Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                № 344                        София, 22 юни 2010 година                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 юни две хиляди и десета година, в състав:                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                          ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                                                          ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при участието на секретаря Аврора  Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело № 291/10 година                   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. К. Г. срещу въззивно решение № 123/ 13.04.2010год, постановено по в.н.о.х.д. № 133/10 година на Софийския апелативен съд. В жалбата, поддържана в съдебно заседание от служебния защитник, са изтъкнати доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт. Заявено е искане за отмяна на въззивното решение и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С атакуваното решение въззивният съд е потвърдил присъда № 4/02.02.2010год., постановена по н.о.х.д. №157/09год. на Софийски окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на касатора за извършено престъпление по чл.278,ал.3, във вр. с чл.2,ал.2 НК и при условията на чл.54 НК - осъден на три месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години.   Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Атакуваният съдебен акт е постановен при строгото съблюдаване на основните принципи в наказателното правораздаване. На касатора е гарантиран справедлив, публичен и състезателен процес, съобразно нормите на чл.15, чл.18 НПК и чл.6 от ЕКПЧ. Г. не е лишен е правната възможност в открито съдебно заседание, да реализира правата си. Правилно и в съответствие с процесуалните изисквания на чл.269,ал.3,т.1НПК,/действащ към момента на проведеното съдебно заседание на 01.04.2010год/, Софийски апелативен съд е дал ход на делото. От депозираната и приета като писмено доказателство справка/л.19 от въззивното производство/ се установява, че подсъдимият е влязъл в Република България на 15.01.2010год. и няма данни да е напуснал пределите й до деня на съдебното заседание. Адресната му регистрация е непроменена и Г. е напуснал посочения от него адрес, без да уведоми съответните органи за това, поради което законосъобразно и в унисон с разпоредбата на чл.269, ал.3,т.1НПК, въззивният съд е провел съдебното заседание в негово отсъствие. Действително съобразно изискванията на чл.6 ЕКПЧ на всяко лице, обвинено в извършване на престъпление следва да му бъде осигурена възможност на лично участие и защита в хода на наказателното производство и професионална помощ от адвокат. Но от данните по делото се установява, че касаторът мълчаливо, чрез поведението си, се е отказал от това свое право, при безспорните гаранции, че е могъл да предвиди последиците от това си поведение. В тази насока изводите на Софийски апелативен съд изцяло корелират с решение от 28.02.2008год. на ЕСПЧ по делото Д. срещу България. Поради това, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, по смисъла на чл.348,ал.3, т.1 НПК.   При непротиворечиво установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Вън от всякакво съмнение, касаторът е направил опит да изнесе през границата на страната 9 бр.антични монети и една шпора, които представляват паметник на културата по смисъла на чл.3 от Закона за паметниците на културата и музеите/действащ към момента на деянието/. Инстанциите по същество са изложили в достатъчен обем съображения за идентичността на понятията”паметник на културата” по ЗПКМ и „културна ценност” по смисъла на Закон за културното наследство, влязъл в сила в хода на наказателното производство.   Наложеното на Г. наказание е справедливо определено в законовия минимум, при спазване принципа на чл.2,ал.2 НК, условно с определен минимален размер на изпитателния срок. По изложените съображения касационната инстанция намира, че атакуваният въззивен съдебен акт следва да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение       Р Е Ш И :       ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 123/ 13.04.2010 год, по в. н.о.х.д. 133/10г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: