3 Р Е Ш Е Н И Е № 255 гр. София, 22 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Лада Паунова Мая Цонева при участието на секретаря Пелова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №977 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Й. Г. Д. (озаглавено молба) за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД 417/2007 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив. С присъда №25, постановена на 08.02.2008 г. по НОХД №417/2007 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив осъденият Д. е признат за виновен в това, че на 04.11.2006 г. в ресторант „име“ на гара /населено място/ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив и на основание чл.325, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години. С присъдата осъденият Д. е признат за виновен, че на същата дата и място по хулигански подбуди е причинил на М. Й. К. лека телесна повреда, като на основание чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал. 2 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца. С присъдата на основание чл.23 НК на осъдения Д. е наложено едно общо най- тежко наказание в размер на пет години „лишаване от свобода“, което на основание чл.48, б.“а“ ЗИН следва да бъде изпълнено при първоначален „усилено строг“ режим. В искането се поддържа, че са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 НПК и чл.423 НПК, като по отношение на второто основание се твърди, че наказателното производство, приключило с постановената осъдителна присъда е водено в отсъствие на осъдения, като неправилно Д. не е бил призован от известния по делото адрес, където негови близки са били в състояние да получат призовката. Поддържа се, че в хода на незаконосъобразно проведеното задочно съдебно производство е нарушено правото му защита, като той е бил лишен от възможност да вземе участие в процеса. На тези основания се предлага наказателното производство да бъде възобновено, постановената присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В хода на касационното производство защитникът на осъдения поддържа искането, като предлага то да бъде уважено по изложените в него съображения. Като самостоятелно основание за уважаване на искането сочи и това, че неправилно наказателното дело е унищожено, като това е направено преди изтичане на предвидената в закона давност за изпълнение на наказанието, когато същото не е било изпълнено. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е основателно. Твърди, че е налице формално основание за уважаването му, тъй като с европейската заповед за арест страната е поела гаранции за възобновяване на приключилото производство. Поддържа, че делото неправилно е било унищожено и предлага след възобновяването му, по реда на чл.423 НПК, да бъдат дадени указания на първостепенния съд същото да бъде възстановено. Осъденият Д. моли да бъде уважено искането му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на исканията: В депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство, като негово основание е посочена цифрово разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК, но по съществото си оплакванията са за незаконосъобразно проведено задочно производство, което е относимо към основанието по чл.423 НПК. Това е и причината касационната инстанция да констатира, че искането е подадено в законоустановения шестмесечен срок, същото е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. По делото е приложена европейска заповед за арест, в която по изричен начин е дадена гаранция, при изпълнението й, производството на основание чл.422, ал.1, т.6 НПК да бъде възобновено. Посочената гаранция е формално основание, при подадено искане за възобновяване от страна на осъденото лице, същото да бъде удовлетворено. Наличието на формална предпоставка за уважаване на искането не е единственото основание за възобновяване на делото. Видно от приложените по него материали се установява, че наказателното дело е унищожено след неговото архивиране през 2008 г., като е било прието, че е изтекъл предвидения в Правилник за администрацията на съдилищата давностен срок за съхранението му. Касационната инстанция прие, че с подобно действие е допуснато грубо нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.4 от Правилника (в редакцията му към момента на унищожаване на делото), тъй като по него не е било започнало изпълнението на наложеното на осъденото лице наказание, нито е била изтекла абсолютната давност за изпълнението му. В практиката си Европейският съд по правата на човека няколкократно е приемал, че е налице нарушение на Конвенцията, когато в хипотезата на унищожено наказателно дело е отхвърлено искане за възобновяване на наказателното производство. В този смисъл са решенията по дела „Стоичков срещу България“ и „Стоянов- Кабуладзе срещу България“. Ето защо, когато материалите по делото, водено срещу осъдения Д. са унищожени, за настоящия съдебен състав не съществува възможност нито да се произнесе по искането, нито да го отхвърли. Това е представлява допълнително основание искането да бъде уважено, постановената присъда отменена, а делото върнато за възстановяването му и ново разглеждане от друг състав на съда. На основание чл.423, ал.4 НПК по отношение на осъдения Д., след уважаване на искането му, следва да бъде взета мярка за неотклонение „подписка“. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по НОХД 417/2007 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив. ОТМЕНЯ присъда постановена по наказателно производство по НОХД 417/2007 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- гр. Пловдив. ВЗИМА на основание чл.423, ал.4 НПК по отношение на Й. Г. Д. мярка за неотклонение „подписка“. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.