2 . стр. от решение по гр.д. № 158/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 723 С., 05. януари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 158 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Видинския окръжен съд от 06.11.2009 г. по гр.д. № 350/2009, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 200 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за отговорността на работодателя за вреди от професионално заболяване, което не е довело до трайно намалена работоспособност над 50%. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че работодателят отговаря за вредите от трудово злополука или професионална болест както когато е причинена временна неработоспособност, така и когато е причинена трайна неработоспособност или смърт. Трайната неработоспособност над 50% е инвалидност по смисъла на предходната уредба, а всички по-леки случаи на трайна неработоспособност са по-тежди от временната, за вредите от която работодателят отговаря. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в резултат на работата при ответника ищецът е получил професионално заболяване “хроничен бронхит”, като с ЕР Т. от 21.09.2006 г. е констатирана трайна загуба на работоспособност 93%, от които 40% вследствие на професионалното заболяване. Работодателят не дължи обезщетение при трайна загуба на работоспособност под 50%, а и по делото не са представени доказателства ищецът действително да е правил разходи за лекарства и усилена храна. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че работодателят не отговаря за имуществените вреди от професионално заболяване, когато то е довело до трайна загуба на работоспособност под 50%. Това увреждане е по-тежко от временната неработоспособност, за вредите от която работодателят отговаря. По делото е установено, че с ЕР Т. от 21.09.2006 г. е констатирана трайна загуба на работоспособност 93%, от които 40% вследствие на професионалното заболяване, което е налагало ищецът ежедневно да приема на лекарства за 69,62 лева месечно или за 556,96 лева за исковия период, както и да спазва хранителен режим, който увеличава разходите за храна с 76,64 лева месечно или с 631,12 лева за исковия период. Обстоятелствата, че хранителният режим е спазван и лекарствата са приемани през процесния период се установяват от показанията на св. Д. и Х., а отпуснатата лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност не покриват нуждите на ищеца от средства за лечение и усилена храна. Видно от изложеното ответникът дължи на ищеца сумата 1.188,08 лева със законната лихва от 01.03.2009 г., както и сумата 470,23 лева разноски за всички инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Видинския окръжен съд от 06.11.2009 г. по гр.д. № 350/2009 в частта, в която предявеният иск по чл. 200 КТ е отхвърлен до размера на 1.188,08 лева със законната лихва от 01.03.2009 г. ОСЪЖДА [фирма], Видин да заплати на В. С. Д. от Видин сумата 1.188,08 лева обезщетение за имуществените вреди от професионално заболяване за времето от 01.07.2008 до 01.03.2009 г. на основание чл. 200 КТ със законната лихва от 01.03.2009 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 470,23 лева разноски за всички инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Видинския окръжен съд от 06.11.2009 г. по гр.д. № 350/2009 в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.