3 Решение по гр. д. № 1684/09 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 628 гр. С., 05.10.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1684 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 143 от 03.07.2009 г. по гр. д. № 220/09 г. Окръжен съд гр. С. е оставил в сила решение № 24 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 47/08 г. на Районен съд гр. Ч., с което предявения от Т. Н. П. срещу В. “Н.” с. Ч. иск за делба е отхвърлен. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Т. П.. Оплакванията развити в касационната жалба са, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касация В. “Н.” с. Ч. не взема становище. С определение № 345 от 26.04.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали съдът е задължен да се произнесе по допускане на делбата само въз основа на предявеното основание. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: Искът е предявен на 23.04.2008 г., при действието на ГПК обн. ДВ бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г., с който е въведена преклузия за извършване на определени действия от страните по време на разглеждане на спора. Искът се счита за предявен с постъпването на исковата молба в съда. В нея трябва да бъдат изложени обстоятелствата на които се основава искът и в какво се състои искането. При разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съгласно чл. 146 ГПК председателят прави доклад който съдържа обстоятелствата от които произтичат претендираните права и възражения, правната квалификация на правата претендирани от ищеца, насрещните права и възраженията на ответника, кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. В първото заседание за разглеждане на делото, съгласно чл. 214 ГПК, ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Основание на иска са фактите, на който се е позовал ищецът в исковата си молба. Затова изменение на основанието има и в случая, когато в исковата молба ищецът се позовава на придобиване чрез правоприемство, а в последствие се посочва придобиване въз основа на давностно владение. Ищецът може също без да измени основанието, да измени своето искане. Въвеждането на нови обстоятелства и на нов петитум е предявяване на нов иск, което следва да се направи по реда на чл. 125 и сл. ГПК. Преценката дали изменението е допустимо е предоставена на съда, като за исканото изменение съдът се произнася с определение. Срокът за изменението на иска, посочено в закона, е до приключване на първото съдебно заседание по чл. 143 и сл. ГПК. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. С оглед на изложеното, на поставения въпрос следва да се отговори положително, но само след като се съобразят сроковете за извършване на процесуалното действие визирани в ГПК. Затова цитираното решение № 526 от 02.10.1995 г. по гр. д. № 403/95 г. на ВС I ГО е правилно, но няма отношение към спора за делба който е разгледан при действието на новия процесуален закон. По основателността на касационната жалба: Искът е за делба на ресторант „Рибката” със застроена площ 365 кв. м., намиращ се в поземлен имот № 2041 в гр. Ч.. Ищецът твърди, че придобил съсобствеността по правоприемство, след акт за узаконяване на извършеното от него строителство на ресторанта. Ответникът бил собственик на част от заварената от него сграда, след деактуване на старата сграда. Въззивният съд е приел, че ищецът не е съсобственик, а е бил наемател на обекта, в който извършил подобрения. Ресторантът бил изграден от Р. през 1981 г., а от ищеца било извършено разширение и ремонт на съществуващата сграда. На ищеца не било учредено право на строеж, надстрояване и пристрояване, нямало и наведени твърдения за наличие на основанията по чл. 94 - 98 ЗС. Независимо, че на ЕТ „Е. - С. П.” бил издаден акт за узаконяване на пристройка, актът не създавал права на съсобственост, а кооперацията станала собственик и на присъединеното. За подобренията ищецът можел да предяви иск да му бъдат заплатени, но построеното не го прави съсобственик на сградата. Нямало пречка в делбата той да се позове на съсобственост, възникнала въз основа на давностно владение, но в определения от закона срок такова ново основание не е било заявено. Съдът е изложил и мотиви, че ответната кооперация е била валидно представлявана в процеса от нейния председател. Ищецът не представил доказателства че лицето представлявало кооперацията не е неин председател. И при изтекъл мандат представителната власт на председателя не отпада автоматично, а само след избор на нов председател. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като мандатът на управителния съвет на кооперацията и на председателя изтекъл през 2006 г. Твърди се и че съдът допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, тъй като отказал да допусне делба на друго освен заявеното основание. С молба от 18.08.2010 г. касаторът е навел допълнителни основания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. По тези доводи настоящият състав не следва да излага мотиви, тъй като същите не са били надлежно заявени с касационната жалба подадена на 06.08.2009 г. Решението е допустимо. Ответната кооперация е била валидно представлявана от избрания управител. В тежест на касатора е било да представи доказателства, че общото събрание на кооперацията е избрало нов управителен съвет и друг председател. След като такива доказателства не са ангажирани, твърдението е неоснователно. Решението е правилно. Установено е, че през 1994 г. обект ресторант “Рибката” е бил деактуван и предаден на В. „Н.” на основание ПМС № 192 от 01.11.1991 г. Ресторантът е бил изграден от кооперацията въз основа на строително разрешение през 1979 г. и приет с акт обр. 16 през 1981 г. С решение на ОСЗ от 2000 г. кооперацията била призната за собственик на дворното място. Не се спори, че през 1992 г. кооперацията сключила договор с ЕТ “Арх-турист Е. П.”, с който отдала под наем заведение за хранене и бунгало. През същата година наемателят, със съгласие на кооперацията, отстъпил правата си по договора на ЕТ „Е. - П.”. С анекс към договора ЕТ „Е. - П.” се задължила да извърши основен ремонт и реконструкция на ресторанта. Пристройката към ресторант „Рибката” е узаконено с акт № 3 от 01.04.1994 г. от ОНС Ч. на името на ЕТ „Е. - П.”. Със споразумение от 20.04.1994 г. ЕТ „Е. - П.” предала всички активи и пасиви върху осъществените преустройства и правата върху тях на сина си Т. П.. През 1996 г. ЕТ „Е. - П.”, със съгласие на кооперацията, предоставила изпълнението на договора за наем на касатора. Заявеното от касатора основание за възникване на съсобственост е въз основа на акт за узаконяване на извършено строителство. Както е прието и в решение № 53 от 23.06.1988 г. по гр. д. № 13/88 г. на ОСГК ВС, актът за узаконяване е административен акт. Узаконяването се състои в заснемане на извършения строеж, одобряване на проект за него, привеждане на строежа в съответствие с одобрения проект и издаване на акт за узаконяване. Според чл. 312 от ППЗТСУ /отм./, сега § 184 ПЗР на ЗУТ, строежите се узаконяват на името на собственика на земята, съответно на името на лицето, което има право на строеж. Ако строежът е изграден от несобственик, отношенията между строителя и собственика се уреждат по общия ред. Тъй като административният акт за узаконяване на извършено строителство не е правна сделка по смисъла на чл. 77 ЗС, той не създава право на собственост за касатора. Затова основателно съдът е отхвърлил иска за делба, тъй като касаторът не е доказал че е съсобственик на обекта въз основа на твърдяното придобивно основание. Предвид отговора по формулирания съществен въпрос, заявеното от касатора ново придобивно основание правилно не е разгледано от съда. След доклада на съда в първото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е заявил че няма възражения по него и отново е поддържал, че основанието за собственост е узаконяване на обекта през 1994 г. След като новото обстоятелство - придобиване на имота по давност не е било заявено с исковата молба, или до приключване на първото съдебно заседание, правилно не е било разгледано от съда. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143 от 03.07.2009 г. по гр. д. № 220/09 г. на Окръжен съд гр. С.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: