4 Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр. София, 11.02.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1322 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по подадена от М. М. Х. молба по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 20/ 07.08.2018г. по т.д. № 1008/ 2017г. на ВКС, Второ отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което се обезсилва решение № 695 от 11.04.2016 г. по в.гр.д. № 2415/2015 г. на Апелативен съд - София, ГО, 10-ти състав, в частта, с която, след частична отмяна на решението на ОС - Благоевград № 5224 от 11.12.2014г., постановено по гр.д.№ 131/2014г., включително относно разноските, са отхвърлени исковете на „ЕВРОКОМПАКТ” ЕООД, [населено място], с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 121, том І, рег. № 4008, дело № 113 по описа на нотариус Д. С. с № 499 на НК, сключен на 15.11.2012 г. между Н. М. Б., Х. П. Б. и М. М. Х.. С влязло в сила определение по настоящото дело молбата за отмяна на решението на ВКС в частта, в която е налице произнасяне по иска по чл.135 ЗЗД с предмет обявяване относителната недействителност на договора за дарение, е оставена без разглеждане като недопустима, тъй като молителката не е страна по този иск. Молителката поддържа, че е лишена от правото да участва в процеса, тъй като е била нередовно призована до делото. Твърди, че не е била редовно призована за проведеното открито съдебно заседание по касационното дело, тъй като връчването е нередовно оформено по чл.41, ал.2 ГПК, с оглед извършеното невярно удостоверяване в призовката, че по данни на семейство Т., тя не живее на адрес - [населено място], [улица], ет.8, ап.31, тъй като апартаментът е продаден, а съседите не знаят новия адрес. Сочи, че това е нейния постоянен и настоящ адрес от 2011г., на който е регистрирана като член на етажната собственост. Твърди, че не е напускала адреса, в който живее от много години, заедно с родителите си пенсионери и за който заплаща консумативните разноски и местни данъци и такси от името на баща си като съсобственик на апартамента. Поддържа, че апартаментът не е продаван, като в етажната собственост никога не е живеело семейство Т., от които призовкарят е посочил, че е взел данните, визирани в призовката. Ответникът по молбата, „ЕВРОКОМПАКТ” ЕООД, [населено място], моли да се остави без уважение молбата като неоснователна. Поддържа, че молителката не е оборила материалната доказателствена сила на призовката, като официален удостоверителен документ. Твърди, че представените квитанции за заплатени местни данъци и такси, удостоверяват единствено факта на плащането им към посочената в тях дата, но не и от кого е извършено то, което се отнася и за заплатените вноски за поддържане на общите части., които са частни документи и са с дата, след посещението на призовкаря. Издадената от Г. Т. служебна бележка е частен свидетелстващ документ, като въпреки че е доказана автентичността на подписа, не е доказана верността на съдържанието й. Представеното удостоверение от 02.05.2019г. удостоверява, че Т. е домоуправител едва към датата на издаването на бележката, но не и към датата, вписана в служебната бележка. Няма данни към момента на посещение на адреса от призовкаря – 01.12.2017г. етажната собственост да е била регистрирана като сдружение. Сочи, че на основание чл.7, ал.1 ЗУЕС, собствениците, обитателите и ползвателите на обекти в сградата се вписват в книгата на етажната собственост, извлечение от която не е представено по делото, поради което не може да се счете за доказано твърдението на молителката, че семейство Т. не са живели в етажната собственост. Ответникът по молбата, Х. П. Б., не взема становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: По т.д. № 1008/ 2017г. на ВКС, Второ отделение, след допускане на касационния контрол по отношение на въззивния акт в частта, в която се иска отмяна на решението, е насрочено съдебно заседание на 22.11.2017г. чрез призоваване в ДВ, на което ход на делото не е даден, поради непризоваване чрез ДВ на част от страните, между които и молителката М. М. Х.. Делото е насрочено за 24.01.2018г., на която дата е проведено открито съдебно заседание, приключило с даване ход на устните състезания и постановяване на касационното решение, част от което е предмет на производството по чл.303 и сл. ГПК. Тричленният състав на ВКС е приел, че молителката е редовно призована за това съдебно заседание по реда на чл.41, ал.2 ГПК с оглед удостоверяването от призовкаря на 01.12.2017г. в призовката, че „По данни на сем. Т., лицето не живее вече на посочения адрес. Апартаментът е продаден. Съседите не знаят новия адрес.”