Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * съдържание на заповед за дисциплинарно наказание * системни нарушения на трудовата дисциплина * обяснения на страната * свидетелски показания





Р Е Ш Е Н И Е

№ 349
София 04.11.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1106 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 4575 от 12.11.13г.по в.гр.дело № 897/13г.на Окръжен съд – Благоевград в частта,с което е потвърдено решение № 6007 от 24.07.13г.по гр.дело № 126/13г.на Районен съд – Благоевград и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,предявени от Б. Д. А..
Изложени са съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон,при съществени нарушения на процесуалните правила,което е довело до необоснованост на изводите.Поддържа се,че е спазено изискването на чл.195 ал.1 КТ за мотивираност на уволнителната заповед,тъй като в същата са посочени извършените от А. дисциплинарни нарушения,а чрез препращане към констативните протоколи,за които ищецът е бил уведомен,е установено и времето на извършването им.
Ответникът по жалбата Б. А. моли решението да бъде оставено в сила.
С определение № 701 от 22.05.14г.състав на ІV г.о.е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: мотивирана ли е заповедта по чл.195 КТ,при положение,че за установяване на датата на посочените нарушения се препраща към съставени констативни протоколи,в които нарушенията са описани така,както в уволнителната заповед,а също и в поканата до работника,с която са изискани обяснения по чл.193 ал.1 КТ и необходимо ли е формалното връчване на тези протоколи,когато са доведени до знанието му,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 171 от 23.02.10г.по гр.дело № 68/09г.на 3-то г.о.;решение № 379 от 24.06.10г.по гр.дело № 410/09г.на 4-то г.о.;решение № 363 от 10.01.12г.по гр.дело № 354/11г.на 3-то г.о.; постановени по реда на чл.290 ГПК.
Според посочената задължителна съдебна практика заповедта за дисциплинарно уволнение може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя,който е доведен до знанието на работника или служителя.
Касационно обжалване е допуснато и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: попадат ли в хипотезата на чл.177 ал.1 т.2 ГПК или могат да бъдат ценени като свидетелски показанията на лице,което към момента на разпита му като свидетел по делото не е законен представител на дружеството,но е било такъв към момента на установяване на извършените от работника дисциплинарни нарушения и издаване на уволнителната заповед,тъй като по конкретния въпрос няма задължителна практика.
Настоящият съдебен състав е на становище,че няма процесуална пречка да бъдат изслушани обясненията на законния представител на работодателя в качеството на представляващ и в качеството на свидетел,когато към момента на разпита му вече не изпълнява тези функции.При втората хипотеза показанията му следва да се преценяват с оглед всички други данни по делото,като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 54 от 17.12.12г.на управителя на [фирма],с която Б. А.,на длъжност”готвач”,е дисциплинарно уволнен на основание чл.190 ал.1 т.3 и т.7 КТ,е незаконосъобразна.Направен е извод,че работодателят не е спазил изискването на чл.195 ал.1 КТ за мотивираност на акта,с който е наложено дисциплинарното наказание.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното:
Решението е неправилно.Необоснован е изводът на съда,че заповедта за уволнение не е мотивирана,тъй като цитираните в нея констативни протоколи не са доведени до знанието на работника,което го е лишило от възможност да организира защитата си.Нарушенията на трудовата дисциплина,послужили като основание за дисциплинарното му наказание,са посочени в заповедта,а и обясненията на работника са именно във връзка с тези нарушения,което налага извод,че не е накърнено правото му на защита.В констативните протоколи са описани нарушения,които не са различават от тези в заповедта,а освен това от показанията на св.Пишев е установено,че ищецът е бил уведомен за съставянето им. Ето защо настоящият състав приема,че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ и изводът му за немотивираност на уволнителната заповед е незаконосъобразен.
Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на спора по същество от друг съдебен състав.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 4575 от 12.11.13г.,постановено по в. гр.дело № 897/13г.на Окръжен съд- Благоевград в обжалваната част.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.


`ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.