Р Е Ш Е Н И Е № 320 С. 07.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 декември две хиляди и петнадесета година в състав: П.: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Ерик Василев при секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 2087/2015г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 877 от 24.09.2015г., постановено по настоящото дело № 2087/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV възз. с-в, № 635 от 28.01.2015г. по в.гр.д. № 7311/2014г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 52 с-в, от 17.02.2014г. по гр.д. № 45461/2013г., и вместо него с въззивното решение са уважени предявените от П. С. П. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответницата по касация П. С. П. от [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника й адв. И. Х. моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос „подлежи ли на съдебен контрол в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя за избор на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, когато по делото е доказано осъществяването на фактическия състав на основанието, посочено в акта за прекратяване на трудовото правоотношение”. По поставения въпрос ВКС намира следното: По отношение на един и същи работник/служител могат да съществуват едновременно няколко основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Например намаляване на обема на работата, довело до съкращаване на щата, или закриване на част от предприятието и съкращаване на щата /каквато хипотеза е разгледана в решение № 75/10.02.2011г. по гр.д. № 619/2010г. ВКС, ІV г.о./. В тези случаи право на работодателя е да прецени на кое от посочените основания да прекрати трудовото правоотношение и тази негова преценка на подлежи на съдебен контрол – в този смисъл е и тълкувателната част на мотивите на посоченото по-горе решение на ВКС. Независимо от това, дали в предприятието е осъществено и друго основание за уволнение по отношение на ищеца, съдът следва да се произнесе в рамките на използваното от работодателя основание и да провери неговата законосъобразност. Съдът не може да излезе извън очертания с оспореното уволнение предмет на делото и да преценява наличието или липсата на фактическия състав на друго, непосочено от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. По основателността на касационната жалба. За да уважи предявените от П. С. П. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че ищцата не отговаря на променените изисквания за притежание на категория “D” за изпълнение на длъжността “шофьор на тролейбус”, но ищцата не може да я придобие поради здравословни причини. Транспортната областна лекарска комисия /Т./ е дала заключение, че ищцата не отговаря на изискванията за физическа годност за категорията, която се е изисквала и преди изменението на ЗДвП - “Т.”. Със заключението на Т. от 30.05.2013г. жалбоподателката губи правото да бъде водач на тролейбус, но уволнението в този случай се допуска само, ако няма друга подходяща за здравословното й състояние длъжност при ответника, която тя е съгласна да заеме, по аргумент от чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. От това следва, че уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради промяна в изискуемата квалификация за заемане на длъжността е незаконосъобразно извършено. К. [фирма] излага оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението. Развива доводи, че е установено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, а мотивите на съда за незаконност на уволнението поради наличието на здравословни пречки за придобиване на изискуемата квалификация, са незаконосъобразни. Жалбата е основателна. Правилно въззивният съд е приел, че ищцата не отговаря на променените изисквания за притежание на категория “D” за изпълнение на длъжността “шофьор на тролейбус”, въведени с новата длъжностна характеристика от 19.09.2012г. Това обстоятелство не се оспорва и от ищцата в исковата молба, напротив П. П. заявява, че й е отнета и категорията Т за водач на тролейбус. Доводите и оплакванията й срещу уволнението са, че работодателят не я е устроил на друга, подходяща за здравословното й състояние работа. Предвид установената липса на въведената с длъжностна характеристика от 19.09.2012г. квалификация, съобразно изискванията на чл. 150а, ал. 2, т. 14 вр. § 39, ал. 3 ЗДвП, извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ уволнение е законосъобразно. Причините, поради които работникът /служителят/ не отговаря на променените изисквания за заемане на длъжността, независимо от какъв характер са те, не рефлектират върху законността на уволнението, освен ако е налице заобикаляне на закона. В настоящия случай въззивният съд очевидно е имал предвид тази хипотеза, но липсват данни за трудоустрояване на ищцата към момента на уволнението. Експертното решение на ТЕЛК от 25.11.2005г. е с изтекъл срок на инвалидност, а ЕР на ТЕЛК о 18.04.2013г. не съдържа предписание за трудоустрояване. В него като противопоказни условия на труд е посочено „работа на високо физическо напрежение” и ищцата е насочена за преценка на трудоспособността като шофьор на тролейбус от Т.. Компетенциите на Транспортната областна лекарска експортна комисия /Т./ са уредени в Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, съгласно която комисията дава заключението за съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност по чл. 3, т. 2 от Наредбата. Заключението на Т. не съдържа предписания за трудоустрояване по смисъла на чл. 317 КТ. Предписания за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност се издават от посочените в чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване органи и лица – лекуващия лекар, Л., ТЕЛК и Н.. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице разпореждане на компетентния медицински орган за трудоустрояване на ищцата П. П. към момента на уволнението. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че доводите на ищцата за нарушение на чл. 317 КТ могат да се разглеждат в производство по иск по чл. 217 КТ, но са неотносими в настоящото производство по предявен иск по чл. 344, ал. 1 КТ. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени, а исковете на П. П. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ като неоснователни да се отхвърлят. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 606 лв. /по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка от трите инстанции и 156 лв. държавна такса за касационното производство/. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV възз. с-в, № 635 от 28.01.2015г. по в.гр.д. № 7311/2014г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от П. С. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН], против [фирма] [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ – за отмяна на уволнението, извършено с акт № 18/02.09.2013г. на изп. директор на [фирма], за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението. ОСЪЖДА П. С. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма] сумата 606 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П.: Членове: