4 РЕШЕНИЕ № 116 София, 06.06.2017 г. Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 667/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Е. Н. М. и Л. Н. М., чрез адв. Р. М. и адв. Д. Н., за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 4491 от 19.06.2015 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11419/2014 г. Ответните страни по молбата – С. Й. Г., Х. Ц. Г. и К. Н. Г., представлявани от адв. Д. Г., са възразили, че молбата е неоснователна, защото не е налице нов документ, нито е открито ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата е подадена от легитимни страни и е срещу влязъл в сила съдебен акт, който се ползва със сила на присъдено нещо в отношенията между страните. Подадена е преди изтичане на три месеца от снабдяването на молителя с новото писмено доказателство, установяващо ново обстоятелство, поради което молителят е сезирал съда в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решението на Софийски градски съд, чиято отмяна се иска, е потвърдено решението от 01.11.2012 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 32649/2010 г. и е отхвърлен, предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между ищците Е. Н. М. и Л. Н. М. и ответните страни С. Й. Г., Х. Ц. Г. и К. Н. Г., че ищците са собственици на поземлен имот с пл. № 308, кв. 17 по плана на [населено място], м. „К. – III ч. разширение“ с площ от 630 кв.м., включен в УПИ-II-307,308,929 с решение № 100 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. и за осъждане на третия ответник да предаде владението на процесния имот на ищците. По делото ищците – молители в настоящото съдебно производство, твърдят, че са придобили правото на собственост върху описания имот по силата на покупко-продажба, първоначално сключена като предварителен договор, обявен за окончателен по силата на съдебно решение от 27.09.1976 г. по гр.д. № 3015/1976 г. по описа на Софийския районен съд. Съдът е приел, че ищците били собственици на имота по силата на придобивната сделка. Обсъждайки събраните по делото гласни и писмени доказателства, приел, че ответните страни Х. Г. и С. Г. упражнявали давностно владение върху имота от м.06.2000 г., когато категорично заявили своето собственическо владение по отношение на него, упражнявано явно, спокойно и демонстративно до м. 06.2010 г. Виззивната инстанция е посочила, че ищците загубили правото си на собственост към момента на предявяване на исковата молба, придобито по силата на оригинерно придобивно основание от ответните страни и прехвърлено на третия ответник К. Г. с договор за покупко-продажба. С молбата за отмяна се поддържа, че е налице новоузнато обстоятелство - при проверка в Общинска служба по земеделие установили, че поземления имот с пл. № 4118 е бил включен в ТКЗС и наследниците на праводателката им Б. Т. М. са направили искане за възстановяване на собствеността върху останалата идеална част от него, извън разпоредената от 600 кв.м. За установяване на този факт са представили удостоверение изх. № ВС-01-1086/29.08.2016 г. на Общинска служба по земеделие – О. к., с което не могли да се снабдят своевременно при решаване на делото, въпреки усилията положени за това. Посочили са, че това обстоятелство е от съществено значение за спора – предмет на въззивното решение, тъй като за имоти с неприключила реституционна процедура, не тече придобивна давност до издаване на административен акт – решение на Поземлена комисия или Общинска служба земеделие. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания, намира следното: Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в хипотезата на отмяна поради новооткрито обстоятелства, предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор именно поради невъзможността да се посочи и съответно установи релевантното за спора обстоятелство. Новото обстоятелство за отмяна следва да бъде и от съществено значение за делото, т.е. да е от естество да доведе до промяна в съдържанието на решението, ако бъде взето предвид. Под обстоятелства следва да се разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Последните трябва да са нови, т.е. да не са включени във фактическият и доказателствен материал по делото, докато последното е било висящо. Случаят явно не е такъв. Обстоятелството, че по отношение на имота е имало заявени реституционни претенции от наследниците на Б. М. е въведено в първоинстанционното производство с удостоверение № ВС-01-505 от 07.06.2012 г., приобщено към доказателствата по делото с определение от 01.10.2012 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 32649/2010 г. С решението си съдът е приел представеното удостоверение за неотносимо към правилното решаване на правния спор, доколкото не били събрани данни за това дали реституционната процедура е приключила и с какъв акт. Документът, макар и новосъздаден, не е за новооткрито обстоятелство. Освен това, обстоятелството, че трети лица са подали заявление за възстановяване по ЗСПЗЗ на собственост върху евентуално същия имот, не е от съществено значение за делото. Наличието на производство по възстановяване на правото на собственост и по двете алинеи на чл. 11 ЗСПЗЗ не прекъсва започналата да тече придобивна давност в полза на третите лица, които не са страни по това производство, а не могат да бъдат страни и в процес по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ /решение № 383 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1388/2010 г., I г.о./. В заключение, не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна на влязло в сила решение следва да бъде оставена без уважение. Ответните страни по молбата са направили искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Налице са основания за присъждане на направените от ответника К. Н. Г. съдебно-деловодни разноски. По делото няма С. Й. Г. и Х. Ц. Г. да са сторили разноски за процесуално представителство в производството по отмяна, поради което такива не следва да се присъждат - арг. т. 1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на Е. Н. М. и Л. Н. М. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 4491 от 19.06.2015 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11419/2014 г. ОСЪЖДА Е. Н. М. и Л. Н. М., двамата със съдебен адресат адв. Р. М. и адв. Д. Н. – [населено място], [улица], офис 13, да заплатят на К. Н. Г. със съдебен адресат адв. Д. Г., САК – [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 сумата в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева, сторени съдебно-деловодни разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.