнопоставени, както е прието по настоящето дело?; 5./Ако се приеме, че процесните договорни правоотношения за оказване на болнична помощ са резултат от сложен смесен фактически състав и едновременно с това договорът се характеризира като гражданскоправна сделка, както е прието по настоящето дело, то какви са правните последици на административния елемент по отношение на правата и задълженията на страните по договора?; 6/ Следва ли съдът при тълкуване на договорна клауза и договорното отношение като цялост, съобразно чл.20 ЗЗД, да търси действителната, а не предполагаемата воля на страните, като се вземе предвид предмета на договора, включващ лимити за извършените медицински дейности, се отнася към самата му цел – предоставяне на болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки, гарантирани от пакета на НЗОК?; 7./ Може ли въззивният съд да приеме за релевантен и доказан, респ.недоказан факт, който нито първоинстанционният, нито въззивният съд са посочили като нуждаещ се от доказване, при липса на уведомяване на страните, че фактът е от решаващо значение за делото – без да бъдат дадени указания на страните и възможност да бъдат направени доказателствени искания?; 8./ Има ли правомощието въззивния съд да се произнесе въз основа на факти и обстоятелства, които не релевирани в спорното правоотношение на страните – при липса на възражение по отношение на определения факт?” Становището на настоящия съдебен състав по наличие на предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол произтичат от следното: Предявените от „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда”ЕАД срещу Националната здравноосигурителна каса обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД са за общата сума 1743953.25 лв. Сумата е формирана като сбор от вземания на болницата към НЗОК по договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, договори за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури и извършване на амбулаторни процедури. Конкретните договори са Договор № 020970/19.02.2015 год., Допълнително споразумение № 42/14.05.2016 год. към този договор, Договор № 021882/14.05.2016 год., Договор № 020970/05.05.2017 год. и Договор № 021882/05.05.2017 год. Ищцовото твърдение е, че в изпълнение на договорните си задължения ежедневно е отчитал по установения ред извършените медицински дейности. В месечните известия на НЗОК за отхвърлени за заплащане дейности се съдържа позоваване на надвишаване на стойностите по чл.42 и Приложение № 2 от договора – надвишаване на лимитите. Основанията за отхвърляне са същите и по отношение на амбулаторните процедури. За да отхвърли обективно съединените искове, първоинстанционният съд е възприел тезата на ответника, че за него е налице законово определена рамка според която НЗОК е длъжна да заплаща лимитната дейност по реда и начина, посочен в договорите. Надлимитната дейност подлежи на заплащане, ако не надвишава разходната част на бюджета на НЗОК за съответната година. Тъй като не е установено, че в края на годините за които са сключени процесните договори по които се претендира плащане е имало разполагаеми средства за покриване на тези разходи (за които съдът е приел, че са реални), то това е обуславящия факт за отхвърляне на исковете. С оглед неоснователността на главните искове, преценени са за неоснователни и акцесорните искове за присъждане на обезщетение за забава, съобразно законната лихва. Сезиран с въззивната жалба на болницата, съставът на Бургаския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, преценявайки, че не е налице законово основание за заплащане на надлимитната и дейност по четирите договора, доколкото оспорените договорни клаузи не са нищожни, каквато теза е подържал ищецът. Налице са предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол по жалбата на Болницата, при предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По време на висящността на спора, с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС-Търговска колегия е въведена задължителна практика, както по отношение на правната характеристика на договорите (въпроси по п.3-5 от изложението), така и по действителността на договорните клаузи (въпроси по п.1-2 от изложението). В случая, въззивният съд е основал крайните си изводи не въз основа на преценката си административноправни или гражданскоправни характеристики на договора, поради което тези въпроси нямат характера на обуславящи. Обуславяща изхода на спора е преценката му относно действителността и оттам – правните последици на договорни клаузи. Поради това и съобразно правомощията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, първите два въпроса следва да бъдат обединени в един, както следва: „Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и на основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложение към договора стойности?”. По този въпрос е формира съдебна практика, материализирана в Решение № 169/16.02.2021 год. по т.д.№ 1916/2019 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. с която въззивното решение е в противоречие. Както бе посочено по-горе, ищецът по делото е направил отказ от част от исковете и производството по тях е прекратено. Общата цена на исковете е 1743953.25 лв. Прекратено е производството по обективно съединени искове за сумата 672529.65 лв. Останали са висящи обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД с обща цена 1071423.60 лв. върху която се дължи държавна такса в размер на 21428.47 лв. по сметката на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда”ЕАД на Решение № 66 от 23.10.2020 год. по т.д.№ 161/2020 год. на Бургаския апелативен съд в тази негова част с която е потвърдено Решение № 42 от 19.06.2020 год. по т.д.№ 170/2018 год. на Бургаския окръжен съд с която исковете с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД са отхвърлени до общия размер от 1071423.60 лв. УКАЗВА на „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда”ЕАД, че следва да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса от 21428.47 лв. в 1-седмисчен срок и представи вносен документ. След изтичане на срока за държавна такса и с оглед внасянето и, делото да се докладва за насрочване или прекратяване. Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.