. От издадените от [община] удостоверения с изх. № 1253/28.10.2019г. и изх. № 839/28.10.2019г. и личната карта на молителката се установява, че адресът - на [населено място], [улица], ет.8, ап.31, на който призовкарят е извършил връчването за касационното производство, е вписан като постоянен адрес на молителката от 22.01.2002г., и за нейн настоящ адрес – от 12.06.2014г. Съгласно удостоверение за регистрация на собствениците по чл.46а ЗУЕС с изх. № 42/02.05.2019г., председател на Управителния съвет на сдружението на собствениците, с адрес на управление [населено място], [улица], е Г. Л. Т., с вписано представителство на сдружението - от „управител”. В удостоверението е посочено, че 02.05.2019г. е вписана промяна по отношение вписаното с регистрационен № 30 от 02.02.2016г. сдружение на собствениците Видно от съдържанието на документа, заявлението за промяната е подадено на 15.04.2019г. от Г. Л. Т. в качеството му на председател на УС на сдружението на собствениците на [населено място], [улица]. Същият в качеството на председател на УС на етажната собственост на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], е удостоверил в служебна бележка от 21.01.2019г., че в етажната собственост никога не е живяло семейство Т., а семейство Хайдушки е собственик на апартамент 31, на етаж 8 от 1974г. Въз основа на приетата и неоспорена по делото съдебно - почеркова експертиза, се доказва автентичност на подписа на Г. Т. върху служебната бележка. От квитанции от 16.01.2016г. и 26.04.2018г., е видно, че на посочените дати са заплатени разходи за етажната собственост от Методи Хайдушки за апартамента, на който е извършено призоваването на молителката в производството по т.д. № 1008/ 2017г. на ВКС, Второ отделение. Местен данък и такса битови отпадъци за апартамента са заплащани на 29.03.2017г. и на 15.03.2018г. по партидата на Методи С. Хайдушки и по партидата на Д. Г. Х., открити в общината на 16.03.1998г. В приходните квитанции не е отбелязано името на лицето, извършило плащането по тях. Във връзка с постъпилата молба за отмяна, молителката е призовавана лично на процесния адрес в [населено място], [улица], ет.8, ап.31. Молбата за отмяна е основателна. Данните, удостоверени от призовкаря в призовката от 01.12.2017г. са, че по сведения на семейство Т., лицето не живее на адреса, тъй като апартаментът е продаден. Въз основа на официалното удостоверяване от призовкаря при връчване на призовките за настоящото производство по отмяна, чиято материална доказателствена сила не е оспорена, се доказва, че на дата, следваща връчването на призовката по касационното производство, молителката все още се намира на адреса, на който е призовавана по т.д. № 1008/ 2017г. на ВКС, Второ отделение, който е нейн постоянен и настоящ адрес, отпреди призоваването й по касационното дело. Следователно, въз основа на извършената съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, се установява, че лицето живее на адреса и след 01.12.2017г., партидата в общината на бащата на молителката като данъчно задължено лице - съсобственик на недвижимия имот, на който е извършено призоваването, е открита през 1998г., същата не е закрита и по нея се плащат се местни данъци за апартамента на дати, преди и след 01.12.2017г., като вкл. се заплащат дължими от него разходи за етажната собственост и за период след 01.12.2017г., поради което настоящият състав на ВКС приема, че удостоверяването в призовката от 01.12.2017г., че лицето не може да бъде намерено, защото апартаментът е продаден, е невярно. От съдържанието на удостоверението от общината е видно, че Г. Т. и преди вписаната промяна в регистъра на общината на 02.05.2019г. е бил председател на сдружението на собствениците, вписано на 02.02.2016г., и в това си качество е удостоверил, че в етажната собственост никога не е живяло семейство Т., поради което съдът приема за невярно и удостоверяването в призовката, че сведенията за продажбата на апартамента са дадени от сем. Т.. Предвид изложеното, въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства по делото, се явява оборена материалната доказателствена сила на призовката от 01.12.2017г. като официален удостоверителен документ, с оглед на което, молителката – ответник по иска, не се явява надлежно призована в касационното производство и тя не е могъл да осъществи правото си на участие и защита в него. Предвид изложеното, налице е наведеното в молбата основание по чл.303, ал.1, т.5, пр.1-во ГПК за отмяна на влязлото в сила решение в посочената по-горе част, поради което молбата следва да бъде уважена в тази част. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОТМЕНЯ, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, влязлото в сила решение № 20/ 07.08.2018г. по т.д. № 1008/ 2017г. на ВКС, Второ отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което се обезсилва решение № 695 от 11.04.2016 г. по в.гр.д. № 2415/2015 г. на Апелативен съд - София, ГО, 10-ти състав, в частта, с която, след частична отмяна на решението на ОС - Благоевград № 5224 от 11.12.2014г., постановено по гр.д. № 131/2014г., включително относно разноските, са отхвърлени исковете на „ЕВРОКОМПАКТ” ЕООД, [населено място], с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 121, том І, рег. № 4008, дело № 113 по описа на нотариус Д. С. с № 499 на НК, сключен на 15.11.2012 г. между Н. М. Б., Х. П. Б. и М. М. Х., до размера на Ѕ идеална част от така прехвърлените права, принадлежали на Х. П. Б., като се прекратява производството по в.гр.д.№ 2415/2015г. по описа на Апелативен съд - София, ГО, 10 състав в посочената част. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Търговска колегия на ВКС за определяне на друг състав на ВКС за произнасяне по касационната жалба срещу въззивното решение в отменената част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.