2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 285 гр. София, 15 април 2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4393 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата по делото А. К. М. срещу решение № 45/22.06.2021 г., поправено в частта за разноските с решение № 94/12.08.2021 г., постановени по възз. гр. дело № 1265/2021 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното първоинстнционно решение № 260174/25.02.2021 г. по гр. дело № 4777/2020 г. на Старозагорския районен съд (СзРС) и е уважен, предявеният от С. Б. К. срещу жалбоподателката, иск по чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 51, ал. 4, предл. 3 от СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права в частта за режима на лични отношения, определен със споразумение между страните, одобрено с решение № 196/17.02.2014 г. по гр. дело № 257/2014 г. на СзРС, като е определен нов режим на лични отношения между бащата (ищеца) С. К. и малолетното дете на страните Б. С. К., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. на петъчния ден до 18 ч. в неделния ден – с „право на“ преспиване на детето у родителя в петък и събота вечер; един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година – дните, които са официални празници във връзка с К., включително тези, обявени от Министерския съвет (МС) за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, от 10 ч. в първия ден до 18 ч. в последния; всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и с Великден, включително тези, обявени от МС за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, от 10 ч. в първия ден до 18 ч. в последния; също така детето следва да прекарва с всеки един от родителите си личните им празници – рожден ден и имен ден, независимо от горния режим; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката А. М., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) длъжен ли е съдът да обсъди кои обстоятелства са се изменили съществено, за да бъдат взети новите мерки на лични отношения, и дали възрастта на детето е достатъчно основание за смяна на режима; 2) длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог, за да бъде установен синдрома на родителско отчуждение и съответно – да бъдат предложени мерки за преодоляването му; и 3) когато по делото са събрани разноречиви доказателства, длъжен ли е съдът мотивирано да каже защо и на кои вярва, кои възприема и кои – не. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както следва: първия въпрос – с решение № 67/06.03.2015 г. по гр. дело № 4648/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 391/30.07.2009 г. по гр. дело № 981/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 51/13.05.2018 г. по гр. дело № 4092/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; втория въпрос – с решение № 19/15.02.2019 г. по гр. дело № 2578/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 58/12.02.2014 г. по гр. дело № 6073/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 102/27.06.2019 г. по гр. дело № 4210/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; и третия въпрос – с решение № 554/08.02.2012 г. по гр. дело № 1163/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 98/20.05.2013 г. по гр. дело № 520/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Ответникът по касационната жалба – ищецът С. К. в отговора си излага становище и съображения, че няма основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. В посоченото от жалбоподателката, във връзка с втория формулиран в изложението ѝ правен въпрос, решение № 102/27.06.2019 г. по гр. дело № 4210/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Интересът на детето е свързан с правото на лични отношения с всеки от родителите му и правото да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие (чл. 124 от СК). Синдромът на родителското отчуждение означава безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг. Поради това синдромът на родителско отчуждение пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с всеки от тях. Тъй като съдът следи служебно за интересите на детето, то при определянето на режима относно родителските права, е длъжен да съобрази предоставянето на родителските права и упражняването на личните контакти с мерките за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, когато такъв е констатиран. Относно възможните мерки за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение и тяхната продължителност, са нужни специални знания и изслушването на съдебно-психологическа експертиза. В решение № 19/15.02.2019 г. по гр. дело № 2578/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че режимът на лични отношения е приложим за преодоляването на установено по делото родителско отчуждение. Родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за неговото преодоляване. Затова в чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК законът, при наличието на данни за родителско отчуждение, задължава съда служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. В същия смисъл е и третото посочено от жалбоподателката – решение № 58/12.02.2014 г. по гр. дело № 6073/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и служебно известната на настоящия съдебен състав, константна практика на ВКС: решение № 240/23.10.2019 г. по гр. дело № 414/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 222/24.06.2015 г. по гр. дело № 6894/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 111/28.05.2018 г. по гр. дело № 4185/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 244/15.07.2015 г. по гр. дело № 7234/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 109/18.06.2020 г. по гр. дело № 2855/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 59/04.05.2018 г. по гр. дело № 2396/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и пр. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. В случая въззивният съд е установил, че в продължение на 7 години до завеждането на исковата молба по настоящото дело, не е било налице начало на синдром на родителско отчуждение между детето и неговия баща. Установил е също, че след завеждането на исковата молба от бащата, режимът на свиждане с детето е бил преустановен, като съдът е приел, че това е станало поради манипулация на детето от майката и бабата по майчина линия. По-натам в мотивите си окръжният съд е намерил, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице основания за промяна на мерките за лични отношения на бащата с детето, касаещи ежемесечния режим на свиждане, училищните ваканции, лични и национални празници. В тази връзка въззивният съд е изложил съображения, че при наличието на данни за развитие на синдром на родителско отчуждение съдът е длъжен и служебно да вземе необходимите мерки, за да бъде преодоляна тази ситуация чрез съответни промени в режима на лични отношения между детето и бащата, както и че съдът не може да остане пасивен и да поставя промяната на режима в зависимост от това кога родителите ще преодолеят разногласията си и коригират поведението си. В мотивите към първоинстанционното решение също изрично е посочено, че в социалния доклад по делото се съдържат констатации както за необходимост от подобряване комуникацията между двамата родители, така и за наличие на симптоми на развитие на синдром на родителско отчуждение у детето. Във въззивната жалба на бащата (ищеца) се съдържа оплакване, че първоинстанционният съд не е назначил и изслушал психологическа експертиза от детски психолог, при констатиран синдром на родителско отчуждение между бащата и сина. С последваща молба, поддържана в откритото съдебно заседание, от страна на бащата е направено и искане за назначаване на комплексна съдебна експертиза, която да бъде изпълнена от вещи лица – детски психолог и детски психиатър, като са формулирани и конкретни задачи. Също в откритото съдебно заседание и от страна на майката е заявено, че експертизата е необходима, с оглед на това съдът да се убеди, че съществува сериозен проблем в отношенията между детето и баща му. Въззивният съд е оставил без уважение искането за назначаване на комплексна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза, по съображения, че предметът на делото не касае въпроса за упражняване на родителските права, а се касае само за промяна на режима на лични отношения между бащата и детето. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е разрешил втория процесуалноправен въпрос, формулиран в изложението на жалбоподателката, в противоречие с цитираната по-горе практика (включително задължителна такава) на ВКС по приложението на чл. 59, ал. 6, изр. 2, във вр. с ал. 9 от СК. Поради това, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по този правен въпрос, но уточнен и конкретизиран от съда (съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: при разрешаването на спор между родителите само относно изменение на режима (мерките) за лични отношения между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, длъжен ли е съдът служебно да назначи съдебно-психологическа/психиатрична експертиза, при наличие на данни за синдром на родителско отчуждение у детето, – за да бъде установено или отречено наличието му, и съответно – да бъдат предложени мерки за преодоляването му, ако отчуждение е налице. Необходимост и основание за допускане на касационното обжалване по останалите два правни въпроси, формулирани от страна на жалбоподателката, не е налице. Горният процесуалноправен въпрос, по който се допуска касационното обжалване, е относно събирането на необходимо доказателство по делото, а останалите въпроси са свързани с дейността на съда, която е последваща и обусловена от събирането на доказателствата – обсъждането и преценката на вече събраните доказателства и на установяващите се от тях правнорелевантни факти, и приложението на материалния закон. Поради това, останалите два правни въпроса в случая не са от значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, поради което и не съставляват основания за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 15 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 45/22.06.2021 г., поправено в частта за разноските с решение № 94/12.08.2021 г., постановени по възз. гр. дело № 1265/2021 г. на С. окръжен съд. УКАЗВА на жалбоподателката А. К. М. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер 15 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната ѝ жалба ще бъде върната. След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: