1 Р Е Ш Е Н И Е № 613 гр. С., 28 декември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Кети Маркова при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП - Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 647 /2010 г. Делото е образувано по искане на задочно осъденият И. Р. Х. - на основание чл.423 НПК, за възобновяване на производството по внохд№ 318/2010 год. на Окръжен съд-Шумев и отмяна на постановеното по него решение от 23.06.2010 год., както и отмяна на изменената с решението присъда № 50 от 13.04.2010 г. по нохд№ 588/2009 г. на Районен съд, гр. Нови пазар. Иска се връщане на делото на първостепенния съд в стадия на подготвителните действия за разглеждане в съдебно заседание и спиране изпълнението на наказанието, наложено с изменената с решението на въззивната инстанция присъда. В съобразителната част на искането се твърди, че осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и за влязлата в сила осъдителна присъда. За влязлата в законна сила присъда същият е научил на датата 13.08.2010 г., когато е задържан от органите на МВР и предаден на органите на О. служба "Изпълнение на наказанията" гр.Шумен. Според оплакването, нарушен е чл.254, ал.4 НПК. Осъденият е бил лишен от достъп до съд, защото не е бил редовно призован за съдебното следствие. Не му е връчен препис от обвинителния акт и не е предупреден за последиците от неучастие на подсъдимия в съдебното производство. Разглеждането на делото и постановяването на осъдителната присъда в отсъствие на осъденото лице са в нарушение на гарантиращите справедлив процес принципи и процедури по НПК. В съдебното заседание задочно осъденият се явява лично и с упълномощен защитник – адвокат Г. К.. Поддържа се искането с основните доводи, че И. Х. не е бил надлежно издирен, за да бъде призован и затова не е знаел за постановената срещу него присъда. Сочи се съдебна практика на ВКС – решения по : нд№785/08г., І н.о.; нд№38/09,ІІІ н.о.; нд№81/10г. ІІІ н.о.; нд№716/08г. на І н.о., с които са уважени исканията за възобновяване на наказателното производство при данни за проведеното съдебно производство и постановена осъдителна присъда в отсъствието на подсъдимото лице. Прокурорът от ВКП е на становище, че са налице достатъчно данни, от които обосновано може да се приеме, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство , включително и за постановената срещу него присъда. Налице е умишлено и неправомерно поведение на осъдения, с цел укриване от правосъдието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ВЪЗ ОСНОВА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И КАТО СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, ПРИЕ СЛЕДНОТО : С присъда №50/13.04.2010 г. по нохд№588/09г. на РС гр.Нови пазар, подсъдимият И. Р. Х. е признат за виновен за престъпление, извършено на 17.06.09г. в с.Вълнари, обл.Шумен по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал.1 НК и вр. с чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. Съгласно чл. 68, ал. 1 НК е постановено отделно изтърпяване и на наказанието по нохд№635/06 год. лишаване от свобода за срок от една година, отложено за изпълнение за срок от три години, в срока на отлагане на което е извършено процесното деяние. На основание чл. 343г НК е постановено лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година, при зачитане на срока, в който е бил лишен, по административен ред, от право да управлява МПС. Присъдени са разноските по делото от 30 лева. С решение №79/23.06.2010 г. по внохд№318/10 г. на Шуменския ОС, образувано по въззивен протест на РП гр.Нови пазар, е изменена посочената по-горе присъда, като подсъдимият Х. е осъден и на глоба в размер на 100 лева. Присъдата е изменена и в частта за режима на изтърпяване наказанието и типа на затворническо заведение. По отношение на приведеното в изпълнение наказание по чл.68, ал.1 НК е определен първоначален общ режим на изтърпяване наказанието и открит тип на затворническото заведение. Отменено е зачитането на изтърпяното наказание, наложено със заповед №1170/10.112008г. по административен ред. Присъдата е потвърдена в останата й част. Досъдебното производство е проведено с личното участие на Х., който е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр.с ал. 1 от НК. Посочил е адрес за призоваване в с. Н.К., ул.”23-ти септември №15, обл.Шумен, на който е бил редовно призоваван. На този адрес е редовно призован за изпълнение на процедурата по привличане и предявяване на обвинението и даване обяснения по него. В обясненията си на 09.10.2009 год. Х. е разказал подробно за фактите за деянието и е признал авторството. На същата дата му е предявено досъдебното производство, отразено в протокол за предявяване , където е отбелязано от разследващият орган, че Х. е изразил съжаление за извършеното и желание за сключване на споразумение по обвинението с прокуратурата, съгласно чл.381 НПК, и за приключване на наказателното дело по особените правила, а не чрез състезателно производство. По реда на чл.247 ,ал.1,т. 1 от НПК, на 25 ноември 2009 год. , на основание внесен обвинителен акт от РП гр.Нови пазар срещу И. Р. Х. за престъпление по чл. 343б, ал. 2,вр.с ал. 1 от НК, е образувано нохд№588/09 г. на РС гр.Нови пазар. Съдията-докладчик на съгласно чл.254, ал.1 НПК е разпоредил връчване на съдебните книжа на подсъдимия Х. на известния от досъдебното производство адрес в с.Никола К., ул.”23-ти септември” №15. Невръченият препис от обвинителния акт и призовка до подсъдимия са върнати в цялост от кметството в с.Никола К., със забележка, че Х. е напуснал този адрес и е заминал в чужбина с неизвестен адрес. При тези данни, първостепенният, а по късно и въззивният съд, са извършили всички възможни процесуални действия за установяване новото местоживеене на подсъдимия с цел връчване на съдебните книжа и осигуряване на личното му участие в процеса. На поисканите от съда справка от ОД на МВР Шумен и от кметството на Община с. Н.Козлево са получени отговори, че подсъдимият не само е напуснал адреса, на който е пребивавал в страната, но и границите на Р.България. Тези данни са изведени от удостоверение № 11-03-87 от 03.12.09г.,издадено от кметството на Община с.Н.Козлево , от което съдът е установил, че подсъдимият е напуснал адреса в с.Никола К., ул.”23-ти септември”№15 на 23 ноември 2009г. От удостоверение №30160 от 15.12.2009 год. на О. Дирекция на МВР-гр.Шумен до първостепенния съд е установено, че на 23 ноември 2009 г. Х. е напуснал пределите на РБ през Г.-Русе Д. мост. Фактът, че той не е пребивавал в страната през времетраенето на процеса в съдебната му фаза пред двете поредни инстанции е потвърден и от официалните документи по подновеното издирване но местоживеенето му в рамките и на производството пред въззивната инстанция по внохд № 318 /2010 г. на Окръжен съд-Шумен. От удостоверение на ОД на МВР гр.Шумен, изд. на 27.05.2010г. съдът е уведомен, че подсъдимият Х. не се е завърнал в страната, след регистрираното напускане през Г. Д. мост на през ноември 2009 г. Следователно, неоснователно се твърди от искателя и защитата му, че не са били предприети всички възможни мерки за обявяване на същия за местно и общодържавно издирване, тъй като в съдебната фаза съдът е разполагал с актуални данни, че подсъдимият Х. не се намира в България, а е в чужбина с неизвестен адрес. При това положение издирването му в страната е било безпредметно, още повече, фактът на регистрираното му завръщане в страната е показателен, че преди това, по време на съдебната фаза и приключването й с влязла в сила присъда, той не е бил в страната. Завръщането на осъденият е регистрирано на 10.08.2010 и обективно е дало възможност на органите на МВР, три дни по-късно, на 13.08.2010 да задържат Х. и да го предадат на Областното звено "Изпълнение на наказанията" , за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по влязлата в сила присъда по НОХД № 588/2009 г.по описа на Районен съд – гр.Нови пазар Данните относно процесуалното поведение на осъдения са интерпретирани законосъобразно от инстанционните съдилища и изводите за последиците от него следва да се подкрепят като правилни. Фактологията по напускането от подсъдимия на адреса в страната и на пределите й, е приложена правилно при предвидената по чл. 269, ал.3 НПК процедура за провеждане на съдебното производство в отсъствие на подсъдимия. Повдигнатото обвине­ние за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр.с ал. 1 от НК, което не е “тежко”, по смисъла на чл. 97 т. 7 от НК е съвместимо с липсата на законово изискване за лично участие на подсъдимия в процеса. Този признак на обвинението е кумулативно приложим с извода на съда, че за разкриването на обективната истина, съдът е преценил, че неговото лично участие не е наложително за процеса. При тези данни са спазени гаранциите на справедливия процес като на подсъдимия е назначен служебен защитник по чл. 94, ал.1,т.8 НПК, който е устоявал правата му в две поредни инстанции. Разглеждането на делото и постановяването на осъдителна присъда в отсъствието на подсъдимия Х., при участите на назначен от съда служебен защитник, не е ограничило правата му чл. 55.ал. 1 от НПК и не е в нарушение на чл. 6, п.. 3 букви "а","б","с" и "д" от ЕКЗПЧОС, тъй като всички данни сочат на извода, че Х. съзнателно и доброволно се е отказал да упражни правото си на лично участие в съдебното производство посредством лично явяване, даване на обяснения и представяне на доказателства. Внимателният прочит на представените по делото писмени доказателства по издирването на подсъдимия, с цел призоваване и връчване на препис от обвинителния акт, изяснява, че той е съзнавал предстоящото обвинение срещу него в съдебната фаза на процеса и доброволно се е отклонил от участие в съдебното разглеждане на делото. Този извод е вечер , защото, в протокола за предявяване на досъдебното производство (спр. на л.18 от досъд. произв.) той сам е изразил намерението си за решаване на делото със споразумение с прокуратурата и делото да приключи в съдебната фаза по особените правила по чл.381 и следващи НПК. Следователно осъденият е би запознат с развитието на процеса в съдебната фаза и последиците за него. Въпреки тази му позиция, която е обективирана в протокола за предявяване на досъдебното производство, той е предприел напускането не само на адреса, на който е призоваван , но и пределите на държавата, без да уведоми съда за промяна на местоживеенето си (в страната или в чужбина. Това поведение имплицира ясно изразената воля на подсъдимия да избегне понататъшно предстоящо и съзнавано участие в съдебната фаза, поради по своя воля се е отказал от правото си на лично участие в процеса. Производствата, водени в отсъствието на обвиняемия, не са сами по себе си несъвместими с чл. 6 от Конвенцията, ако е доказано, че обвиняемият се е отказал от правото си да се яви , да бъде изслушано лично от съд и да се защитава лично. Ето защо, за искателя Х. не е налице от фактическа и от правна страна основанието по чл. 423, ал. 1 НПК. Случаят изпълва предвиденото в закона изключение, при което не възниква основанието за възобновяване на делото спрямо задочно осъдения, в хипотезата, при която неизпълнението на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК се дължи единствено на поведение, което по несъмнен начин обективира заявен отказ от правото на подсъдимия да се яви пред съда , в съответствие с правото му на защита. В този случай е доказано укриването на лицето с цел да избегне процеса. Смисълът и целта на чл.432, ал.1 НПК е възстановяването на едно нарушено процесуално право и затова, когато неизпълнението на процедурата по чл.254, ал.4 НПК се дължи на укриването на задочно осъденият, той не може да се ползва от привилегията да се възобнови производството по делото, протекло без участието му. Посочените от защитата съдебни решения на отделни състави на ВКС не се отнасят до фактология, адекватна с настоящия случай, поради което позоваването на тях се явява неоснователно. Воден от тези съображения, ВКС в настоящият състав Р Е Ш И : НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на задочно осъдения И. Р. Х. за възобновяване производството по внохд № 318/2010 год. на Окръжен съд-Шумев и за отмяна на постановеното по него решение от 23.06.2010 год., както и за отмяна на изменената с него присъда № 50 от 13.04.2010 г. по НОХД № 588/2009 г. на Районен съд, гр. Нови пазар. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :