Р Е Ш Е Н И Е № 79 гр. София, 17 февруари 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание, проведено на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2405 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане, депозирано на 5.12.13 г, от осъдения Р. Г. Ж., за възобновяване на ВНОХД № 1113/13 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, по което е постановено решение № 104 от 25.06.13 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Гълъбово, № 41 от 6.03.13 г, по НОХД № 9/13, като наложеното на молителя наказание „лишаване от свобода” е намалено на пет години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият Р. Г. Ж. е признат за виновен в това, че на 6.10.2012 г в [населено място], при условията на опасен рецидив, след като се сговорил предварително с А. Г. А., и случаят е немаловажен, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи / 18 метра меден проводник /, на обща стойност 217, 20 лв, собственост на [фирма], [населено място], от владението на МОЛ А. С. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” и чл. 54 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо заведение от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 1.11.2012 г. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на досъдебното производство / молителят не е привлечен в качеството на обвиняем, не му е давана възможност да даде обяснения, не е запознат с материалите от разследването /, че неправилно е отказано провеждане на следствен експеримент за проверка показанията на св. А., както и изслушване на повторна експертиза, че осъждането е основано на противоречивите показания на св. А., че разпитът на св. Г. пред съдия е проведен в нарушение на процесуалните изисквания / не е дадена възможност на молителя или на негов защитник да присъстват по време на разпита /, че не е взето предвид, че св. Г. съжителства на семейни начала с брата на осъдения подсъдим А., че незаконосъобразно е отказан разпитът на вещото лице Т. И., автор на СОЕ, че не са взети предвид показанията на свидетелите, разпитани по искане на молителя, че неправилно е отказано да се направи справка на фирмата, която е изкупила цветните метали, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се делото да бъде възобновено и да бъдат пререшени въпросите, касаещи наказателната отговорност на молителя. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Неоснователно се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения на фазата на досъдебното производство. С постановление на разследващия орган от 1.11.2012 г / л. 25 от ДП /, молителят е привлечен в качеството на обвиняем / с участието на защитник /. Последвал е незабавен разпит на обвиняем / л. 26 от ДП /, при който лицето е заявило, че не се признава за виновен и че „всичко е измислица на В., жената, с която живее на семейни начала”. В същия разпит е отразено изявлението на обвиняемия, че желае да му бъдат предявени материалите от разследването. Предявяването е осъществено с постановление на разследващия от 17.12.12 г / л. 60 от ДП /, с участието на защитник. В постановлението е записано изявлението на обвиняемия Ж., че е „запознат с материалите по делото”. Що се отнася до разпита на св. Г. пред съдия на досъдебното производство, той е проведен на 1.11.12 г, от 11 до 11, 15 часа, а молителят е привлечен към наказателна отговорност на същата дата, но в 13, 15 часа / към момента на разпита на свидетелката осъденият Ж. не е имал процесуалното качество на обвиняем, в която хипотеза чл. 223, ал. 2 НПК се явява неприложим /. Липсват съществени процесуални нарушения и в съдебната фаза. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са разпитани подсъдимите Ж. и А. и са изслушани свидетелите: А., В. О., Г., Н., Х.. Подсъдимият Ж. е поискал провеждане на разпит на свидетели, посочени от него, и на следствен експеримент относно възможността на св. А. да наблюдава събитията, за които е дал показания. Съдът правилно е приел, че не са налице условията на чл. 166 НПК и е отказал провеждане на следствен експеримент / достоверността на показанията на св. А. е преценена чрез съпоставянето им с други доказателствени източници, касаещи обстоятелствата, за които лицето е свидетелствало /. Първата инстанция е оставила без уважение искането за разпит на свидетели, посочени от подсъдимия Ж., но въззивният съд ги е допуснал и ги е изслушал. Пред окръжния съд показания са дали св. Д., св. В., св. З. О., св. Г. Д., св. И. Д., но правилно не им е дадена вяра, тъй като е констатирано, че твърденията им се характеризират с непоследователност и вътрешна-противоречивост и представляват неуспешен опит да се изгради алиби на осъдения. СОЕ е приета от първата инстанция, при хипотезата на чл. 282, ал. 3 НПК. Вещото лице И. не се е явило в съдебно заседание на 6.03.13 г и страните, включително молителя и неговия защитник, са изразили съгласие да се приеме заключението без неговия разпит. По делото не е било наложително изслушването на повторна оценителна експертиза, тъй като приетата СОЕ е дала отговор на поставените въпроси и не е възникнало съмнение в нейната правилност. Приложена е справка от пункта за изкупуване на вторични суровини, от която е установено, че св. Г. е предавала такива суровини, включително и на инкриминираната дата. Показанията на св. А., очевидец на деянието, са ясни и последователни. В казаното от свидетеля не проличава заинтеросованост и тенденциозност, поради което не е имало основание тези показания да бъдат отхвърлени като недостоверни. Твърденията на св. А. се вписват в останалите кредитирани доказателствени източници / обясненията на подсъдимия А., показанията на св. Г. и св. Н. / и заедно с тях представляват надеждна доказателствена основа за осъждане на молителя. Внимателно са обсъдени показанията на св. Г., за която е установено, че е фактическа съпруга на брата на подсъдимия А.. Правилно е дадена вяра на нейните показания, тъй като е констатирано, че свидетелката добросъвестно е изложила възприетите от нея факти, без да проявява пристрастност и заинтересованост. Осъденият е дал обяснения пред първата инстанция, с които е отрекъл участието си в престъплението, но правилно е преценено, че са касае за защитна позиция, опровергана от гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия А., показанията на свидетелите: А., Г., Н.. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Касае се за деяние, съставомерно по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Липсва нарушение и по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Молителят е с обременено съдебно минало. Осъждан е многократно на „лишаване от свобода” / извън осъжданията, имащи значение за квалификацията опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б” НК/ и вече е изтърпявал такова наказание, но то не е оказало необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху него. Завишена е и степента на обществена опасност на деянието, тъй като, от една страна, са налице множество квалифициращи обстоятелства в рамките на квалификацията, а, от друга страна, от деянието са настъпили сериозни вредни последици за инфраструктурата на населеното място / касае се за отнемане на проводници от трафопост /. При това положение, следва да се приеме, че определеното от въззивния съд наказание „лишаване от свобода”, за срок от пет години, отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК и не се налага неговото редуциране. Ето защо, искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Г. Ж., за възобновяване на ВНОХД № 1113/13 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, по което е постановено решение № 104 от 25.06.13 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Гълъбово, № 41 от 6.03.13 г, по НОХД № 9/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: